- Публикувана: 8 окт. 2006, 21:23 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2006, 14:34 ч.
Литературен клуб
Писах, писах и 3ти токов удар от сутринта ме сполетя. Може би предупреждение да не съм толкова многословна.
Поздравления за чудесната идея.
Дано измести Жоро, който тресе Клюкарника.
Харесвам Вонегът.
Джейн Остин - напоследък се запалих по филмите - атмосферата, нравите в обществото. Гледах и индийския - Bride & Prejudice - хареса ми.
Паулу Коелю - ще мибъде интересно да ви чета, защото аз нищо не мога да кажа, въпреки че съм чела доста.
Харесва ми и лат.ам. литература. Скоро прочетох Като гореща вода за шоколад, гледах и филма. Много силно. Изобщо обичам като прочета книга, да гледам и филма.
А КакСийке, Чудомир ми е любимец. Томовете неизменно са до леглото ми.
Предлагам
- който открие нещо интересно в нета или в торентите, да споделя. Аз скоро открих Удхаус.
- Нови книги - задължително. Нямам възможност да купувам много, а само такива, които наистина си заслужава и ще ми бъде много полезно да чуя нещо различно от Книгата, която разтресе Америка или Бестселърът на всички времена.
Поздравления за чудесната идея.
Дано измести Жоро, който тресе Клюкарника.Харесвам Вонегът.
Джейн Остин - напоследък се запалих по филмите - атмосферата, нравите в обществото. Гледах и индийския - Bride & Prejudice - хареса ми.
Паулу Коелю - ще мибъде интересно да ви чета, защото аз нищо не мога да кажа, въпреки че съм чела доста.
Харесва ми и лат.ам. литература. Скоро прочетох Като гореща вода за шоколад, гледах и филма. Много силно. Изобщо обичам като прочета книга, да гледам и филма.
А КакСийке, Чудомир ми е любимец. Томовете неизменно са до леглото ми.
Предлагам
- който открие нещо интересно в нета или в торентите, да споделя. Аз скоро открих Удхаус.
- Нови книги - задължително. Нямам възможност да купувам много, а само такива, които наистина си заслужава и ще ми бъде много полезно да чуя нещо различно от Книгата, която разтресе Америка или Бестселърът на всички времена.
С удоволствие се включвам в този клуб и аз! Джейн Остин или Вонегът - няма значение! мисля, че наистина е добре да се започне с класиците, защото се установява, че много хора не са ги чели, поради това че са били задължителна литература(разбирайте - скука), а после, защото е имало нещо ново! Но, оставям на вас...
А и не е нужно да си купувате нови книги - нали има библиотеки!
А и не е нужно да си купувате нови книги - нали има библиотеки!
За Херман Хесе някой няма ли да спомене? Ееех, младост! 
Херман Хесе, Херман Хесе
"Игра на сенки. Приказки за любовта".
Хавиер Мариас - "Лицето ти утре".
Аз нещо не вдянах за правилата, така че докато се уточнят, просто ще си чета...ей тез двете по-горе.
За Коелю мога да помърморя върху Захир.
Херман Хесе, Херман Хесе
"Игра на сенки. Приказки за любовта".
"Игра на сенки. Приказки за любовта".
Хехе, по наше време четяхме "Степният вълк" (мнооооого модерна беше!
) и "Игра на стъклени перли". А, и "Сидхарта", къде без него! 
Някой да е чел "Нагоре по стълбата, която води надолу"? От години я търся тази книга, неуспешно!
Аз съм я чела, преди 10-12 години, нямам я в къщи. Бях я изровила в библиотеката на един възрастен мой чичо. Разказваше се за една учителка в бруклинско училище, много свежа книжка, тя ако не се лъжа беше писана някъде 60-те години, но не помня име на автор.
Вонегът си го препрочитам редовно, чела съм всичко негово издавано в Бг.
Аз съм странна порода куче, чета всякаква литература, много обичам и фантастика.
Спирам за сега, че имам работа
последно какво четем (освен форума)?
казвайте, че от вчера размишлявам как National Geographic и една образователна книга за организиране на времето не са достатъчно "подхранващо" четиво и е време да подхвана нещо... а виктория ми се размотава с първия том на винету из къщи и съм на път да го конфискувам....
да спретнем една възпоменателна тематична поредица "индиански романи" - можем да й сложим индианското име "а бяхме млади"...
казвайте, че от вчера размишлявам как National Geographic и една образователна книга за организиране на времето не са достатъчно "подхранващо" четиво и е време да подхвана нещо... а виктория ми се размотава с първия том на винету из къщи и съм на път да го конфискувам....
да спретнем една възпоменателна тематична поредица "индиански романи" - можем да й сложим индианското име "а бяхме млади"...
Херман Хесе, Херман Хесе
"Игра на сенки. Приказки за любовта".
"Игра на сенки. Приказки за любовта".
Хехе, по наше време четяхме "Степният вълк" (мнооооого модерна беше!
) и "Игра на стъклени перли". А, и "Сидхарта", къде без него! "Степният вълк" е много специална за мен книга.
Първо за нея се сетих, а след това - за "Вълшебната планина" на Ман, (която съм на път да дочета
И Кафка става.
Вонегът съм чела много малко, и то не ми хареса нещо; но ще прочета за маймунарника, обещавам
Приветствам идеята за литературния 'кръжец', може дори литературно кафене да открием, ако има кой да приготвя кафе
Иначе и аз четях много до преди година две, а сега съм на път да затъпея, по обясними по-долу причини, бррр....
P.S. А на кого беше "Странник в странна страна"?
конкретно предложение и от мен:
Докосване до лицето й, бяло като сняг и алено като кръв, под елхата, от която валеше огнен дъжд в разтворените ни шепи. Шоколадени бузки, магията на пламналите конусчета, многоцветните отражения на стъкълцата, играта на фойерверките, паяжината от книжни лентички. И тя, като восъчна фигура до Дядо Мраз. Тънките гласчета на другите ме притискаха, всички искаха да отидат до нея, затова не чух думите й, видях само как избухнаха светлинките на целофанената обвивка на подаръчето, спряха за миг до панделката, после продължиха към звездите и точно тогава — докосването на лицето й. Ухаеше на вятър и борови съчки. Когато ме целуна, чух звънчетата на горската шейна, звънливия смях на джуджетата, после тя влезе със заскрежени ботушки в смутената ми душа, научи ме да се връщам насън при нея, за да ме докосва пак и пак със студеното си като снежинка носле. И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
преди по-малко от три месеца почина агоп мелконян. някои от нещата му ги има качени тук: http://vwclub-bg.org/forum/viewtopic.php?t=23968
предстои тръгването на сайт с всичките му неща (надявам се да видя там и неиздаваните творби)
макар че го познавах, не съм го чела много. търся повод... друг да иска да го прочете?
Докосване до лицето й, бяло като сняг и алено като кръв, под елхата, от която валеше огнен дъжд в разтворените ни шепи. Шоколадени бузки, магията на пламналите конусчета, многоцветните отражения на стъкълцата, играта на фойерверките, паяжината от книжни лентички. И тя, като восъчна фигура до Дядо Мраз. Тънките гласчета на другите ме притискаха, всички искаха да отидат до нея, затова не чух думите й, видях само как избухнаха светлинките на целофанената обвивка на подаръчето, спряха за миг до панделката, после продължиха към звездите и точно тогава — докосването на лицето й. Ухаеше на вятър и борови съчки. Когато ме целуна, чух звънчетата на горската шейна, звънливия смях на джуджетата, после тя влезе със заскрежени ботушки в смутената ми душа, научи ме да се връщам насън при нея, за да ме докосва пак и пак със студеното си като снежинка носле. И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
преди по-малко от три месеца почина агоп мелконян. някои от нещата му ги има качени тук: http://vwclub-bg.org/forum/viewtopic.php?t=23968
предстои тръгването на сайт с всичките му неща (надявам се да видя там и неиздаваните творби)
макар че го познавах, не съм го чела много. търся повод... друг да иска да го прочете?