За уморените коне

  • 12 388
  • 167
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 11 065
Ти показваш типично отношение на нахакана служителка, която мисли си, че заслужава много и е недооценена. Помисли си върху поведението си, даже и да не ми го кажеш. Аз от теб нищо няма да спечеля, но ако си свалиш малко претенциите, вероятно ще те харесват повече. Действително сме имали колежки(служителки ако щеш), които са работили като багери. Макар и аз да съм топ, те са били по-топ. Но в името на неконфликтността в офиса, поради нежеланието ми да ми се вдигат нервите или сплетничене, съм се разделяла с тях. Вярно, следващият човек работи с 80 процента от капацитета им, но не ме натоварва с агресивността си, нито с въображаемата си незаменяемост.

# 91
  • СИ
  • Мнения: 4 403
По-лош шеф от български шеф няма. Работил съм десетки години в много различни фирми и го заявявам категорично. В този ред на мисли търсете западни компании с добра фирмена култура. Точка по въпроса.

Не е точно така сякаш... Имал съм и невероятни работодатели. Вярно, че са единици, но ги има. Напълно нормални и работещи хора, които са създали сами бизнеса си с много труд. Те нямат нищо общо общо с масовия бизнесмен от мутро-милиционерски тип. Къде да ги търсим тия западни компании? В дълбоката провинция са рядкост. Освен това, западна компания с български меринджей не винаги е добро място за работа.

# 92
  • Мнения: 17 894
Скрит текст:
Ти показваш типично отношение на нахакана служителка, която мисли си, че заслужава много и е недооценена. Помисли си върху поведението си, даже и да не ми го кажеш. Аз от теб нищо няма да спечеля, но ако си свалиш малко претенциите, вероятно ще те харесват повече. Действително сме имали колежки(служителки ако щеш), които са работили като багери. Макар и аз да съм топ, те са били по-топ. Но в името на неконфликтността в офиса, поради нежеланието ми да ми се вдигат нервите или сплетничене, съм се разделяла с тях. Вярно, следващият човек работи с 80 процента от капацитета им, но не ме натоварва с агресивността си, нито с въображаемата си незаменяемост.
Щом предпочиташ някой да не работи, вместо да му дадеш дължимото, не виждам какво ми се обясняваш. Ти си наела не-съвсем-работещи, за да ти е спокойничко и да не се чувстваш притисната да плащаш както си трябва. Два дни оправям каши, които работещият ми шеф е надробил с незнанието си. и това е само черешката. За мой късмет кредитът му изтича след седмица и тогава ще се види служителят ли е незаменим, или некадърният шеф и колеги.

# 93
  • Мнения: 5 656
Аз оставам с впечатлението, че колкото по-кофти се държиш с началството повече те уважават.
Винаги съм била мила и добра и винаги са ми се качвали на главата.
Виж, колежки които през ден мятат болнични, пускат оплаквания срещу шефовете даже получават винаги каквото си поискат - от желани смени, отпуски, заплати и квото ти дойде на ум. Защото ако принцесата не получи всичко, което иска - пак е метнала болничен за бърн аут и пак я няма два месеца.
Пък ти си бъди примерен служител - уважение точно нула.

# 94
  • Мнения: 11 065
Не, Нарциса, не предпочитам да не се работи. Предпочитам да се работи в по-спокойна среда, защото служителят с лошо отношение/липса на уважение/нахалитет ако щеш, в крайна сметка разваля работната дисциплина у на останалите. Такава отровна среда не бива да се толерира. Липсата на дисциплина също не трябва да се толерира. Отказвали сме се от много способно момче, поради липсата му на трудова дисциплина и ... Даже не знам как да го нарека. Взехме по-малко опитен и сръчен човек, но на когото може да се разчита, и не е конфликтрн и не се изтъква постоянно колко е велик и незаменим. Ти си от втория тип - свършиш работата, за която са те наели (да оправиш нечия грешка) и внезапно си въобразяваш, че другите ядат доматите с колците.
Ами, такива типове манталитет като твоя, мига да понеса само, ако водят преговори за мен в тежка среда, или са ми консултанти по нещо, или подобно. Където трябва да си нахален, за да успееш, и където се плаща на свършена работа. Но ежедневно да ми стоят пред очите и с претенциите си да покваряват и останалите, не мисля, че някога отново ще си го причиня.

# 95
  • Мнения: 5 656
И накрая си седиш сама без персонал?
Нашата принцеса с бърнаутите излезе преждевременно в болнични защото била бременна и много тежка работа била вършела (друг път, работи една от най-леките длъжности само първи смени до обяд). Шефа беше в шок и за това внимава много с нас (предимно женски колектив) да не го прецакаме така.
Човека нямаше даже шанс да наеме заместник. Сега вършим и нейната работа, а тя си вирка краката дома и се хили пак как ни е прецакала.
До оня ден обаче ни лъжеше, че понеже имала психически проблеми редовно пиела силни лекарства.
Сега обаче бременна - кого лъже всъщност?!

# 96
  • Мнения: 11 065
Не се опитвай да си мислиш, че каквото е при теб, е навсякъде. Изобщо не седя сама без персонал. Даже, последните 10 дена си работя от вкъщи, а хората са в офиса, защото имаме майстори у дома. Считам, че преценявам хората добре, и знам кого мога да зачета за надежден, и кой само гледа себе си по най-егоистичен начин.

# 97
  • Мнения: 5 656
И като ти се падне една такава и лошо ще ти стане. Особено в бяла държава като Германия където работника има повече права от задължения.
Имаш късмет, че нямаме закони в България и можеш да колиш и бесиш като нормален чорбаджия - в друга държава или работниците ти щяха да те правят дива калинка защото как да е не можеш да ги изгониш или просто щеше да си стоиш без персонал.

# 98
  • Мнения: 11 065
Ти пък! Падали са ми се такива като нея. Научила съм си урока. Дали имам късмет или нямам, твоя работа не е. Не гледай в паничката на другия. И към теб мога да подам същата идея, както към другата колежка - стани и ти един чорбаджия, и коли и беси, щом това ти е мечтата.

# 99
  • Мнения: 5 656
Не благодаря. Да си седя без персонал защото в Германия е по-атрактивно да си безработен и да получаваш помощи отколкото да си на трудов договор. Не ща. А ти ако беше толкова добра шефка нямаше да има подобно текучество на кадри.

# 100
  • Мнения: 11 065
Нещо доста си съчиняваш Wink Откъде разбра, че имам "подобно текучество на кадри"?
Казах, че хора, които не стават, са ми минавали през очите. А ти продължаваш да не знаеш какво искаш. В България работодателите не ти харесват, в чужбина не ти харесват, ти да станеш работодател не искаш, или не смееш. Разбрах, че като че ли искаш да стоиш безработна в Германия, понеже там социалната система била много добра. Ами ... То с това отношение и на луната няма да ти хареса.

# 101
  • Мнения: 5 656
Била съм безработна в Германия. Парите точно никак не стигат, освен ако нямаш партньор, който да работи.
Виж ако бях германка, щях да получавам всичко от социалната им система.
За това си работя, а и за да не съм воденичен камък на някой друг.
Апропо помощите - не всеки ги получава и не във всички провинции.

# 102
  • Мнения: 3 654
Няма незаменими, разбира се. По принцип в такива дискусии винаги се намира някой да обяснява какне си незаменим, но всъщност не е в това въпросът. Въпросът е ти като напуснеш, какво ще поиска новата смяна и колко бързо ще влезе в час.

Като цяло манталитетът на българския работодател е да предлага повече на нови хора. Старите във фирмата така или иначе са вързани и не трябва да искат увеличения. Започнат ли да искат следва раздяла. Наблюдавал съм как се разделят с работещи хора, защото поискали 50 лева в повече. И съответно после не могат да намерят и за 200 отгоре, които да вършат и наполовина същата работа.
Но колкото и да го мислим е без значение. Имал съм и случаи, когато на мое място после са назначавали двама и всеки по отделно за повече пари от моите. И какво? Ми нищо. Аз не съм се преценил правилно и съм си късал задника за тоя дето духа. С годините разбрах, че най глупавото нещо е да се доказваш.
Предлага повече защото никой няма да се върже за това.

# 103
  • Мнения: 973
Уморени коне - забавете темпото, намалете стреса и се заредете с оптимизъм.

Скрит текст:
Движението за Бавна Работа, което от 2004-та година набира все повече поддръжници из световните офиси и бизнес центрове, акцентира върху извършването на качествена работа -за сметка на количеството – както и за смислена продуктивност и осъзнати почивки помежду задачите. Ако сте чували термина Дрямка за презареждане, (power nap), той е често използван от бавно-работещите. За разлика от модела на Фейсбук – Мърдай бързо и чупи, (Move fast and break things), фокусът на Бавното работене е върху осъзнаването на:

    Смисъла, който всеки от нас влага в работата си
    Целеполагането на значими за индивида цели
    Отдадеността върху само един до два важни проекта
    Изчистването на календарите от продължителни и понякога ненужно дълги срещи
    Опростяването на седмичния график
    Обогатяването на работното ни време с по-разнородни задачи – не само в натискане на компютърните клавиши, но и за използване на ръцете, задачи, в които въвличаме цялото си тяло, въображението и любовта си.
    Използването на времето ни възможно най-пълноценно.

За да усетим разлика правейки тази малка промяна към повече осъзнатос, тръгваме първо от себе си. Т.нар Вътрешна игра, (Inner Game) – вглеждане в себе си, нуждите си, ценностите си и всичко най-важно за нас в този момент. Успеем ли да намерим коя част от работата ни зарежда с енергия, дава ни надежда и ни прави по-спокойни, тръгваме от там.

https://docheva.com/da-zabavim-tempoto/

Скрит текст:

Живеем в епохата на скоростта. Бързаме, за да сме по-ефективни, по-конкурентоспособни. Надпреварваме се с другите и със себе си всяка минута, всеки час, всеки ден. Искаме от всичко, по много, веднага. И докато живеем на ръба на изтощението, тялото и умът ни непрекъснато ни напомнят, че губим контрол.

„Забави темпото!“ не е декларация за обявяване на война срещу бързината. Бързината ни е помогнала да претворим света по чудесни и освобождаващи начини. Проблемът е, че любовта ни към бързината се превръща в пристрастеност. Когато ускоряваме неща, които не е редно да бъдат ускорявани, плащаме определена цена.

„Ако пандемията ни научи на нещо, то е, че днес повече от всякога се нуждаем от революция на бавното. Дошъл е моментът да пренастроим връзката си с природата, с времето, с другите и със себе си. Можем да рестартираме света, като забавим темпото. Надявам се, че тази книга ще помогне на възможно най-много българи да намерят правилния баланс между бързо и бавно. Защото в свят, пристрастен към бързането, бавността е суперсила.“
Карл Оноре

Скрит текст:
8 съвета как да забавите темпото и да се наслаждавате на живота
    Какво всъщност означава да забавите темпото?
    Защо е добре да намалим темпото в живота?
    8 съвета как да забавите темпото в живота
    1. По-малко работа
    2. Бъдете наясно с лимитите си и си поставяйте реалистични цели
    3. Научете се да казвате НЕ
    4. Изключете се от социалните мрежи
    5. Открийте медитацията майндфулнес
    6. Излезте сред природата
    7. Прекарвайте време с хората, които обичате
    8. Наслаждавайте се на света около вас
    Заключение
реф. https://gymbeam.bg/blog/8-saveta-kak-da-zabavite-tempoto-i-da-se … davate-na-jivota/

Скрит текст:

Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото
Светът се движи бързо, но това не означава, че и вие трябва да правите същото. В този превърнал се в бестселър наръчник (от който са продадени над три милиона копия в Корея), Хеймин Суним, известен учител по будистка медитация, ни показва пътя към вътрешния покой и равновесие сред задушаващото всекидневие.

Неговите напътствия за благоденствие и щастие в осем области, сред които взаимоотношенията, любовта и духовността, наблягат върху важността от създаване на по-дълбока връзка с другите и способността да бъдем състрадателни и опрощаващи към себе си. Цветните илюстрации, съпътстващи учението му, служат като успокояващи визуални паузи, които ни карат да забележим, че когато намалим темпото, светът също забавя ход заедно с нас.

Древна будистка философия за съвременната епоха... Дълбока, но близка до съвременния човек мъдрост, която ни учи как да се справяме с всекидневната въртележка и как да не губим от поглед истински важните неща.

Скрит текст:
Оптимизмът е перфектният инструмент за намаляване на стреса, който може да ви осигури до 5 месеца без напрежение на година. Наскоро работих по проучване заедно с банката Frost Bank, което установи, че в рамките една година оптимистите изпитват финансов стрес с 145 дни по-малко, отколкото песимистите.

При оптимистите вероятността да постигнат основните си житейски цели е средно два пъти по-голяма от тази при песимистите, като в случая не става въпрос само за финансови стремежи: 96% от оптимистите казват, че са правили промени в кариерата си, за да следват своята страст и интереси.

https://www.obekti.bg/chovek/optimizmt-nay-dobriyat-lek-sreshchu-stresa

Скрит текст:
В съвременния свят на натоварено ежедневие, много задължения и надпревара с времето е лесно човек да изпадне в състояние на стрес. И въпреки, че няма как напълно да избягаме от него, съществуват начини, по които да намалим вредното му влияние. Ето няколко полезни дейности, които ще допринесат за повече спокойствие през деня ви:

Активно движение
Здравословно хранене
Време без технологии
Списък със задачи
Анализ на причинителите на стрес

https://www.bulgariainsurance.bg/bg/articles/expert-advice/5-way … ern-dynamic-times

Последна редакция: пт, 18 ное 2022, 07:15 от Нърд

# 104
  • Мнения: 5 656
Това за темпото е хубаво, но е напълно неприложимо, ако работиш във фирма, в която персонала постоянно се разболява защото трябва да опъва каиша за двама-трима, които просто ги няма.
В момента в нашата фирма реално липсват трима души, които дългосрочно отсъстват по болест, заместници няма. В случаят ние дето сме там "прегаряме", докато не се разболеем и ние и просто не затворим.
Решения като това да се вдигнат заплатите например, за да привлечем персонал не се вземат. Предпочитаме да затваряме по-рано или да фалираме.

Общи условия

Активация на акаунт