Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 окт. 2006, 10:48 ч.

МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА (кучето ми)

  • 7 341
  • 52
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 134
Много жалко, но за съжаление се случва.
Аз преди години загубих моето куче беше на 10г.
Толко любов имаше в нея. Никога немога да забравя
топлите и очи. Въпреки това
преди две години в едно кучило
видях същите очи, но сини.
Вярвам, че с времето ще откриеш Блеки отново.
 Hug

# 46
  • София
  • Мнения: 478
Дано, благодаря ви - на всички.

Наистина ми помагате, поне не се чувствам сама в този момент, а и виждам, че има много хора, за които животните са нещо повече от приятел. Общуването с тях ни прави по-благородни, помага ни да избягаме от стреса, озлоблението и студенината на ежедневието  Hug

# 47
  • Мнения: 2 467
Съжалявам за загубата ти  Hug
И моята Джеска ни напусна преди месец. И още плача като се сетя за нея. Беше най-невероятното куче на света! Беше много повече от приятел... Беше член от семейството...

# 48
  • София
  • Мнения: 478
Мили момичета, които ме подкрепихте в тази тъжна тема- искам да споделя с вас нещо, което написах за моя Блеки днес. Дано не ви се стори глупаво - подарявам го на всички вас, които сте се чувствали някога по същия начин:

На Блеки

Да те обичам -
                         нестихваща стихия,
                         дъхът ми сякаш спира,
                         опора търся да открия
                         сърцето ми умира -
малко е да кажа; искам да крещя...

Да проклинам съдбата -
                         жестоката, бездушната,
                         отнела те завинаги сега,
                         за последен път дъждът
                         поръси клепките с роса -
безмислено, щом няма да те върна.

Да благодаря -
                         за времето, безценното,
                         прекарано със теб -
                         за времето, вълшебното,
                         за всичко първо и последно -
не мога никога да се отблагодаря!


11/11/06

# 49
  • София
  • Мнения: 1 947
trogatelno!Az още си спомням старата си котка.На Новата понякога  й казвам Джеси.

# 50
  • Мнения: 2 309
Милата, и аз ти съчувствам искрено, знам какво е да изгубиш една вярна и обичлива душичка, вземи си по-скоро едно малко кученце, за да те зарадва, не е същото, но помага Hug

# 51
  • Мнения: 218
Tежко е, знам!Преди време изгубих завинаги кученцето си.Беше ми много тежко.От тогава не съм имала друг домашен любимец.Страхувам се, че се привързвам твърде и обичам толкова, че не мога да преживявам загубата им. Cry

# 52
  • Мнения: 1 910
Patita, сега се чувстваш ужасно. Но важното е че Блеки е бил в живота ти и сте имали прекрасни моменти. Не мисли за края, а за това което е било преди това. След като така хубаво пишеш за него, значи много си го обичала и то със сигурност го е усещало. А да си обичан и да обичаш е най-голямото щастие.

Общи условия

Активация на акаунт