Родителите ми не приемат връзката ми

  • 8 167
  • 298
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 3 505
Ти май не вдяваш, че няма значение на какво сме научили тях.
Говорим за родителска реакция и да, разбираме родителите.
Което не ги прави лоши хора автоматично, децата им също!
Има огромно значение на какво сте ги научили. Ако някой от малък е лишен от правото да решава и да носи последиците от избора си, няма какво да го обвиняваш за инертността или грешните му избори на 18+.
Какво за жирафа? Мислиш, че можеш да промениш човешката природа само защото ти се иска ли? Не, не можеш. Щом за много родители е проблем да приемат болестта на собственото си дете и се отказват от него, неглижират го или го дават на роднини по-далеч да е от тях, но и да не го оставят съвсем. Или родители, които не искат детето им да седи на един чин с дете със СОп. Ти говориш тук родителите на момичето да приемат дъщеря им да има връзка с младеж със сериозно заболяване. Хубаво.
Аз не мога да очаквам от чуждите хора кой знае колко.
Ти приписваш собствените си недъзи на цялото човечество. Сори, ама не е до човешка природа, а до светоусещане и възпитание. Има хора, които заразват болните си деца, има такива, които се посвещават изцяло на тях, има и такива, които осиновяват болни деца. Има родители, които продават щерките си на сводници, има хора, които помагат на момичета, станали жертва на трафик. Има родители, които смятат децата си за малоумни и вземата всички решения вместо тях, има и такива, които им позволят да решават сами, съобразно възрастта им.

# 181
  • София
  • Мнения: 38 351
Не, не е на какво са научени, а за родителстването и опита ни да ги предпазим от страдание - човешко и дълбоко. Такова, каквото си преживяла ти.
Би ли искала дъщеря ти да преживее същото като теб, ей така, за урок?!

# 182
  • Мнения: 3 505
Не, не е на какво са научени, а за родителстването и опита ни да ги предпазим от страдание - човешко и дълбоко. Такова, каквото си преживяла ти.
Би ли искала дъщеря ти да преживее същото като теб, ей така, за урок?!
Не можеш да научиш друг на нещо, което самият ти не знаеш. Предпазването от грешки и страдания става с разясняване на неблагоприятните последици от дадено действие или бездействие, а не чрез отнемането на избора на детето. Така съм възпитавана аз, така бих възпитала и децата си, ако извадя късмета да стана майка.

# 183
  • София
  • Мнения: 38 351
Аааааа разбирам, разбирам.
Прощавай, няма смисъл.

# 184
  • Мнения: 7 490
Що за неадекватен въпрос, искаш ли детето ти да преживее твоите страдания за урок?! Да не би да се очаква отговор - да, искам? Работата е там, че искаме или не, децата ни понякога преминават през своите страдания и ние нищо не можем да направим по въпроса. И от един момент нататък от нас се иска да уважаваме изборите им на човешки същества. Аз например съм била винаги кротко, че и захлюпено дете, в голяма степен благодарение на това, че все съм ги слушала - прави или не - родители, точка. И до ден днешен съжалявам за някои неща, които съм не съм изживяла заради техните страхове. Раснах като под похлупак и като реших, че вече съм голяма - чак на 22-23 години, се набухах в най-голямата каша в живота си, ама хубаво с двата крака. Не можаха да ме опазят.

# 185
  • София
  • Мнения: 62 595
123, не обичам да го казвам, но хайде първо да станеш майка, да вземеш от бебе 3 кила да опазиш и да отгледаш 18-годишен младеж или девойка, пък после да обясняваш на хората как да си възпитават децата и как ти би възпитала твоите. Възпитавай си ги твоите както щеш! И аз си ги мислех разни работи преди да имам деца, но животът взе, че още в момента на раждането на първото дете ми сложи нова операционна система в мозъка. Чак се чудя на акъла си какви съм си ги мислела - точно от гледната точка на дете, а не на родител.

Младежите се забъркват в каши твърде често независимо от възпитанието, което са получили. Дължи се на незрелостта им и трудното предвиждане на последствията заради ограничения житейски опит, често е и до характер. Родителите са само половината от уравнението. Но пък са много удобни за обвинения от страна на децата си.

# 186
  • Мнения: 3 505
Нищо не разбираш, ама карай! За едно си права, че няма смисъл!
не обичам да го казвам, но хайде първо да станеш майка, да вземеш от бебе 3 кила да опазиш и да отгледаш 18-годишен младеж или девойка, пък после да обясняваш на хората как да си възпитават децата и как ти би възпитала твоите. Възпитавай си ги твоите както щеш! И аз си ги мислех разни работи преди да имам деца, но животът взе, че още в момента на раждането на първото дете ми сложи нова операционна система в мозъка. Чак се чудя на акъла си какви съм си ги мислела - точно от гледната точка на дете, а не на родител.
Айде ти да си изгубиш бройката на ин витро процедурите и тогава да се подиграваш на околните, че нямат деца!
Операционната система в мозъка ти си е била такава или още преди раждането на първито ти дете, или в родилното са пропуснали да инсталират такава на майка ми, която не прави драми от изборите ми, в т.ч. и този да продължа връзката си с човек с тежко заболяване.
Дописвам: горе съм писала нещо за разясняването на неблагоприятните последици от действията и бездействията, но ти много удобно го пропусна, защото много държеше да изтъкнеш, че нямам думата, защото нямам деца.

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 13:00 от +-123

# 187
  • София
  • Мнения: 38 351
Нито трябва, нито се налага деца да се отглеждат в страх и забрани, под похлупак.
Дали родителите обаче, ей така от нищото са несъгласни, защото не си познават детето? Не мисля.

Аз съм отгледана в емпатично, състрадателно и социално ангажирано семейство. Своята лепта и сега продължавам да давам, но веднъж се случи ревяща от безсилие да ме види майка ми и да каже - Спри се, какво правиш?!

123, за няколко дни си изпускаш за втори път нервите към потребител. Моля те, спри и помисли какво и как канализираш.

# 188
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво е това, дето не го разбирам? Отношенията между теб и майка ти са си ваши отношения. Майка ти така е решила - така е постъпила. Всеки си решава как да постъпва, защото децата са си негови. Когато станеш майка имаш право да решаваш за своето дете.

В никакъв случай не се подигравам, още повече, че няма как да зная за бройките инвитро. Просто или имаш дете, или нямаш дете. В момента, в който ти писне в ръцете всичко се променя. Ако изобщо има значение, за мен също беше борба да забременея и родя. Това вече дава ли ми право да правя разлика между мисленето в имането и нямането на дете?

# 189
  • Мнения: 3 505
Дожорджус, изобщо не си изпускам нервите, а действам в условията на неизбежна отбрана. Даже по-леките влизания с бутоните великодушно ги пропускам.
Андариел, ти беше тая, която твърдеше, че било в човешката природа, че всеки родител и т.н. Сори, но такива като майка ми не са извънземни, а хора, чието възпитание е по-различно от възпитанието на онези, които са загрижени единствено за собствения си ***.

Последна редакция: пн, 19 апр 2021, 13:30 от +-123

# 190
  • София
  • Мнения: 38 351
Мне ,вярно не става работата.
И вярно по този казус трябват насреща едни детски очи.

# 191
  • Мнения: 3 505
Мне ,вярно не става работата.
И вярно по този казус трябват насреща едни детски очи.

Нещо за пасивната агресивност и наличието ѝ в постовете ти ще кажеш ли?

# 192
  • София
  • Мнения: 38 351
Не, опитвам се да изместя фокусът ти и да видиш другата гледна точка, но ти си мелиш калпави родители- калпави деца.

# 193
  • Мнения: 3 505
Аз за позицията на родителите още вчера написах, че е разбираема, но не я оправдавам.

# 194
  • София
  • Мнения: 38 351
Хубу, ние я разбираме и оправдаваме.

Нали не мислиш, че авторката е наказана без телефон и да не излиза? Изразили са несъгласие и толкоз.
Родителството не е винаги безусловно, то няма и нужа.
Затова и дадохме съвети, на нас ни казаха колко смотани родители сме и така.

Общи условия

Активация на акаунт