Изтормозена от следването

Здравейте, чувствам се много изтощена и отчаяна, от много време насам обмислям въпроса със следването, моля Ви за съвети.

Винаги съм имала влечение и интерес към чуждите езици, завършила съм езикова гимназия. И веднага след това записах бакалавър - лингвистика с два чужди езика (редовно обучение). Идеята беше да ми е интересно и не толкова трудно като се има предвид, че имам добра основа по езика - притежавам сертификат B2. Бях разгледала учебните планове, но не предполагах какво ме очаква. Е сега вече съм наясно.

Досега в университета нямам невзет изпит, разбира се, това се дължи на много много усилия, непрестанно четене и психически сривове. Обаче проблема е голям, и то е неудовлетворението у мен в момента, въпреки тези взети изпити - това напрежение което съм изпитвала и ще продължавам да изпитвам още
2 години ... Искам по някакъв начин да променя това психическо напрежение. И единствено може да стане, ако се откъсна от това. Силите ми не стигат, нямам и никакво свободно време от университета. Знам, че няма смисъл от смяна на специалност в същия факултет - филологическия, защото не желая да се прехвърлям към никоя от другите или записване на нещо ново отначало и губене на още време и историята да се повтаря отново.

И също това, което ме тревожи е , че не получавам никакви надграждащи знания, само четене и тормозене с обширна теория, дори имам чувството, че си влошаваш нивото по този начин, защото се чувстваш постоянно изморен и неадекватен заради липса на почивка.

По принцип още първата година усетих, че ще имам проблем нататък, някак предчувствах в самия процес, че не ми харесва, че не се чувствам добре сред тази атмосфера и преподаването, от което не научаваш нищо, а сам трябва да се мъчиш, и разбрах, че не е това, което съм очаквала като начин на обучение и че няма да съм щастлива от това. Въпреки, че се чувствах така продължих, защото все още бях първи курс и се надявах в горните курсове да бъде различно. В момента съм към края на втората година и нямам никаква мотивация за четене ... нищо не се е променило и преподавателите поставят изключително много на брой задачи, дори непосилни с високи изисквания и нямам желания да започна нито една от тях. Докато преди спазвах всичко и четях така да се каже като луда, а сега сякаш просто не мога сама да се убедя да го направя. Чувствам се изключително изморена. Всеки ден си мисля как искам да свърши и да имам спокойствие. Взех да се замислям от много време насам, да се откажа и да не се тормозя.

И въпроса, който си задавам е наистина важни ли са дипломите днес ? И мога ли да си намеря нормална работа с моите знания. Ако се прекъсне обучение по някакъв начин влияе ли при интервю за работа и интересуват ли се от това ?Объркана съм и ако някой е бил в подобно положение да не е издържал на психическото натоварване от следването си и да е избрал завбъдеще да е без диплома и да работи, какво мисли?

Всъщност семейството ми, никога не са се съмнявали, че ще се справя, но сега виждат, че ми идва в много и наистина не мога да реша какво да правя сама за себе си. Ясно ми е, че ще има малка доза разочарование у някой, пък и няма как да се угоди на всички, но здравето ми за тях е важно.

По принцип не съм работила досега. Знам, че първоначално ще ми е непознато и малко по-трудно докато свикна, на кой ли не му е било, с всичко ново е така. Целта ми е не просто да взема лист хартия със сумати причинени здравословни проблеми. Не знам колко от вас ще кажат :  тормози се още 2 години е за по-хубава работа. Целя малко спокойствие и завбъдеще да се пригодя към работа с езика от която да бъда по-спокойна макар и без висше. Но не знам дали ще успея... Според вас възможно ли е това ? Мисля ли в добра посока?

Много ще съм благодарна за съвети от хора минали по този път.