Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За уморените коне

  • 10 494
  • 167
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Всеки е с различно мнение по темата, тъй като е в различна професионална сфера.
Една чистачка или продавачка ще е на едно мнение относно работата си, докато един лекар или архитект ще е на друго мнение за работата си. Разбира се, има изключения от правилото, но - в сектора на услугите, работят хора, които не искат да се занимават с точно това и затова мненията им са по-скоро негативни. Истина е обаче, че отношението на работодателите в този сектор - е непрофесионално и некоректно (с малки изключения). Ще ощетят, я - работещия, я - Държавата и така ще си изплатят кредитите към банките, примерно...

Реклама
# 46
  • Мнения: 1 210
Няма как фирма, която става по-голяма постоянно да се занимава да възхвалява всеки служител и да му вдига заплатата. Идва момент, когато на шефа му омръзва и минава на по-шаблонен подход. А и в България няма кой знае колко много силно печеливши дейности, където може да се раздават големи пари. Така че не баламосвайте младите как и тук може и става едва ли не във всяка фирма - само да потърсиш малко.

# 47
  • София
  • Мнения: 62 609
Във всяка фирма си има пряк шеф, който трябва да си познава работниците. Викат му ръководител на екип, а навремето се казваше майстор смяна. Той има задълженията да познава работниците и да се погрижи за това И да ги хвали, ако иска положителни резултати.  Но като цяло който ръководител си е тъп, той си е тъп и работниците рано или късно го намразват, а той е толкова тъп, че не разбира, че той губи от създаването на такава отровна атмосфера.

# 48
  • Мнения: 1 210
Той може да ги хвали колкото си иска, но не може да им вдига заплатите.

# 49
  • София
  • Мнения: 62 609
Заплатата е отделен компонент. Но хваленето си е хвалене, то поне пари не струва като толкова се стиска за парите. Повечето хора напускат не заради заплатата, а заради отношението. Заплатата е хигиенен фактор, тя е въпрос на договаряне.

# 50
  • Мнения: 1 819
Заплатата е отделен компонент. Но хваленето си е хвалене, то поне пари не струва като толкова се стиска за парите. Повечето хора напускат не заради заплатата, а заради отношението. Заплатата е хигиенен фактор, тя е въпрос на договаряне.

Съгласна съм. Винаги съм напускала заради отношение, а не заради пари. Последният ми началник беше вечно недоволен и мрънкащ. Много хора напуснаха заради това, а той така и не намери вината в себе си. Повишаване на погрешните хора, шуробаджанащина и т.н. но никога заради пари.

Последна редакция: сб, 22 май 2021, 23:19 от Arielle

# 51
  • Мнения: 1 210
Заплатата е отделен компонент. Но хваленето си е хвалене, то поне пари не струва като толкова се стиска за парите. Повечето хора напускат не заради заплатата, а заради отношението. Заплатата е хигиенен фактор, тя е въпрос на договаряне.
Хайде сега разкрасяване. Какво договаряне? При постъпване, ако си много ценен може и да спазариш нещо повече от планираното да ти дадат. После колкото повече време минава, толкова по-нисък шанс да договаряш заплата. Ако шефът си мисли дали да не ги вдига, едно договаряне може да е повод да си изпълни замислите. Иначе договарянето се състои в "добре, обаче ще искам да се заемеш и с А, Б, В" и в замяна повишаване с 50-100-200лв. Зависи за каква текуща сума става дума, давам пример за символично увеличение, което на практика си е компенсирано с повече насрещна работа. Т.е. от страна на работодателя има добра сделка - натоварва те с още работа за дребни пари и печели отсрочка с 1-2г от евентуален бъдещ пазарлък. А за напускането и отношението - може отношението да е повод за напускане, но причините са в парите.

# 52
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 204
Изрових си темата, прочетох я отново и виждам, че съм в същото положение, с малко по-лоши параметри дори.
Опитах се да си налегна парцалите, да си върша работата, да не приемам нищо лично, но...
Тъй като работя в сфера, в която трудно се намират или липсват ресурси, осигуряването им е и моя грижа, а това е трудно - понасям критика. Колкото и да съм наясно, че това е пазар, да говоря с колеги и да виждам, че и те са в същото положние - за моя работодател не правя всичко необходимо, за да осигуря нужното. Минавам по 10 пъти по едни и същи пътеки, опитвам всички варианти - според него не правя всичко възможно. Сега ми назначи консултант -  да ме съветва.
Оглеждам се, но понеже си харесвам фирмата и ми е мъчно, сякаш ме е страх дори да търся сериозно работа.
А и започвам да се подценявам. Казвам си, че ако работодателят ми мисли така, може би наистина не ме бива, годините ми напредват, езиците ми са на средно ниво...
Намирам се в безпътица и приемам всякакви съвети.

# 53
  • Мнения: 11 368
От личен опит - назначат ли консултанти да ти обясняват как да си вършиш работата, вместо да стимулират директно теб - пиши бегала работа.
Шефът ми даде бала пари за консултации за подобряване на работната атмосфера, вместо да ни вдигне заплатите. Ми хубаво...после пуска коментари как трябвало да се разделим и колко съм изнервена.

# 54
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 204
Нарциса, лайтмотивът е, че ще ни помогне да се организираме, ще даде външен поглед, защото ние нали сме от много години и сигурно вече сме се изчерпали или пък не сме инициативни и т.н. И уж е временно, само за консултации.
Но се питам - това означава ли, че трябва наистина да търся работа.

# 55
  • Мнения: 11 368
Какво означава за теб лично ти си преценяваш. За мен е абсурдно и чиста подигравка при законово разписан изпитателен срок до 6 месеца да ми идва консултант за 1-2-7 дни да ми дава акъл за работа, която върша от години.

# 56
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 204
Може би не се изразих правилно. И на мен ми е унизително това с консултантите.
Но понеже започвам да се подценявам - заради менеието на работодателя, напредналите години, стагнацията и т.н.
Казвам си: "Кой ще ме вземе" или "Къде пък ще отида".  Обаче, после в мен започва да клокочи чувството за достойнство и си казвам: "Е, колко да търпя".
И така съм на въртележката.

# 57
  • Мнения: 11 368
Не знам колко са ти годините. Аз на 35 сменям работа сега. Има съфорумки , сменили на 40+.

# 58
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 204
Не знам колко са ти годините. Аз на 35 сменям работа сега. Има съфорумки , сменили на 40+.

47

# 59
  • Мнения: 11 368
Не виждам проблем, честно казано.
Виж го от тази страна - или се пробваш, или трябва да живееш още 17-18 години с тези депресивни мисли.

Общи условия

Активация на акаунт