Публикувана: 18 апр. 2021, 17:47 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2024, 22:49 ч.

Баба ми почина и се сринах.....

15 649
252
1

1
...
10
11
12
...
17
Всички

# 150 26 май 2021, 22:09 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Katheryne в ср, 26 май 2021, 21:40

Както са ти писали вече, едва ли си щял да промениш нещо. Мъжът ми е само на 31г, без никакви заболявания и въпреки това при него коронавирусът премина изключително тежко, лежа интубиран дни на ред в реанимациата. Много мои познати си отидоха независимо, че лечението им започна навреме. Това е животът.

Преди няколка месеца, когато моят най-добър приятел и брат на мм почина, пуснах подобна тема. Чувствах се ужасно постоянно. Най ми беше тежко, че дори нямаше навършени 30 години и остави две годишно момченце без баща. Много се дразнех като ми казваха, че е на по-добро място и бла бла. Ми не, не е, мястото му е тук при семейстово му, при синът му, който дори няма да го помни. Дразнех се и на щастието на другите. Дори чувствах вина, когато за кратко се почувствам добре. Вече минаха 4 месеца. Не съм го забравила, не е минал ден, в който да не се сетя за него, обаче ежедневието те завърта- работа, задължения, дете и така. На мен ми помогна до някъде Пътят на душите. Прочети я!

Съжалявам за случилото се! Може ли линк към темата ти? Това е много тъжно,разбирам те напълно. Аз изгубих приятелка на 21,месец и половина след дядо ми. Много е тежко! И двамата починаха внезапно..Тъкмо се отърсих от тези неща и..

Така както си го описала,това чувствам и аз,най-много ме плашат коментарите,че ставало по-зле с времето. Накъде по-зле? Та аз от месец и половина нямам нормален ден или дори минута. Преди това бях нормален млад човек с проекти,мечти,ангажименти,смях,пътувания..Всеки ден се будех с нова идея и мечта....днес няма и след от този човек.

Радвам се,че при теб нещата са се поуспокоили,но съм сигурен,че за твоя мъж не са,защото му е брат...

# 151 29 май 2021, 13:29 ч.

Мнения: 226

Ден след ден,продължава да става по-зле. Смених дома си за няколко дни,но нищо не помага. Всеки ден,все по-зле. Тази болка не се сравнява с нищо.. Май трябва да спра да пиша и тук. Не виждам смисъл в нищо.. Вируса отне два живота,не само нейния, но и моят.

Последна редакция: сб, 29 май 2021, 14:04 от Anders

# 152 29 май 2021, 21:16 ч.

Мнения: 102

Цитат на: Anders в ср, 26 май 2021, 22:09

Цитат на: Katheryne в ср, 26 май 2021, 21:40

https://m.bg-mamma.com/?topic=1299746

# 153 29 май 2021, 23:55 ч.

При семейството си
Мнения: 7 875

Цитат на: Anders в сб, 29 май 2021, 13:29

Как е лобовният ти живот, имаш ли там проблеми….с баба ти споделяше ли за тях, с другите от семейството?

# 154 30 май 2021, 16:34 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Elpis в сб, 29 май 2021, 23:55

Цитат на: Anders в сб, 29 май 2021, 13:29

Как е лобовният ти живот, имаш ли там проблеми….с баба ти споделяше ли за тях, с другите от семейството?

Това пък какво общо има с мъката ми? Не,нямам проблеми и не съм я занимавал с това. Оставаше да я занимавам с това...
Тя ми помагаше дори с това,че просто я има.. Дори не беше нужно да говорим нещо конкретно. Казваше,че я успокоявам щом дойда и на мен тя ми действаше така.
Не пожелавам на никого ада през който преминавам. Сутрините са най-мъчителни..

# 155 30 май 2021, 17:19 ч.

Мнения: 468

Цитат на: Anders в нд, 30 май 2021, 16:34

Цитат на: Elpis в сб, 29 май 2021, 23:55

Цитат на: Anders в сб, 29 май 2021, 13:29

Как е лобовният ти живот, имаш ли там проблеми….с баба ти споделяше ли за тях, с другите от семейството?

Личният ти, живот има много общо с този ти проблем!С риск да те обидя,но такова нещо,като твоето си е направо прекалено!То твоето граничи с патология,нямаш ли любима жена до себе си,в нея и в общото ви бъдеще е лекът за твоята тъга!Намери си,любима,създай семейство,дете,планирай живота си занапред ако не наяве то в мислите си,стига с това баба, та баба!Такова обсебване е вече болестно състояние,млад човек се вкопчил в смъртта и си повтаря едно и също,по зле става та по зле става,честно вече ми звучи направо някак извратено! Извинявам се за острият тон, едва ли ще може някой да те вразуми,защото ти оказваш огромна съпротива,но ще се радвам все пак,в един момент,някак си да се поуспокоиш!Знам какво е,майка ми потъна в скръб и абсолютна апатия,след смъртта на баща ми,но те бяха семейство,обичаха се и са минали през живота заедно и пак не мога да приема това и състояние,за нея света вече е свършил и нищо и никой не я интересува,тя така е решила,че без него вече не е хубаво.А,ти си млад,здрав и някак си не разбирам как може да изпаднеш чак в такова тежко състояние,че да се оставиш да ти се срине света.Та нима досега си живял само и единствено заради баба ти!

# 156 30 май 2021, 20:50 ч.

Мнения: 226

Въпреки,че няколко човека ми писаха на лично,че са потресени от твърде директните коментари към мен,аз не съм. Нямам нищо против към различните мнения,за това и пиша тук. Имам образование,професия,приятели и човек до себе си. Благодаря за препоръките. Не е това проблема. Няма значение дали е "баба", " съпруга" и т.н. Това са само наименования,важно е колко близък ти е бил човека и колко си му благодарен. Познавам хора,които не обичат родителите си,не познават баба си,не говорят със сестра си,не понасят мъжа си и т.н. Те никога няма да страдат и никога няма да разберат моята болка.
Освен това психологическите състояния,които се отключват след подобна травма,могат да се случат на всеки,дори и най-силните хора. На "чужд гръб и сто тояги са малко". За да съм се "хванал" за баба си,може би има причина. И да,ако можех да го преодолея лесно и сам,едва ли щях да съм писал тук.

# 157 30 май 2021, 21:00 ч.

При семейството си
Мнения: 7 875

Никой не може да ти помогне, ако ти сам не си помогнеш.
Ад е да загубиш, надживееш детето си, и този ад не пожелавам на никого. Не е краят на света 30 годишен внук да надживее баба си.

# 158 30 май 2021, 21:44 ч.

Мнения: 226

Пак ли ще измерваме мъката си на кой е по-голяма и който не е загубил дете,няма право на такава? Стига с тази дискриминация по пол, възраст и т.н. Аз съм човек.

Все пак всеки който желае,може да подмине темата..Аз ще продължа да пиша за това което чувствам.

# 159 30 май 2021, 23:12 ч.

Мнения: 102

Като имаш дете ще разбереш.
На мен ми се струва, че намираш оправдание за всеки даден съвет.

# 160 31 май 2021, 13:08 ч.

Мнения: 226

Децата нямат нищо общо с моята тема и мъка...стига вече.

Влязох в Quorа,прочетох мнения на хора,загубили баба си и повечето мислят и се чувства, точно като мен. Някой са писали,че дори след години мъката не е минала и не могат да се справят. Въпреки,че техните са били много по-възрастни. Това много ме плаши.. Ако трябва да живея с тази мъка цял живот,не знам дали бих се справил..Знам,че всеки е минал през нещо,но хората сме различни. Аз съм с много разбита психика и емоционалност след това..

Последна редакция: пн, 31 май 2021, 13:22 от Anders

# 161 31 май 2021, 13:37 ч.

Мнения: 24 676

И като мислят и се чувстват като теб, спират да живеят ли?Работа ,пълна заетост, ангажименти, умора, разходки, има групи за пътуване по истирически места, пеш километри вървят до разни забележителности и откриват история, Цочо Василешки има група във фейсбук ,с това се занимава да води групи из Странджа, подбалканските полета ,Родопите, планини и още една "Пътуване във времето" има. Книга почна да четеш, има и други книги, пък като искаш си повтаряй тук, че си се сринал и няма живот за теб остава да кажеш.
Да не би баба ти да те е издържала , та сега издръжката няма , или да се чуди човек .
Психичното здраве е не по-малко важно от физическото.Изборът е твой дали ще се оправдаваш с баба си, и аз обичах моята и ме е отгледала и ми бе за майка, но го преживях.Не спрях да работя, да си гледам децата и къщата, да се смея и да си спомням, с годините избледня и рядко идва спомен, натрупаха се други неща отгоре и те ме правят жива и нужна.Това е животът, днес сме тук, утре не сме.Живите продължават.
Баба ми ,та баба ми....Майка ти, баща ,брат ,гадже, племенници, къде е тяхното място.Работата, задачите , животът...

# 162 31 май 2021, 14:02 ч.

Мнения: 226

Как се казва групата във фейсбук? Би било интересно!
Баба ми не ме е издържала,това би било абсурдно! А и е последното нещо заради което някой би ми липсвал... В чистата обич няма място за такива неща. Самата мисъл,че я има ме крепеше,една нейна усмивка и разговор по телефона ми даваха сили,че живота не е толкова лош.

Момента е такъв,че нямам много работа и имам време да мисля за проблема. Другите задачи ги върша с безразличие и никой от близките ми не успява да ме извади от това състояние. Сякаш чувствата ми към всички са притъпени.

Липсва ми,всяка секунда,всяка минута.. На никого не пожелавам да изпита това което чувствам. Намирал съм лек за всичко,само това не..

# 163 31 май 2021, 15:04 ч.

Мнения: 24 676

https://www.facebook.com/groups/295481704949825Пътешественици във времето
Групата е скрита, подаваш клик да те приемат, ако има условия ги прочиташ и одобряваш и те приемат, почвош да четеш.

# 164 31 май 2021, 16:07 ч.

Мнения: 15 104

Андерс, има смисъл да пишеш тук. Може би да не забелязваш полза за сега, но самият факт, че можеш без ограничение да споделяш как се чувстваш, вече е полезно. Не трябва да подтискаш чувствата си, ето това е пагубно.
Вече толкова много се писа, че трябва време, че няма пак да ти го повтарям. Само че въпросът е какво правиш през това време. Ако държиш емоциите си необработени, времето, което ще ти е необходимо, ще е повече.

Препоръчани теми

12. КЛАС - МАТУРИ И ИЗПИТИ

780
Набори

Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 13

Извънматочна бременност - събуждане след операция

МЪЖКИ ФАКТОР - спермограма, витамини, съвети - Тема 17

Причина:

Причина: