Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Любители на Котки - Тема 158

  • 20 703
  • 692
  •   6
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 797
да пусна и аз данък от наблюдателницата

# 31
  • Мнения: 4 743
Благодаря за темата !
Дано няма повече тъжни новини ,само здрави котета и много положителни емоции и мъркане !
Yan, не ми се говори колко котета съм изгубила ,къде мои,къде приемни ....Не ми се говори ,че и заради приемно загубих мое ...Тъжно е ,който не го разбира ,и аз не го разбирам .На мен са ми се смели близки ,било котка ,не човек ,какво толкова ....
Ами ,какво да кажа не се впечатлявай.
Изживейте си мъката .
Аз не бях готова за ново коте ,мъже ми настоя.Рядвам се че са различни като пол и разцветки ,и без това сравнявам ,иначе щеше да е ужас за мен .Но имам познати загубили коте/куче,които вземат същата порода ,разветка и пол ,помага им да преодоляет загубата по -лесно .
Преценете си как ще ви е добре ,и това ,че ваши животинки са си отивали без време ,не значи ,че и със следващото ще е така,лошо стечение на обстоятелствата  Hug 

Нашият Лио  като ни няма пък опикава леглото ,вече втори ден,на по 2 -3 места ,тоалетната е чиста и същата постелка ,какво е това не знам ....уж се научи ...А на въпросното легло (нашето с мъжо )спи по принцип .

# 32
  • София
  • Мнения: 9 362
Скрит текст:
Здравейте,
скоро намерих вашата тема и ми се иска да се допитам до вас и да споделя притесненията си.
У дома си имаме котараче на 4 години. Децата го прибраха от улицата. Често боледува и от доста време е на специални гранулки, никаква друга храна. Слава Богу мога да кажа, че се закрепи и сега е добре.
Приятеля ми има хубава котарана на 10 години, но тъй като са живяли заедно само двамата доста време е доста асоциална и не ни приема - съска ни, крие се... Напоследък може би и заради възрастта й  все по-често с разболява. Единствения вариант да не остава самичка е да дойде да живее у дома с приятеля ми. (ние живеем в различни градове и когато той идва я оставя самичка)По Великден трябва да съберем животинките. А аз умирам от ужас, как ще реагира всяка от тях, как ще ги храним без той да яде от нейната храна, ще се бият ли, да не се стресират и децата. Дори малко егоистично се чудя дали ще успявам с чистенето, как ще ходим на почивки, дали някой ще се навива да ги храни и наглежда... Голяма каша ми е. Докато изчета предходната тема малко се успокоих като видях, че някои от вас имат повече от една животинка.
Никой не може да предвиди дали ще се сприятелят или ще се бият. И те са като хората - с едни се харесват, с други не. Със сигурност първоначално ще се ежат и ще си хъскат. Имайте готовност да ги разделите в отделни помещения и най-вече да има два чифта ръце за разтърваване. Joy По принцип е добре опознаването да става постепенно. Да се разменят миризми докато свикнат. Аз обаче нямах избор и направо пусках в "джунглата". Имаше дразги, но се спогодиха.

За чистенето не се притеснявай! Не е много по-различно. Обаче с храната е сложно. Моите непрекъснато си разменят купичките. А и най-лесното сближаване е храненето един до друг.

# 33
  • Мнения: 6 116
По принцип, "там където има място за един, има място и за двама". Simple Smile
Обикновено, новодошлият е този, който се подчинява на другия, който си живее вече там. Но ако и двамата се хъскат, значи и двамата имат страхове. Мъжкия, като по-малък, сигурно няма да има толкова против женската, колкото тя него. Новото място е непознато за нея и това ѝ е проблем, освен това, че ще трябва да се адаптира към ново място, тя има и втори проблем - съквартирант. Съквартиранта ще свикне бързо с нея, но на нея ще ѝ трябва повече подкрепа. Хем трябва да хареса новото място, хем новия съквартирант. Аз в такъв случай, бих ѝ помогнала да си разреши първо първия проблем, пък за втория, след това. Т.е., женската в една стая да свикне първоначално, но да вижда, да чува, че има и съквартирант в друга стая. Също трябва да свикне с теб и децата. Мъжкия може да го ограничите временно в една стая, докато женската свиква с територията и с новите ѝ стопани. Котешкото любопитство ще свърши останалата работа по сприятеляването и основаването на йерархия. Единия ще се подчини на другия рано или късно. Храната ще ги събере, също. Купичките им една до друга, постепенно да им сближавате купичките, докато се хранят в едно пространство.

# 34
  • Мнения: 596
Yan25, не успях да изкажа съболезнования във предишната тема.
Затова го правя във тази, поплачи си на воля, вие не не сте виновни за нищо. Направили сте всичко необхпдимо за малката душичка и тя го е усетила.
За съжаление понякога и жовотните и хората се случва да си отидат рано от този свят.

Данък слагам тук от бялото зверче Лола.

# 35
  • Мнения: 357
Събота и неделя по Анимал планет вечерта, дават "Моята котка от Ада". Там показват поведенчески изменения на котките и как могат да се преодолеят, каква е психологията им и много интересни неща.

# 36
  • София
  • Мнения: 8 881
Току що - Том е заспал прав, ама се поклаща и ще падне Joy


Много малко яде напоследък, мяука по нощите, през деня също. На моменти направо вие.
Наближава да стане на 1 година, да не е нещо като разгонване, не мога да преценя.
Иначе играе, хапе, понякога даже се гушка, ама за минутка - две.

# 37
  • Мнения: 2 760
Току що - Том е заспал прав, ама се поклаща и ще падне Joy


Много малко яде напоследък, мяука по нощите, през деня също. На моменти направо вие.
Наближава да стане на 1 година, да не е нещо като разгонване, не мога да преценя.
Иначе играе, хапе, понякога даже се гушка, ама за минутка - две.
Щом е на тази възраст и не е кастриран, почти сигурно е, че е разгонен.

# 38
  • София
  • Мнения: 8 881
Не е кастриран. Ветеринар ни каза, че не е добре мъжките да се кастрират преди годинката. А той става на 1 другия месец. Изчаквам колкото се може повече, обаче на моменти не се търпи. Подлуди ни. Цял ден спи, и ММ го дебне и все се заканва - Е СЕГА ОТИВАМ ДА МУ МЯУКАМ И НЯМА ДА МУ ДАМ ДА СПИ, КАКТО ТОЙ ПРАВИ С НАС Joy

# 39
  • The Big Apple
  • Мнения: 22 423
И у нас е същото.Joy
Но ММ винаги получава лапа или ухапване и принца продължава.
И на нас така ни казаха, но нямаше как да чакам половин година...

# 40
  • София
  • Мнения: 757
Айде, гасете вече лампата, че ми пречи!

# 41
  • Мнения: 1 636
През половин час отварям темата, за да се  радвам на вашите котанки.
Днес почнах да си самовнушавам, че Маца се отърва от мъките, че нищо не я боли вече и че я обичахме като наше дете и е била щастлива макар и за кратко.
Мъжа ми каза "Аз ще те зарадвам някой ден без да очакваш. Никога няма да забравим Мачо, но ще осиновим някоя душица"

Последна редакция: вт, 20 апр 2021, 18:54 от Yan25

# 42
  • The Big Apple
  • Мнения: 22 423
С това се успокоявам до ден днешен.....

# 43
  • Мнения: 2 760
През половин час отварям темата, за, да се  радвам на вашите котанки.
Днес почнах да си самовнушавам, че Маца се отърва от мъките, че нищо не я боли вече и че я обичахме като наше дете и е била щастлива макар и за кратко.
Мъжа ми каза "Аз ще те зарадвам някой ден без да очакваш. Никога няма да забравим Мачо, но ще осиновим някоя душица"
Това е много добре. Никога не знаеш какво ще ти донесе съдбата. Споделям още нещо. Първата ми котка стана звездичка в края на миналия век от панлевкопения (котешка чума) само на три години. Не я ваксинирах като малка, понеже ваксината беше колкото месечната ми заплата. След това един месец беше невероятна борба, всеки ден след работа в клиниката, накрая не успя да се пребори - изпадна в кома и почина, докато карах колата, за да я приспят. Ветът и жена му (мои близки), един час не можеха да ме успокоят. Погребахме я на вилата. Точно месец след смъртта й цяла нощ едно коте плачеше на двора на кооперацията. Сутринта отново ме събуди. Веднага слезнах долу и видях едно пребито (оказа се ритнато в муцунката от двукрак изверг) трицветно бебе. Така се появи Лъки, за която наскоро писах. Обадих се в работата, че си вземам ден отпуска, закарах я на ветеринаря с колата. Нямаше вътрешни наранявания, даде вит. Д и си намери дом. По това време изобщо не си и мислих за друга котка, но съдбата реши друго.
Ето най-любимата й нейна снимка, сканирана от лента:

И още вече от цифровия апарат:
Дебнем пилците на черешата (беше голям ловец)

А, и винаги съм харесвала котки с издължена муцунка, но се влюбих в тази сплескана главичка.
И сега плача, като пиша и гледам снимките. Но си обичам Мъри, въпреки че е тъпичка и супер страхлива и създава проблеми на всеки, който дойде на гости. Вчера се разхождах с приятелка и тя каза, че не си представя като свърши някога идиотщината с вируса, как ли ще се държи с външни хора. Сигурно съвсем ще откачи, защото година не е виждала други хора, а преди беше много различно.
За съжаление Мъри никога няма да изпита свободата на двора. Закарах я като малка на вилата, без намерение да я пускам на вън. За два часа в колата изпадна в шок, два дни стоя под едно широко легло, без да излезне да яде, пие вода или дори да пишка. И до сега изпада в шок, като трябва да я закарам на ветеринар. Дори козината й почва да пада на парцали. И най-дивото коте от дворно котило се оказа затворничка в апартамента, за което ми е мъчно.

# 44
  • Мнения: 230
При мен е същото. Похвалих я преди време, че се разгонва за 4 дни и то лекичко, и рядко, а каква стана тя... Влезе в някаква поредица от разгонвания и я дебна сега, записала съм час за изследвания, и кастрация, че да не се мъчи, пък и много досадна с това тръткане в лицето ми. Няма да се хваля, че си пишка само в тоалетната, че да не стане сакатлък 😂 Всъщност, ще я кастрирам, защото се храни много малко когато е разгонена и това не е добре. Хормоните й разказват играта. То и аз не се храня когато съм в моето си разгонване 😂, явно е семейна черта.

Бях против да кастрирам домашна котка, която няма как да излиза, че да забременее, пък и нашата, за която писах наскоро - семейна котка, не беше кастрирана, и живя без болести, без капризи в храненето, без никакви специални грижи... Всяка котка е различна и няма универсален подход, явно.

Общи условия

Активация на акаунт