Публикувана: 19 апр. 2021, 15:34 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2023, 20:57 ч.

За уморените коне

12 391
167
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е важно при работата в екип?
Какви са мненията за младите хора на работното място?
Какво е важно при определянето на заплатите и отношението към служителите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е важно при работата в екип?
  
  Важно е да се получава уважение и справедливо възнаграждение за усилията, които се полагат в работата. Отношението към служителите също е от значение, като признаването на техния принос и стойността им за организацията.
- Какви са мненията за младите хора на работното място?
  
  Мненията за младите хора на работното място варират. Някои смятат, че те са несериозни и имат нереалистични очаквания, докато други ги оценяват заради тяхната мотивация и знания, които допринасят за компанията.
- Какво е важно при определянето на заплатите и отношението към служителите?
  
  Важно е служителите да се чувстват ценени и уважавани, както и да получават справедливо възнаграждение за своя труд. Отношението на работодателите към служителите е от значение, като липсата на уважение и справедливост може да доведе до недоволство и текучество на персонал.
- Какви са мненията за назначените от работодателите консултанти?
- Какви са причините за напускане на работа?

# 60 10 ноем. 2022, 12:51 ч.

Мнения: 11 096

Ами ти почни да търсиш работа, ако намериш - напускай. Така като те чета абсолютно е време. Но вече зависи от сферата, за съжаление има сфери, в които човек няма много опции. Това не ти пречи да пробваш да намериш нещо друго. Ако не те ценят в компанията няма смисъл да седиш, нито си ефективен, нито си щастлив.

# 61 10 ноем. 2022, 13:36 ч.

Мнения: 1 038

Аз, както писах и преди една година, взех решение, намерих си нова работа и напуснах предишната след 10 години. Днес, ни най-малко не съжалявам, че го направих! Дори неведнъж си задавам въпроса "Защо не го направих по-рано, а загубих толкова години на място, където не бях оценена?". И аз като теб си казвах, че си обичам работата, но нямаше как да търпя повече, подигравката с труда ми.

# 62 10 ноем. 2022, 13:53 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 282

Sugar_baby, радвам се за теб.

# 63 10 ноем. 2022, 15:58 ч.

СИ
Мнения: 4 403

Цитат на: Герда в чт, 10 ное 2022, 10:56

Изрових си темата, прочетох я отново и виждам, че съм в същото положение, с малко по-лоши параметри дори.
Опитах се да си налегна парцалите, да си върша работата, да не приемам нищо лично, но...
Тъй като работя в сфера, в която трудно се намират или липсват ресурси, осигуряването им е и моя грижа, а това е трудно - понасям критика. Колкото и да съм наясно, че това е пазар, да говоря с колеги и да виждам, че и те са в същото положние - за моя работодател не правя всичко необходимо, за да осигуря нужното. Минавам по 10 пъти по едни и същи пътеки, опитвам всички варианти - според него не правя всичко възможно. Сега ми назначи консултант - да ме съветва.
Оглеждам се, но понеже си харесвам фирмата и ми е мъчно, сякаш ме е страх дори да търся сериозно работа.
А и започвам да се подценявам. Казвам си, че ако работодателят ми мисли така, може би наистина не ме бива, годините ми напредват, езиците ми са на средно ниво...
Намирам се в безпътица и приемам всякакви съвети.

Малко тъжно звучиш... Но не се случва нищо особено. По-скоро е стандартна ситуация. Свикни с мисълта, че ти си там на работа. Само на работа. Не си съдружник, нито делиш печалбата със собственика. Щом собственика е решил, че човек отвън ще му реши проблемите - негова си работа. Бил съм в такова положение. Нищо не можеш да направиш, освен да събираш багажа и да се подготвяте за раздяла. Нито годините, нито езиците са от такова значение. Годините и езика помагат, но сами по себе си не вършат работа. Много мои познати с фирми и бизнес го разбраха с времето. Като почнат да ми обясняват... Ама аз ще вземам по-млад човек с английски, ама много разбирал... Имал съвременни разбирания, нов поглед... Ала-бала... Мине се мине. Работата пак не върви и пак търсят някой да опъва в тръстиката.
Успокой се и си търси друга работа. Началството като иска и има в повече пари да ги пръска по консултанти. Ще видиш след известно време, че консултантите са си хванали пътя, а шефа ти пак ще е недоволен, но от тия, които са дошли след теб.
Лошото е ако си в по-малък град, че с работата в дълбоката провинция е по-сложно. И аз сега търся човек за работа, та горе-долу ми е ясно...
Пожелавам ти успех!

# 64 10 ноем. 2022, 16:49 ч.

Мнения: 14 685

Цитат на: Герда в пн, 19 апр 2021, 15:34

Работя в една и съща фирма 10 години. В началото имаше стрес, адаптация, после възход...
От известно време усещам, че работодателят ми смята, че вече не съм достатъчно ентусиазирана, идейна, инициативна в работата си - един вид изчерпана.
Моята гледна точка е, че за тези години дадох много идеи, някои се приеха и осъществиха, други не, имах хъс и ентусиазъм, но с времето нещата влязоха в един коловоз, който е трудно да се прекрачи - било заради липса на нови идеи, било заради неприемане на предложеното, било по други причини.
Аз харесвам работата си и мястото, където работя, но ми става криво, че дойде моментът, в който съм "стар кадър", че не мога да предложа нищо ново и все ме човърка неспокойствието, че не са доволни от мен.
В такава ситуация как бихте постъпили: карате я както досега и преглъщате егото си, защото работата е добра, фирмата стабилна и през тези години сте видели само добро или търсите варианти - какви?

Герда, щом се смята, че си затънала в рутина, може и наистина да е така, но това трябва да е твоята гледна точка. Ти самата за себе си би трябвало да си кажеш, че ето, май вече не получаваш приятни емоции от работата и е време да продължиш.
Това с консултанта не е обидно по никакъв начин. По-скоро е признак, че работите във фирмата вървят добре и шефът има пари за екзотични експерименти.
Не гледай консултанта, гледай себе си. Помисли си какво ти се работи. Искаш ли да опиташ нещо друго? Нямаш за кога да отлагаш, сега е моментът. Остават ти все пак над 15 години до пенсия, на това работно място ли искаш да ги прекараш? Разпервай криле и отлитай. Но първо си намери друга работа.

# 65 10 ноем. 2022, 21:49 ч.

Мнения: 4 595

Герда, сигурна съм , че го усещаш и това допринася за гадното ти чувство, но с този консултант има индикации, че шефът се оглежда за нови служители. По-добре е, според мен, и ти да потърсиш други варианти, да пуснеш CV-та, да отидеш на няколко интервюта, дори и в началото само за събиране на опит и самоувереност. Във всяка сфера е различно, в някои е по-лесно да намериш нещо друго. Аз съм горе-долу на твоята възраст и смених работата преди няколко месеца, а опитът ми е по-нишов, няма постоянно свободни места точно за това, в което имам експертиза и съм добра. Това ми е втора смяна, абсолютно и изцяло по мое желание след 40. Честно казано, независимо от по-големите рискове в по-напреднала възраст, чисто емоционално ми беше много по-лесно да напусна, отколкото преди няколко години.

# 66 13 ноем. 2022, 15:12 ч.

Мнения: 3 654

Цитат на: Нарцùса в чт, 10 ное 2022, 12:19

Не знам колко са ти годините. Аз на 35 сменям работа сега. Има съфорумки , сменили на 40+.

На 42 му теглих майна след 21г работа при него Все недоволен все акъла отвън айде.Скъсах си здравето като не признава довиждане.Не сме умрели смених ме столицата с,село набързо за,2месеца.От много мислене файда няма,за това действат.При работодателите още е модерно че няма незаменими сигурно е,така ама здравето и нервите никой не ги брои.

# 67 13 ноем. 2022, 15:14 ч.

Мнения: 17 899

Няма незаменими, разбира се. По принцип в такива дискусии винаги се намира някой да обяснява какне си незаменим, но всъщност не е в това въпросът. Въпросът е ти като напуснеш, какво ще поиска новата смяна и колко бързо ще влезе в час.

# 68 13 ноем. 2022, 15:29 ч.

Мнения: 3 654

Цитат на: Нарцùса в нд, 13 ное 2022, 15:14

Именно ,че повечето искат без да могат,но понеже няма кой и ракът е риба.

# 69 13 ноем. 2022, 16:46 ч.

Мнения: 9 239

Като напускам последната ми грижа е работодателя ми. Негов си проблем кого ще намери да работи моята работа. Въобще няма нищо лично в това. На другия ден ще ме забравят, независимо колко време съм работила там.

# 70 14 ноем. 2022, 10:10 ч.

СИ
Мнения: 4 403

Цитат на: Нарцùса в нд, 13 ное 2022, 15:14

Като цяло манталитетът на българския работодател е да предлага повече на нови хора. Старите във фирмата така или иначе са вързани и не трябва да искат увеличения. Започнат ли да искат следва раздяла. Наблюдавал съм как се разделят с работещи хора, защото поискали 50 лева в повече. И съответно после не могат да намерят и за 200 отгоре, които да вършат и наполовина същата работа.
Но колкото и да го мислим е без значение. Имал съм и случаи, когато на мое място после са назначавали двама и всеки по отделно за повече пари от моите. И какво? Ми нищо. Аз не съм се преценил правилно и съм си късал задника за тоя дето духа. С годините разбрах, че най глупавото нещо е да се доказваш.

# 71 14 ноем. 2022, 12:30 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 282

Цитат

Като цяло манталитетът на българския работодател е да предлага повече на нови хора. Старите във фирмата така или иначе са вързани и не трябва да искат увеличения.

Така е и при нас. Ние, старите, сме с по-ниски заплати от новите.
Това допълнително ме натоварва.
Големият ми проблем е, че ако тръгна да търся работа, е възможно работодателят ми да научи - знаете, че се случва да се обаждат по фирмите да питат за мнения, без да се съобразяват, че в момента работиш там.
Не знам как би се приело това - т.е. дали ще му е все едно на моя работодател, че търся работа или ще търси начин да ме уволни, защото ще ме брои с единия крак навън. И дали да поема този риск, като знам, че не мога да остана без работа, защото завися финансово от заплатата си.

# 72 14 ноем. 2022, 14:13 ч.

СИ
Мнения: 4 403

Цитат на: Герда в пн, 14 ное 2022, 12:30

И какво, като научи работодателя? Ти да не си венчана за него? Ако питаш мене, отдавна е усетил, че те е страх да не останеш без работа. А това гарантира, че ще те прави на маймуна, а ти ще стоиш с наведена глава... Чудиш се как ще се приеме, че си търсиш друга работа? А на работодателя ти, дали му дреме за тебе? Или си част от пейзажа? Естествено, че те брои с единия крак навън. Просто пробва докога ще издържиш. За него е само в плюс. Ти работиш повече и се натягаш, той получава повече за същите пари. И всичко е на шеС...! Smile

# 73 14 ноем. 2022, 14:38 ч.

Мнения: 14 685

Всеки пример е частен случай. Което значи, че има и други частни случаи и ако вземем само тях, доказват обратното.

Аз знам случай, когато незаменим служител отиде и поиска увеличение над 1000 лева и му го дадоха.
Знам друг случай, но той е от чужда фирма. Нашата млада жена, наистина ценен кадър, но и майка с три деца, отишла при шефа-чужденец да говори за евентуално повишение на заплатата и била уволнена на секундата. Ами, вместо да си търси работа, си направи фирма и да ви кажа, оправя се, даже си нае служители и вече не е човекът-оркестър.

Герда, ами то излиза, че този те е поробил. Дали не е вариант да поработиш още малко и да спестяваш каквото можеш, за да имаш поне 2-3 заплати спестени и да можеш да не си толкова обвързана и да си търсиш по-добра работа? Имаш ли възможност да спестяваш поне неголеми суми?

# 74 15 ноем. 2022, 07:56 ч.

Мнения: 11 065

В темата много често се дават все крайни примери, в които работодателят е някакъв робовладелец, висша форма на зомби, или някой с половин акъл.
И това не го разбирам. Приказки от сорта на "аз на тоя/тая/оня няма да му работя" са ми непонятни. Защото виждам, че наетото лице гледа в чуждата "купичка", вместо да си гледа в своята. Ами, като не си знае мястото, ще се разделим, естествено. Нито ми харесва вечно недоволното отношение, нито ми харесва някой да ми завижда, нито съм длъжна да търпя чуждите лични драми в работната среда.
В резюме - мисля, че когато има напрежение у двете страни, най-често, по мои наблюдения, се дължи на:
1. Намаляла е работата, и началникът е нервен
2. Служителят е работил известно време, свикнал е, и е почнал да си въобразява някакви неща, че може да иска, или да му се разминават, някакви неща. Отпуска се, и се променя спрямо първоначалното си поведение и манталитет
3. Служителят получава лошо влияние от страна на друг служител. Или почва да гледа в канчето на останалите и да им прави сметката
4. Някоя от двете страни е чиста проба гадняр, чиято страна или е била винаги налична, или се е отключила по някое време.

Горе-долу, вината е наполовина и в двете страни.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят мъжете /тема №12/

Строеж - къде, как, колко? Тема за взаимопомощ 42

🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 61]

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 5

Причина:

Причина: