Мъка е, наистина, голяма, но се преживява. Просто нищо не може да се направи, остават спомените за човека и продължаваш, това е.
Anders, към теб, тъгувай, реви, но го приеми като нещо нормално. Нещо, което преживяват и са преживели или ще преживеят всички от нас. Не си втълпявай, че си нещо особено зле, не мисли за депресии и подобни, това си е просто тъга при теб по баба ти. И ще мине, както обикновено става, просто е рано още. Четох Elpis и ми настръхна косата, толкова близки загубени. Да почине в ръцете ти родната ти майка.....на мен четириногото ми приятелче почина в ръцете ми, видях как очите му станаха неподвижни в един момент и още не мога да се освестя, а да е майка ти това........нали не мислиш, че е било лесно. Жива е, виждаш, че и дух има и е приела нещата. Едва ли и е било лесно, но е продължила. И при теб ще стане същото, просто бъди търпелив и не си внушавай мисли за болести. И не, не омаловажаваме твоята болка, просто ти даваме примери, за да видиш какво е и как е при другите хора, неизбежна са тая тъга и мъката, която я съпровожда, тежат като скала, но отминават с времето. Просто време ти трябва.
Остави хората, различни са, не се впечатлявай толкова от това кой как се отнася към твоята мъка. Тя си е твоя, друг трудно ще я усети като теб, но този друг е имал подобно нещо в живота си. И го е преживял, затова не се тръшка с теб, защото знае, че и при теб ще мине. А баба няма да я забравиш никога, това е ясно.
Anders, към теб, тъгувай, реви, но го приеми като нещо нормално. Нещо, което преживяват и са преживели или ще преживеят всички от нас. Не си втълпявай, че си нещо особено зле, не мисли за депресии и подобни, това си е просто тъга при теб по баба ти. И ще мине, както обикновено става, просто е рано още. Четох Elpis и ми настръхна косата, толкова близки загубени. Да почине в ръцете ти родната ти майка.....на мен четириногото ми приятелче почина в ръцете ми, видях как очите му станаха неподвижни в един момент и още не мога да се освестя, а да е майка ти това........нали не мислиш, че е било лесно. Жива е, виждаш, че и дух има и е приела нещата. Едва ли и е било лесно, но е продължила. И при теб ще стане същото, просто бъди търпелив и не си внушавай мисли за болести. И не, не омаловажаваме твоята болка, просто ти даваме примери, за да видиш какво е и как е при другите хора, неизбежна са тая тъга и мъката, която я съпровожда, тежат като скала, но отминават с времето. Просто време ти трябва.
Остави хората, различни са, не се впечатлявай толкова от това кой как се отнася към твоята мъка. Тя си е твоя, друг трудно ще я усети като теб, но този друг е имал подобно нещо в живота си. И го е преживял, затова не се тръшка с теб, защото знае, че и при теб ще мине. А баба няма да я забравиш никога, това е ясно.
Не знам,тотална безизходица...