Баба ми почина и се сринах.....

  • 15 660
  • 252
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 226
Все още темите за живота след смъртта са ми непознати и табу..

При мен скръбта се усложнява от няколко неща: чувствам смазващо чувство за вина,че сме да допуснали да я заразим, че лечението не е навременно и че си е отишла на тази възраст,здраве и права. Тези няколко неща ме изяждат..по цяла нощ ги въртя в главата си. Вече писах за тях и преди в темата. Казвам го защото това не ми дава да се успокоя и тъкмо мисля,че съм постигнал напредък,а след часове  се връщам в изходна позиция.. Това много усложнява процеса на скърбене и обърква етапите.

# 136
  • Мнения: 24 676
Ама ти какво си мислиш, всички имаме размислите ,притесненията , ами ако така бяхме постъпили, ами ако това бе станало...ползи от това няма, етапът минава.Имам езотерична литература ако искаш да ти пусна да си изтеглиш.Не  е лошо да почетеш и това-фантазии  или не, едно четиво за успокоение, че има нещо отвъд този живот.Дали е вярно - зависи дали ще повярваш.

# 137
  • Мнения: 226
Ама ти какво си мислиш, всички имаме размислите ,притесненията , ами ако така бяхме постъпили, ами ако това бе станало...ползи от това няма, етапът минава.Имам езотерична литература ако искаш да ти пусна да си изтеглиш.Не  е лошо да почетеш и това-фантазии  или не, едно четиво за успокоение, че има нещо отвъд този живот.Дали е вярно - зависи дали ще повярваш.
Аз си намерих такава книга,но още не съм започнал да я чета. "Пътят на душите".
Зная,че всеки се обвинява,но тук става въпрос за коронавирус..Той мина и замина,а ставаше въпрос за дни и седмици.  Sad Можех да я предпазя,можехме и по-рано да я лекуваме...ужасно е чувство. Не го желая на никого.

Понякога се чудя защо търся отговори и пиша,трябва да се примиря че живота ми се срина,заедно с това и да го приема....

Последна редакция: пн, 24 май 2021, 16:26 от Anders

# 138
  • Мнения: 24 676
Е, короната си избира по някакъв критерий , не всеки болен си отива.
Просто някои  не се справят, неминуемо е при тях.
От сърце, от рак,  от друго ,все нещо има.Някои неща са лечими и точно короната попречи да се лекуват доста хора , от нея  нищо не се виждаше друго.Те какво да кажат, като е лечимо тяхното и пак са загубиил близък..
Примири се, няма друг начин да се преодолее.

# 139
  • Мнения: 226
Е, короната си избира по някакъв критерий , не всеки болен си отива.
Просто някои  не се справят, неминуемо е при тях.
От сърце, от рак,  от друго ,все нещо има.Някои неща са лечими и точно короната попречи да се лекуват доста хора , от нея  нищо не се виждаше друго.Те какво да кажат, като е лечимо тяхното и пак са загубиил близък..
Примири се, няма друг начин да се преодолее.

Сложни са нещата.Много сложни и за това не се примирявам. Можеше да бъде предотвратено заразяването,както и навременно влизане в болница,но сякаш всичко бе против нас. Тук не става въпрос нормална смърт на някого..и просто да го преживея.  А направо за инцидент или лош късмет. Това в комбинация с липсата й е.......Чувствам се като някой,който е изгубил близък в случаен инцидент,който е можело да бъде спрян..
Говорих с психолога си за това и дори той не знае какво да ми каже,как да се справя с това чувство

# 140
  • Мнения: 2 609
Трябва да се примириш , защото не можеш да обърнеш смъртта в живот . Окончателно е .
 Сигурна съм , че можеш да откриеш добри неща в живота на баба си , които да ти бъдат утеха . Също и да погледнеш на вашата специална връзка от към положителното Учудена съм , че психологът не знае към какво да те насочи.
Ако предпочетеш съзнателно да гледаш към светлата страна , така да се каже , ще намериш сили да се измъкнеш от тази прекомерна мъка . Ако задълбаваш в  "защо " , съвсем ще истерясаш . Казвам ти го с добро чувство .
И последно , за естеството на този вирус  -коварен е , картинката се променя бързо , но може и да не се вижда и съответно , да се действа правилно и навреме .А при някои става фатално и при правилно и навреме .

# 141
  • Мнения: 226
Това е най-страшното,че от смъртта връщане няма. Това опитвам да проумея и всеки ден се моля да е било сън..да е едно от онези неща,които ме смачкваха за месец-два, но после оправях с много труд и усилия....Какво ли не бих дал за една последна прегръдка,едно последно "Благодаря,Обичам те".......  Защо съдбата не ми даде възможност да и кажа последно сбогом на фона на цялата обич,която ми е дала? Толкова много въпроси..

А,какво се случва ако човек не може да продължи,ако няма сили?...Толкова неприятни неща ми се случиха,че механизма ми за борба се счупи.
Казват,че надеждата умира последна,а за мен тя винаги беше като последна надежда, че нещата не са толкова мрачни.

Последна редакция: пн, 24 май 2021, 21:22 от Anders

# 142
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Смени псхолога. Намери си И добър психиатър. Опитай да говориш за и решил и другите си проблеми. Ако и след тяхната намеса, след това не се справиш, не е добре.

# 143
  • Мнения: 226
Смени псхолога. Намери си И добър психиатър. Опитай да говориш за и решил и другите си проблеми. Ако и след тяхната намеса, след това не се справиш, не е добре.
Според тях всичко това било нормален процес на скръбта. Както споменах вече го направих. Твърдят,че няма медицинска причина и всичко е в резултат от шока и тъгата... АД са временно решение,което не ми препоръчват.

# 144
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Значи не си толкова зле, споко.

# 145
  • Мнения: 2 609
В бъдещето те чакат любима , семейство , деца , професионален напредък , пътувания , приятни забавления . Заради всичко това ,трябва да се изправиш и продължиш . Животът е един .Ти си в най-хубавата възраст . Сам знаеш , че баба ти , както и близките ти , не биха искали да страдаш . Но , това е в твоите ръце и твой избор - да направиш каквото можеш и искаш с живота си . Никой не може да влезе в твоите обувки , да извърви твоя път . Има такива периоди на сривове  , но човек е по-устойчив и от куче . Всеки ги е имал ,дори и този чиито живот отстрани изглежда като по мед и масло .
Слава богу , предстои хубаво лято , с по-вече светлина , въздух ,зеленко . Възползвай се , зимата става по-тегаво .

# 146
  • Мнения: 226
В бъдещето те чакат любима , семейство , деца , професионален напредък , пътувания , приятни забавления . Заради всичко това ,трябва да се изправиш и продължиш . Животът е един .Ти си в най-хубавата възраст . Сам знаеш , че баба ти , както и близките ти , не биха искали да страдаш . Но , това е в твоите ръце и твой избор - да направиш каквото можеш и искаш с живота си . Никой не може да влезе в твоите обувки , да извърви твоя път . Има такива периоди на сривове  , но човек е по-устойчив и от куче . Всеки ги е имал ,дори и този чиито живот отстрани изглежда като по мед и масло .
Слава богу , предстои хубаво лято , с по-вече светлина , въздух ,зеленко . Възползвай се , зимата става по-тегаво .
Благодаря за окуражаващите думи! Живота наистина е прекрасен или по-скоро беше,просто нямах очи да го видя....

# 147
  • Мнения: 10 341
През цялото време, докато четях темата се чудех какво е това ,което ти пречи да се изправиш след като си бил повален от случилото се, както  всички хора се чувстват при загуба на скъп човек. Виждам ,че това е чувството ти за вина . Мислиш, че носиш някаква вина за смъртта на баба си, защото си можел да я предотвратиш с действията си, а не си го направил както трябва. Докато живееш с това чувство, няма начин да се съвземеш. Психолози няма да ти помогнат, едва ли психиатрите имат толкова голяма сила също.
Прочети Пътят на душите! Имам много забележки към тази книга, но все пак основната идея е правилна - смъртта е нещо неотменно, точно фиксирано за всеки и не зависи от ничии действия. Тя е решена много преди ти да се родиш. Баба ти е дошла с това решение за смъртта си. Така е трябвало да стане и няма сила, която да го отмени. Дори да бяхте направили  и невъзможното, тя щеше да си отиде пак по този начин. Приеми го, смири се и ще си излекуваш душата и съзнанието от тази тежест.
Не я сънуваш нали?
Когато се отърсиш от вината ,тя ще се появи в сънищата ти, за да разбереш ,че си на прав път.

# 148
  • Мнения: 226
През цялото време, докато четях темата се чудех какво е това ,което ти пречи да се изправиш след като си бил повален от случилото се, както  всички хора се чувстват при загуба на скъп човек. Виждам ,че това е чувството ти за вина . Мислиш, че носиш някаква вина за смъртта на баба си, защото си можел да я предотвратиш с действията си, а не си го направил както трябва. Докато живееш с това чувство, няма начин да се съвземеш. Психолози няма да ти помогнат, едва ли психиатрите имат толкова голяма сила също.
Прочети Пътят на душите! Имам много забележки към тази книга, но все пак основната идея е правилна - смъртта е нещо неотменно, точно фиксирано за всеки и не зависи от ничии действия. Тя е решена много преди ти да се родиш. Баба ти е дошла с това решение за смъртта си. Така е трябвало да стане и няма сила, която да го отмени. Дори да бяхте направили  и невъзможното, тя щеше да си отиде пак по този начин. Приеми го, смири се и ще си излекуваш душата и съзнанието от тази тежест.
Не я сънуваш нали?
Когато се отърсиш от вината ,тя ще се появи в сънищата ти, за да разбереш ,че си на прав път.
Да,така е. Чувството за вина е едно от нещата които не ми дават покои! Това,че не я предпазихме и не влезе 2-3 дни по-рано в болница не ми дава мира. С който и да разговарях,това някак не успя да ми излезе от главата.
Аз съм човек който много чете и много дълбае,но този път оставих лечението на други роднини и съжалявам,че не се намесих по-активно. При нея имаше шанс. Просто не знаех нищо за лечението,не бях попаднал на тези форуми,нямаше да я оставя никога.
Напълно си права,че това усложнява скръбта при мен. Чувството за вина е жестоко. То разяжда...
Напротив,сънувам я почти постоянно...

# 149
  • Мнения: 102
Както са ти писали вече, едва ли си щял да промениш нещо. Мъжът ми е само на 31г, без никакви заболявания и въпреки това при него коронавирусът премина изключително тежко, лежа интубиран дни на ред в реанимациата. Много мои познати си отидоха независимо, че лечението им започна навреме. Това е животът.

Преди няколка месеца, когато моят най-добър приятел и брат на мм почина, пуснах подобна тема. Чувствах се ужасно постоянно. Най ми беше тежко, че дори нямаше навършени 30 години и остави две годишно момченце без баща. Много се дразнех като ми казваха, че е на по-добро място и бла бла. Ми не, не е, мястото му е тук при семейстово му, при синът му, който дори няма да го помни. Дразнех се и на щастието на другите. Дори чувствах вина, когато за кратко се почувствам добре. Вече минаха 4 месеца. Не съм го забравила, не е минал ден, в който да не се сетя за него, обаче ежедневието те завърта- работа, задължения, дете и така. На мен ми помогна до някъде Пътят на душите. Прочети я!

Общи условия

Активация на акаунт