За уморените коне

Бавното работене няма как да се случи в цех или хранителен магазин. То е за офиси, където имаш работа за вършене, но нагоре по йерархията ти губят времето в оперативки и отчитане на свършеното, така че всъщност имаш малко време за действителната работа.

Е ако не си щастлив/а в цеха или хранителния магазин на село или в малкия град, кое те кара да стоиш още там? Предполагам, че с болничните ще е до едно време - несъм сигурен кой нормален шеф и колега би го търпял това? И мен ме дразнят парашутистите в офиса и работата на едни за сметка на други - трябва да се 'начертаят' граници.

Това с бавната работа има смисъл дотолкова, доколкото човек малко да се осъзнае, че живее само веднъж и от търчане понякога не може да изпита удоволствие от живота си.

Но който работи качествено, работи така по вътрешна потребност. Има разни мърльовци, дето нищо не могат да направят като хората, а има и такива, дето с каквото и да хванат, го правят по най-добрия начин. Не е до бързане или до началници, до човека е.

Има има в производството също вместо за 6ч бачкаш 10.2ч извънредни всеки ден и събота ако отидеш.Си докарваш допълнително.В,фирмата която работех си работеше това без проблем и сега е на мода.

Ама за консултант ли става дума или за коучер? Казвам го с ирония, че тая нова длъжност "коучер" ми звучи долу горе така - що да плащам на хората като мога да хвърля парите демонстративно за простотии. Да знаят те Кой Е Шефа.

Те повечето така харчат за простотии но не и за,работниците.Не визирам чисто кеш за тях, дс подобрят работната обстановка иновации нищо.Чудя се на простотията си как изкарах 20 в тази фирма.
Идеалист клиентите да,са,доволни работата да върви насреща едно голямо нищо.Време пропиляно за,мен.За нервите няма да споменавам.

Аз съм в същата ситуация и темата ми е много близка. Работя от повече от 13 години във една фирма и от много време вече чувствам, че съм стигнала максимума който мога да дам и да получа от работата си. Фирмата е малка и няма възможност за повишение. Като цяло атмосферата на работното място е добра, собственика е културен и спокоен човек. Минусите са заплатите които са ниски, въпреки доброто финансово състояние на фирмата и проблеми с отсъствия от работа и отпуски, което е сериозна предпоставка за напускане и нова работа. Първоначално когато започнах фирмата  беше още по-малка и през времето съм имала разнородни и различни отговорности, което всъщност ми беше много интересно и полезно като опит. От много години съм напълно убедена, че трябва да търся нещо ново и различно, но проблема при мен е, че правим опити за бебе и това продължава вече над 5 години, заради което ми се налага да отсъствам от работа от време на време и все си казвам само да станат нещата и всичко ще се нареди. Убедена съм че не би било редно и честно от моя страна да започна нова работа, да ме обучат и да излезна в майчинство. От друга страна се чувствам изключително  неудовлетворена на работното си място, което се пренасям в неудовлетворение към самата себе си, обвинявам се че не съм проактивна и няма желание да се развивам и съм се оставила да се вдижа по течението без ясна цял и посока. Чувствам се в голям застой от който не виждам излизане. След поредния неуспешен опит и всичко гореизброено бях изпаднала в депресия от която ме спаси решението да се запиша да уча магистратура. Отделно имам много разнородни интереси и не ми липсва желание и стремеж да уча нови неща и да се развивам и надграждам познанията си. За съжаление настоящата работа по никакъв начин не ме насърчава и предизвиква да правя това. Вие как мислете, мога ли в положението в което се намирам да започна нова работа или е най-добре да изчакам? Лошото е, че не се знае колко ще трябва да чакам..

Съвсем хипотетично, обмисляла ли си варианта да не се получава с бебето заради общата ти неудовлетвореност от живота, който е в огромната си част работа - в твоя случай не съвсем блестяща?

И ние като правихме опити за бебе, кажи речи една година, не ставаше и не ставаше. Аз бях екстремно притеснена за жилището, защото при вече 4 човека, и микро жилище, къде би стояла кошарата на петия член, за мен беше мистерия. И тъй. В крайна сметка в момента, в който си купихме.къщата, достатъчно голяма и преголяма за нас, бебето стана от раз. Така че, подкрепям Нарциса, че подсъзнанието на жената, бъдещата майка, влияе на хормоните и на способността за възпроизвеждане. Поне при мен мога да го потвърдя на 100 процента. В този ред на мисли - ако намериш по-удовлетворяваща те работа, напусни.

Имате право и не се бях замисляла за това, дали всъщност това мое състояние не влияе на опитите...От друга страна не мога да си позволя да остана без работа защото се самофинансираме и всичко отива за разходите в болницата които са огромни. От друга страна продължавам да съм на мнение, че не е редно да започвам на ново място без да съм информирала за положението ми предварително, а ако споделя смятам, че не биха ме взели.

Това абсолютно не е така. Положението ти е такова, че няма как да знаеш какво ще е след месец, два, година. Не виждам нужда да информирам бъдещ работодател за личните ми планове и дейности.
Дай да кесиш още 10 години на място, което не те удовлетворява вече, щото имаш планове за бъдещето.
Почни да се оглеждаш и да си пускаш св-то, че то не е ясно колко бързо ще намериш "твоето" място. На интервютата няма, ама никаква нужда да си абсолютно откровена и да информираш за личните си творчески планове.

На първо време кажи на сегашния работодател, че държиш на забележимо повишение на заплатата. Щом така и така си готова да напускаш си в добра позиция да поставиш категорично въпроса. Ако не друго поне да знаеш, че си пробвала и имаш повод за напускане.

Vesi1 Проблема е, че ми се налага да отсъствам от работа по един - два дни на месец, по някой път и по-често, друг път пропускам месеца и не отсъствам. Не знам какво ще обяснявам на новото място. На настоящото все се обясняваме за какво ни се налага да отсъстваме и такова нещо да си вземеш болничен и просто да не отидеш на работа не се е случвало. Затова и след толкова години съм с малко изкривени разбирания, че просто няма как да попадна във фирма където да е ок да кажа днес си взимам болничен.
BCD няма как да поискам повишение на заплатата, инфлацията не се отчита, работните ми задължение не са се увеличили и няма да се приеме с разбиране определено.

От днес за утре не става отпуска (или става, но трудно). Ама за болничен - надали представяш график на пети януари кога смяташ да се разболяваш от грип през годината.

Ако ти се налага да ползваш болничен, не се обясняваш, обаждаш се, че си в болничен, да не се чудят (а и си длъжна да предупредиш, че няма да отидеш) и го представяш после. Не разправяш къде и за какво си ходила и какво ти има - боже, ама разбира се, че не разказваш такива неща.

Търси си нова работа спокойно. Щом не те устройва тази работа, не знам какво чакаш. Като ходиш на интервюта, също не се обясняваш, казваш каква квалификация и опит имаш и каквото друго те питат, но личният живот затова е личен - не го афишираш, не си развяваш личните проблеми. Дай боже да забременееш - караш си по Кодекса на труда, без никакви чувства на вина и непоискани признания.

Ти от криворазбрана почтеност си подритваш правата и си вменяваш задължения, каквито абсолютно нямаш. И така се забатачваш сама себе си, без някой да го очаква или изисква от теб.