Публикувана: 9 окт. 2006, 10:48 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2006, 01:37 ч.

МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА (кучето ми)

8 735
52
1

1
2
3
4
Всички

9 окт. 2006, 10:48 ч.

София
Мнения: 478

Това е - изгубих го завинаги в този ужасен 6 октомври. Отиде си с лъчите на последния топъл ден. Умряха четиринадесет години от моя живот - повече от половината ми съществуване.

Не знам дали ще ме разберете, не знам дали тук е мястото да говоря за това, не знам с какво може да ми помогне сега който и да е... но пиша в памет на Блеки - защото го обичам толкова много, че един живот не стига...

Последна редакция: пн, 09 окт 2006, 11:07 от Reza

# 1 9 окт. 2006, 10:52 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Много е важно сега да уточним "слънчицето" куче ли е, коте ли е или?
Да го напишем и в заглавието, защото както е в момента навява неприятни асоциации.

# 2 9 окт. 2006, 10:52 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Блеки е кучето ти нали? Уточни какво си загубила, защото хората като порчетат такава тема се сещат за най-голямата загуба - детето.

# 3 9 окт. 2006, 11:03 ч.

София
Мнения: 478

Да, това е кучето ми. Досега стоеше в подписа ми - затова не съм мислела, че заблуждава всъщност за кого става дума. Но е повече от домашен любимец - повече от приятел. Част от семейството и част от мен.

# 4 9 окт. 2006, 11:16 ч.

Мнения: 1 455

Много съжалявам миличка! Sad

# 5 9 окт. 2006, 11:20 ч.

Мнения: 1 809

Съжалявам

Знам какво изпитваш,защото и аз съм го преживяла.. Sad

# 6 9 окт. 2006, 11:42 ч.

Мнения: 235

Съжалявам

# 7 9 окт. 2006, 11:45 ч.

София
Мнения: 2 104

съжалавам за загубата, никога не съм имала домашен любимец и незнам какво е, но когато кучето на кумата ми умря на 14 годишна възраст, тя беше като болна сума ти време след това Cry

# 8 9 окт. 2006, 12:23 ч.

Тайна, майна
Мнения: 235

Много съжалявам. Знам какво е. Още плача като се сетя за моите Съни и Ричко.

# 9 9 окт. 2006, 14:02 ч.

София
Мнения: 1 819

Много съжалявам! Не искам дори да си представя как се чувстваш...

# 10 9 окт. 2006, 14:30 ч.

София
Мнения: 2 164

Много съжалявам! Много е тежко да загубиш домашен любимец Sad

# 11 9 окт. 2006, 14:48 ч.

София
Мнения: 478

Благодаря ви... наистина е много трудно - най-вече мисълта, че е завинаги. Че повече няма да го видя и няма да го прегърна. Занапред ще мога да го виждам само като затворя очи.

Най-трудно ми е когато оставам сама с мислите си. Затова ви благодаря, че ви има.

Дано там където е да няма болка и наистина вече да е спокоен Praynig

# 12 9 окт. 2006, 14:54 ч.

Мнения: 8 917

Как ме стресна с началото на темата си Shocked

....сажалявам за кученцето ти - когато си привързана към животинка раздялата е тежка Sad

# 13 9 окт. 2006, 15:10 ч.

София
Мнения: 1 951

Много жалко ,за кученцето ти!Горкичкият Блеки.

# 14 9 окт. 2006, 15:36 ч.

Мнения: 2 271

Тежко е!Знам от опит.Имах котарак на 14г.Избяга-явно за да умре сам!

# 15 9 окт. 2006, 15:55 ч.

Мнения: 293

В памет и на моя Лъчезар, на 5.10.. сега е толкова пусто вкъщи, нали.. и продължаваш да го търсиш с поглед...

# 16 9 окт. 2006, 15:59 ч.

На погрешната планета
Мнения: 2 762

Много съжалявам ! Наистина загубата на домашен любимец е много тежка...

# 17 9 окт. 2006, 16:00 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Ужасна е загубата на всяко едно животинче. Дано в най-скоро време си вземеш ново. Няма да е същото, но любовта, която ще получаваш ще намали мъката ти.

# 18 9 окт. 2006, 16:04 ч.

Мнения: 426

Съжалявам за загубата ти.
Само да ти кажа,че 13г. гледахме кучето си като бебе. Но като родих разбрах,че има и по-голяма слънце.

# 19 9 окт. 2006, 16:20 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Patita в пн, 09 окт 2006, 11:03

Ох, ужас

Разбирам те! който си има животинка, знае, че тя става част от семейството. Моето куче също е част от семейството ми!

Не ща и да си мисля за този ден, в който него няма да го има..толкова е мил и добър...като човек е Confused

# 20 9 окт. 2006, 16:28 ч.

Мнения: 282

Много съжалявам за загубата ти Cry

И аз го преживях преди няколко години и напълно разбирам какво изпитва6.Аз не можах да се съвзема доста дълго време.Тогава нищо и никой не бе в състояние да ме накара да не мисля за нея-МОЯТА МАЛКА СЛАДКА БЕБИ(умря в ръцете ми)-никога няма да забравя.Прегръщам те Hug

Бъди силна Heart Eyes

# 21 9 окт. 2006, 17:23 ч.

Мнения: 1 243

Съжалявам за кученцето ти..Знам как човек се привързва към животинката вкъщи.аз имам котарак и в началото,още като живеех с нашите,те изобщо не го искаха,но сега не могат без него и се принудих да им го оставя Simple Smile

Дано не изживяваш болката да загубиш близък човек,че тогава вече наистина боли ужасно!

# 22 9 окт. 2006, 17:38 ч.

Мнения: 4 806

съжалявам за загубата ти... то ще си остане една хубава част от живота, но я си вземи друго кученце... Така ще е най-добре за всички. Не очаквай да прилича на Блеки и не търси в него същите черти. Просто се радвай на едно ново кученце.

# 23 9 окт. 2006, 18:41 ч.

Мнения: 8 505

Patita,

# 24 9 окт. 2006, 18:49 ч.

Мнения: 1 950

Съжалявам за кученцето ти Sad

Но си помисли колко е било щастливо, че е имало такъв прекрасен стопанин като теб, и как пълноценно е минал живота му, а можеше да има съвсем различна съдба.

Миналата година загубих котката си, на 16 години и половина. Цялата ми младост дето се вика мина с нея, не плаках като си отиде, бях щастлива, че можах да и предложа един страхотен котешки живот. Сега продължавам да гледам сина и, той е на 10, надявам се да е дълголетник като майка си.

# 25 9 окт. 2006, 18:52 ч.

Мнения: 1 202

Много съжалявам за загубата на кученцето и се надявам след време да се похвалиш , че си го продоляла и си си взела друго ! bouquet

# 26 9 окт. 2006, 19:30 ч.

Мнения: 144

Много съжалявам за кученцето ти! Зная как се чувстваш, защото преди три години загубих моята Сара. естествено, че ми е мъчно, но вярвам, че там където е сега е по-щастлива. Опитай се и ти да мислиш така и да чакаш всичките хубави неща, които ти предстоят! bouquet

# 27 9 окт. 2006, 19:36 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 332

Мила, много съжалявам за случилото се. Със сигурност ти е много тежко. Не е лошо като идея да си вземеш друго, знам, че няма да е същото, но все пак.... може да ти поолекне Hug

# 28 9 окт. 2006, 19:44 ч.

Знам какво ти е миналия месе загина оето Заиче на 7годинки като гледам бебета и ми ства мн мъчно.

# 29 9 окт. 2006, 20:19 ч.

Мнения: 338

Съжалявам,аз съм го изпитала.Имах си едно сладко коте но...... smile3518

# 30 9 окт. 2006, 20:48 ч.

Мнения: 6 164

Да, разбирам те напълно. Когато моето умря цялото семейство скърбеше. За никой не беше просто куче, а личност. Коли - много любвеобилна и обичлива. На мен ми беше най-тежко, не само защото ми беше най-добрия приятел и бяхме буквално неразделни, ами и защото аз взех решението за ефтаназията. Confused

С времето болката утихва. В началото всяка мисъл за нея ме разплакваше, а като мина време - ме кара да се усмихвам. Защото съм щастлива, че съм я имала до мен! Hug

# 31 9 окт. 2006, 22:20 ч.

Мнения: 5 140

Патита много съжалявам за загубата ти на Блеки.
И аз преживях същото лятото, моята Мила малтийска болонка почина на ненавършени 14 год.
Дано почиват в мир. Praynig

# 32 9 окт. 2006, 23:25 ч.

София
Мнения: 1 555

Здравей, мила. Аз скоро преживях същата загуба....кучето ми, любимото ми слънце Бъки си отиде на 16 години. А аз даже и не бях до него....даже и не можах да го видя за последно. Бях в Германия за 10 месеца...и някак си знаех, че може и да го няма като се върна. Имаше болно сърчице, имаше туморно образование. И знам, че последните месеци му беше много трудно. Майка ми какво ли не направи горката. А аз толкова се измъчвах, все едно го бях изоставила......пак ми е толкова мъчно, толкова мъчно....пак се разплаках...

Сега съм на 22. И не половината, а почти целия си живот съм прекарала с него. Разказвах му уроците си по история, той идваше винаги , когато плачех, за да ме утеши. Той беше винаги до мен. Никога няма да забравя първия ден, когато го взехме и първата ни разходка заедно.

Но Бъчко винаги ще бъде в сърцето ми. Всеки ден ме гледа от десктопа... Simple Smile

Май не успях да те утеша. Но приеми Hug

от мен. И не забрявай - те са били щастливи с нас. Имали са шанса, които много други животни нямат. И сега може би са по-добре. Simple Smile

))

# 33 10 окт. 2006, 00:27 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Патита, съжалявам за загубата ти! Мога да си представя как се чувстваш - моето куче е вече на почти 11 години, взе да не дочува, да не довижда вече, има артрит... Понякога се замислям, че денят, в който няма да е до мен наближава... и сълзите ми напират... Прегръщам те!
П. п. Нали знаеш, че всички кучета отиват в Рая?! spoko

# 34 10 окт. 2006, 12:46 ч.

София
Мнения: 478

Благодаря ви, момичета, пак се разплаках като чета и вашите спомени за животинките ви.

Надявам се с времето и аз да гледам по-ведро на мисълта за Блеки и спомена за него да не ме разплаква.. но сега просто е още прекалено празно, прекалено осезаемо - не ми се остава сама вкъщи дори и за няколко часа.

Освен това, той някакси угасна неусетно - беше вече стар, но винаги жизнен и само в последно време започна да губи сили, да отслабва, не искаше да се храни. Водихме го на различни лекари. Но прекалено късно може би - откриха тумор на далака, вероятно доброкачествен и щяха да го оперират. Предупредиха ни, че може да умре при операцията. Но той нямаше сили даже да я дочака - въпреки системите и антибиотиците се влоши много последните няколко дни и вече съвсем нямаше сили.

Много ми е мъчно като слушам разказа на майка ми за това как последния следобед обиколил всички стаи вкъщи, даже и банята, сякаш за последно. А после легнал и нямаше сили вече да стане. Аз бях на работа и се върнах привечер - след малко се върнаха с него от лекаря, той вече само лежеше. Гушнах го и дишаше тежко, така че го оставих. Не можах да бъда до него докато още имаше сили да ме види и да се зарадва.

Погребахме го на вилата, където толкова обичаше да ходи.

# 35 10 окт. 2006, 13:10 ч.

Мнения: 270

Мила,разплака ме,толкова съжалявам,толкова ми е мъчно като чета това.Ние също имаме кученце-пекинезче,но милото е вече толкова старо,не вижда,не чува,блъска се в стените,претърпя операция.Ужасно е и много жалко да го гледаш как се мъчи и да не можеш да му помогнеш.Вътрешно усещам,че няма да издържи още дълго време.Да,кученцето е част от нашето семейство и загубата му за нас ще бъде ужасно мъчителна.
Искрено ти съчувствам Patita,знам,че нищо не е в състояние да те успокои в момента,но единственото което мога да ти кажа е,запечатай в съзнанието си и пази най-хубавите и щастливи моменти с твоето любимо кученце.

# 36 10 окт. 2006, 13:18 ч.

София
Мнения: 478

Благодаря ти- искам само да ти кажа нещо, което ти сигурно и сама знаеш, но може би се забравя в ежедневието - нали винаги бързаме за някъде - обичай го докато е тук, показвай му, че го обичаш.

# 37 10 окт. 2006, 15:17 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Искрено съжалявам!
Това е и причината, поради която аз вече нямам домашни любимци - рано или късно умират, на мен два пъти ми тровеха котета Cry

Имах кученце, но ми го сгазиха?!
Имах голяма овчарка - умря Praynig

Аз се скапвах да плача и да страдам!
Сега се радвам на чуждите животинчета и ги галя, но не е същото!

# 38 10 окт. 2006, 15:31 ч.

Sofia
Мнения: 576

Patita прочетох за загубата ти и се разплаках, сещайки се за моето кученце. Миналата пролет се наложи да го ефтаназират, рак по всички органи. Прекалено късно го открихме! Бях бременна и дори не можах да се сбогувам с него. Не ми дадоха. Важното е, че си бил от хората заслужил и оценил любовта, доверието и приятелството на кучето. За мен те са наистина незаменими приятели и обичта им е искрена. Бъди щастлива, че си била с него и сте се обичали!

# 39 10 окт. 2006, 16:54 ч.

Мнения: 184

Много съжалявам за Блеки Sad

Насълзиха ми се очите като четях темата. Преди година и половина умряха и двете ми кучета, с които съм живяла 12 години, а в началото на тази година и котката ми Cry

Знам, че домашните любимци са безценни приятели и загубата е много тежка, но се радвай на хубавите моменти, които сте прекарвали заедно Praynig

# 40 10 окт. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 22 867

Ужасно е, когато си отиват тези мили създания............Трудно е да се преживее, ако изобщо се преживява загубата на толкова уникално същество. И моят Блеки е някъде там, Под моста на дъгата. Там е и Рекс. Хубавото е, че дълги години бяхме заедно. А лабрадорчето си сега също го наричам слънчице - черното ми слънчице. Наистина е слънчево същество.

"Под моста на дъгата" е доста популярно, често си го чета и ми помага в трудни моменти. А и страшно ми харесва и ме успокоява.

# 41 10 окт. 2006, 18:16 ч.

Мнения: 46 511

Съжалявам

# 42 10 окт. 2006, 18:53 ч.

Мнения: 127

http://dog.bg/f/index.php?s=10300082871c0cdb6e4f7369fc48e47a& … %E4%FA%E3%E0%F2%E

# 43 11 окт. 2006, 00:36 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Много съжалявам!Знам колко много се привързваме към тях,но и те като всичко живо си отиват рано или късно.Имах котка която много обичах и когато умря в адски мъки си казах,че никога няма да гледам животно.Сега когато дъщеря ни ни помоли да и вземем коте не можах да и откажа,знам колко ще е тежко ако се случи нещо,но сега е толкова щастлива,а и аз изкам да изпита това чувство на загриженост.Бъди смела и много успех!

# 44 11 окт. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 127

http://dog.bg/f/index.php?s=2ddace209c5497c45a11204e7be35745& … p;t=5587&st=0
newsm78

# 45 11 окт. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 134

Много жалко, но за съжаление се случва.
Аз преди години загубих моето куче беше на 10г.
Толко любов имаше в нея. Никога немога да забравя
топлите и очи. Въпреки това
преди две години в едно кучило
видях същите очи, но сини.
Вярвам, че с времето ще откриеш Блеки отново.
Hug

# 46 12 окт. 2006, 10:58 ч.

София
Мнения: 478

Дано, благодаря ви - на всички.

Наистина ми помагате, поне не се чувствам сама в този момент, а и виждам, че има много хора, за които животните са нещо повече от приятел. Общуването с тях ни прави по-благородни, помага ни да избягаме от стреса, озлоблението и студенината на ежедневието Hug

# 47 12 окт. 2006, 11:14 ч.

Мнения: 2 467

Съжалявам за загубата ти Hug

И моята Джеска ни напусна преди месец. И още плача като се сетя за нея. Беше най-невероятното куче на света! Беше много повече от приятел... Беше член от семейството...

# 48 11 ноем. 2006, 19:17 ч.

София
Мнения: 478

Мили момичета, които ме подкрепихте в тази тъжна тема- искам да споделя с вас нещо, което написах за моя Блеки днес. Дано не ви се стори глупаво - подарявам го на всички вас, които сте се чувствали някога по същия начин:

На Блеки

Да те обичам -
нестихваща стихия,
дъхът ми сякаш спира,
опора търся да открия
сърцето ми умира -
малко е да кажа; искам да крещя...

Да проклинам съдбата -
жестоката, бездушната,
отнела те завинаги сега,
за последен път дъждът
поръси клепките с роса -
безмислено, щом няма да те върна.

Да благодаря -
за времето, безценното,
прекарано със теб -
за времето, вълшебното,
за всичко първо и последно -
не мога никога да се отблагодаря!

11/11/06

# 49 11 ноем. 2006, 20:29 ч.

София
Мнения: 1 951

trogatelno!Az още си спомням старата си котка.На Новата понякога й казвам Джеси.

# 50 11 ноем. 2006, 22:10 ч.

Мнения: 2 309

Милата, и аз ти съчувствам искрено, знам какво е да изгубиш една вярна и обичлива душичка, вземи си по-скоро едно малко кученце, за да те зарадва, не е същото, но помага Hug

# 51 11 ноем. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 218

Tежко е, знам!Преди време изгубих завинаги кученцето си.Беше ми много тежко.От тогава не съм имала друг домашен любимец.Страхувам се, че се привързвам твърде и обичам толкова, че не мога да преживявам загубата им. Cry

# 52 12 ноем. 2006, 01:37 ч.

Мнения: 1 910

Patita, сега се чувстваш ужасно. Но важното е че Блеки е бил в живота ти и сте имали прекрасни моменти. Не мисли за края, а за това което е било преди това. След като така хубаво пишеш за него, значи много си го обичала и то със сигурност го е усещало. А да си обичан и да обичаш е най-голямото щастие.

Препоръчани теми

Най-черният ден в живота ми! Изгубих моето куче, моето детенце!

С колко шева ви е секциото?

Кучето ми умря внезапно

Любители на кучета - 118

Причина:

Причина: