Наивна, знам колко често се дават тук напътствия, че трябва да се говори. Е, добре, няма да наруша тадицията. И в този ред на мисли = защо при поредната "закачка" от страна на майка ти, не кажеш точно това, което каза на нас. Нещо от типа: "Да, мамо, ще се опитаме да помогнем, както е било досега. Майка си и това го разбирам. Но, ние сме заети, ходим на работа. Това, което искаш не може да стане веднага." Преход към една друга тема "Какви са ти основанията да наричаш така мъжа ми? Той ти помага много в рамките на възможнистите си. Той осигурява моя живот, това без значение ли е за теб. Нали всяка майка иска най-доброто за детето си. За мен това е най-доброто." И т.н. Иначе казано, действително тя ти е майка, и като на всяка такава детето дължи помощта за онези дни, когато е било напълно безпомощно пред света. Но неговият живот му принадлежи изцяло. Нещо, което трябва без спир и без свян да обясняваш на майка си. И никакви лъжи, никакво криене на главата в пясъка. Нервите не могат да служат за оправдание. Нещо повече, най-добре е точно в такива ситуации да покажеш, че държиш на мъжа си и оценяваш това, което той прави.