Изтормозена от следването

Ами работи върху проблема тогава, а не бягай от него, защото бягството е само моментно и илюзионно спасение. Посети специалист - психолог, психотерапевт, поговори с него, сподели всички свои проблеми и опасения. Надявам се, че не страдаш от скрупули от сорта на това, че само ненормални ходят на психолози и психотерапевти, защото това не е така. Срамота е - толкова младо и способно момиче да се поддаваш на някакви страхове и моментни състояния. Помисли си само колко много можеш да постигнеш! Както казах в първия си пост, а и не само аз, други също ти го казаха - в университет не се учи за оценки, освен ако не разчиташ на някаква помощ (стипендия). Учиш, за да вземеш изпитите и да се дипломираш накрая, това е. Лингвистиката не е толкова тежка специалност в сравнение с екзотични езици, висши математики, медицина, фармация, архитектура и прочие. Не знам към какво ще се насочиш, ако евентуално избереш да се откажеш от настоящата специалност, но съм сигурна, че няма да ти е по-леко. Още повече, че ти учиш езици. Ако някъде нещо ти куца, винаги можеш да потърсиш помощ от частен учител и да отидеш на уроци. Отделно, че в интернет е пълно с ресурси - както в наши сайтове, така и в чуждестранни.

Не знам какъв ти е дневният режим, но си структурирай времето така, че да имаш достатъчно сън (поне 6-7 часа), отделяй време за разходки сред природата, за срещи с приятелки. Прави нещо, което ти е интересно - дали готвене, дали фотография, дали някакъв спорт - нещо, което да те разтоварва от цялото напрежение. Пий някакви билкови чайове за успокоение - жълт кантарион, маточина и т.н. Запиши се на йога и медитирай - много помага в такива стресови ситуации.

Замисли се просто, че всичко, за което се притесняваш днес, ще бъде незначително само след 3-4 години. Няма смисъл да си тровиш нервите за глупости, няма да си нито първата, нито последната, която ще мине по този път. По-добре да си завършиш сега специалността и да мислиш за магистратура (може и някъде в чужбина да специализираш, тъкмо ще практикуваш езиците на местно ниво).

Щом от началото не си била с очакването да е трудно, по-добре потърси да се прехвърлиш някъде където наистина е лесно след като си избуташ и този семестър. Поне да не загубиш нацяло тези две години и да вземеш някаква диплома. Тук явно няма да стане. А това което ти се случва, когато човек не е привикнал да работи под напрежение става така. От самообвинения няма смисъл, по-скоро от повече сблъсъци с живота извън крилото на мама и тате.

Потърси помощ от психолог, ПКК приличен лекар, хормони ако трябва изследвай. Сериозно не е ок на тия години когато всичко, което хвърчи се яде да се чувстваш толкова скапана. За протокола аз също прекъснах, точно защото в някакъв момент не виждах смисъла, а и ми се отвори възможност за чужбина, но прекъснах след 4ти курс, тоест по- конкретно отложих дипломирането. Няколко години по- късно се явих на дипломна защита, защитих без проблем с отличен. Ако пък толкова не искаш тази специалност, прехвърли се просто в друга, много по- лесно е, когато не си загубила студентски права. С езикова гимназия не знам до колко имаш шанс за работа, различна от кол център или продавачка, което на мен не ми се вписва в графата мечтана работа.

След като има проблем, има и решение. Психотерапиите точно за такива случаи са измислени. Не се самообвинявай, вина нямаш, лекувай се.
С изоставяне на обучението проблемът няма да се реши.

Към по-горните съвети бих добавила и да си вземеш качествени витамини, възможно е това състояние да е от някакви дефицити.Също така би могла да си помогнеш с бахови есенции или хомеопатия /За баховите мога да ти помогна/.Задължително  физическо натоварване и релаксация.

Мисля, че ти е много хубава специалността.Аз самата бих изкарала една лингвистика ако бях по-млада или ако можеше задочно.Оказа се също, че в момента учителка е много добра професия.Може да не искаш това в момента, но когато създадеш семейство може да се окаже, че е една много удобна професия за жена.
Преводач също ми се струва добра идея, най-малкото ще разполагаш с някаква свобода сама да си определяш времето, а повярвай това е голямо предимство пред работата на фиксирано раб.време.

Благодаря Ви!

Моля някой, който е запознат да ми помогне.

Бих искала да попитам, прехвърлянето в друга специалност, която ми харесва в друг факултет до колко е възможно да се случи чрез молба до ректора?

Това са изискванията, които пише в сайта :
Преместване между специалности и форми на обучение на Университета :
Предварителни условия: Успешно приключване на първата учебна година по текущата специалност и при спазване на държавните изисквания.

И въпроса е като имам приключена успешно първа година по специалността, изисква ли се да завърша успешно и втората и като разбира се са с различни предмети и не желая напразни усилия за завършване на втората година!

Също, ако ми се зачете първата година и държа приравнителни по новата специалност дали е възможно да започна новата специаност от втори курс? Както и каква форма на обучение мога да съм ?  В момента съм държавна поръчка и ми тече и стипендия, успеха ми е над 5,50. Кога е редно да се подаде молбата, може ли преди да е започнала сесията? И най-вече ме притеснява да не си изгубя студентските права, как да избегна това, за да се прехвърля без проблем?

По принцип няма как да знаеш дали дадена специалност или професия ще ти хареса без да пробваш.
Аз съм на 28. Когато бях на 18, бях сигурна какво искам да уча, записах го и го завърших веднага след гимназията. Още в 4ти курс обаче започнах да разбирам, че това не е за мен. Работих известно време в друга сфера, после почивах, наскоро създадох собствен бизнес, който все още разработвам и покрай многото ми неуплътнено време се замислям и за малко по-различна магистратура или изцяло ново висше също в различна област.
Мисълта ми е, че когато става въпрос за образование, никога не е излишно и никога не е късно. Няма как ученето на нещо да е загуба на време. Наученото, пряко или не, все някога ще ти е от полза.

Относно дипломата, реалността е пълна с примери за хора със средно, но оправни и нахъсани, получаващи по над 2 - 3 000 лв, както и хора с по няколко дипломи, които работят за по 800 лв или седят безработни. Да, сферата на работа до някъде е от значение, но също така много зависи и от характера ти.

По въпросът за прехвърлянето най-добре ще ти отговорят в канцеларията на университета. Има вариант и да подадеш молба за прекъсване за една година. Да си намериш работа и да си дадеш време да помислиш.

Защо е необходимо да учиш двата езика едновременно? Не може ли да останеш само с единия и да завършиш,щом ти е трудно.
Не изоставяй две години работа.\опитай се да продължиш.Ако се насочиш към смяна на специалността,поне търси таква в която ще ти признаят максимален брой изпити.

Сори ама това е много лош съвет. Да предпочете специалност Х, за която ще ѝ призанаят 8 изпита, пред специалност У, която много повече ѝ допада, само защото за нея ще ѝ признаят едва 4 изпита ли? И после какво? Пак ще е в изходна ситуация. Защото ще си е спестила няколко дни учене за малко изпити.

Няма как да се откаже от единия език, защото това е една от така наречените "комбинирани" специалности - включва в себе си два езика. Така е заложено в учебния план и не могат да се правят промени. Според мен съветът да запише специалност, в която ще ѝ признаят възможно най-много изпити, не е добър, освен ако наистина не ѝ допадне дадената специалност. Казах го в по-предни постове, ще го кажа и сега - никъде НЯМА идеално. Където и да отидем, каквато и специалност да учим, ако ще най-престижната, все ще се намери нещо, което няма да ни допадне. Въпросът е да успеем ВЪПРЕКИ трудностите, да се преборим с негативизма и песимизма, защото това е едно малко препятствие в сравнение с нещата, които тепърва предстоят в зрелия живот.

Не знам авторката какво решение е взела и дали изобщо е стигнала до някаква крайна позиция, но отново ще я посъветвам да не се отказва. Според мен е умно момиче, което има много потенциал, но е плаха, срамежлива и неуверена - страхува се прекалено много да не сбърка, а на страха очите са големи. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. Въпросът е да намериш някакъв начин сама да се измъкнеш от "тинята". Вече предложихме няколко такива алтернативи - намираш си хобита, започваш някакъв спорт, медитираш, четеш хубави книги, излизаш с подходящи за теб хора, пиеш билкови чайове / витамини / минерали, с които да укрепнеш нервната и имунната си система. Няма да са излишни и едни пълни изследвания (пълна кръвна картина, глюкоза, хормони - за щитовидната жлеза, витамини Д3 и Б12 ), както и консултация с психолог / психотерапевт.

Трябва да имаш диплома, въпрос на късмет е ако те вземат някъде без, не си длъжна да завършиш с 6,00, но трябва да имаш, или ако прекъснеш веднага да запишеш нещо друго, но в никакъв случай не оставай без диплома.

Авторке, и аз в последно време се чувствам малко на ръба на силите си, защото гледам дете, уча и работя от вкъщи. Ако това ще ти помогне - забелязах откъде идва голяма част от натоварването ми - курсът ни е от три групи и всяка на отделно упражнение. От нашата група този семестър (до края на април сме онлайн) само аз влизам в упражнения. Така че всичко, което иначе се разпределя между няколко души, пада върху мен. Просто няма опция да пропусна домашно, да се разсея или някой друг да отговаря вместо мен. Погледни какво правят колегите ти, как се справят, на тях толкова ли им е трудно или ти се стараеш повече. Не се стреми да си идеална, говори с колегите си, можете да учите заедно, да си помагате... А и никой преподавател няма да те изгони от курса, ако просто помолиш да ти обясни нещо и споделиш, че нещо конкретно ти е трудно.

Дипломата в повечето случаи  е просто една хартийка, в университета реално не те подготвят за бъдещата ти работа - като постъпиш колегите ти показват как стоят нещата на практика и те обучават.
Аз самата имам две дипломи за висше образование - инж. и икономическо и няколко специализации.
Моят съпруг е в сферата на ИТ, прекъсна университета , защото според него учат безумно остарели и безмислени неща. Доста ме беше яд на неговото решение, но времето доказа че е бил прав.
 В момента работи в голяма международна фирма , а аз с моите дипломи нямам шанс да изкарам и половината на неговия доход, заемала съм мениджърски позиции и какво от това.
 В неговата фирма, никой не се интересува кой каква диплома има или от коя част на света е  - гледат се портфолио, поставят се задачи за изпълнение на интервюто и се преценява дали човек е подходящ за позицията . Работят за световни компании и са едни от най- добрите.  И те всички постоянно учат, няма вариант да спрат с новите технологии

При теб проблема е друг - ако си перфекционист ще се сринеш като започнеш работа. За превод например имаш обем и срок за изпълнение - ще си способна ли да работиш под този стрес.  Помисли кое е твоето нещо , защото ако мислиш че университета е труден, изчакай да почнеш работа. Намери начин да превъзмогнеш това напрежение.

Доста голяма заблуда е, че университетът е техникум, който подготвя някакви тесни специалисти с ограничени практически умения. И винаги ми е било странно как някой учил-недоучил студент може да прецени кое знание е остаряло и най вече безмислено. Единствено верен е краят на цитата Ви, че в някои браншове след завършването на университета започва едно доживотно учене, ако искаш да си в час с новостите. Познавам хора, на които им се наложи да се връщат към учебниците по линейна алгебра и аналитична геометрия, който курс смятаха за малоумен и безмислен, за да започнат работа по интересен проект. Поне знаеха, че такова животно се учи в първи курс, та лесно се ориентираха от къде да си търсят учебници