Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 86 >> Изгубени в мечтите си 🌴🌞

Кате, Благавест и аз точно се сетих за снимката с двете чаши вино. А 11 епизод е излъчен на 23 септември! Щом всички сме единодушни, значи истината е някъде там, а може и да ни изненадат!🤭

Първите 12 серии са наистина една разкошна приказка! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️

Ето за тази снимка става въпрос.  Ханде леко подпийнала ми се вижда. И доста щастлива. Защо ли?

Здравейте
Едва ли ще разберем наистина кога е започнало всичко, много ми харесаха предположенията ви, понеже не съм следила историята Ханде - Мурат, стана ми интересно, тя кога се разделя с него? Преди да започнат снимките или след? Или Ханде, или Керем май споменаха, ако не се лъжа, че по време на локдауна миналата пролет са вземали онлайн уроци всеки от дома си, но иначе заедно при някакъв преподавател, за да се подготвят за ролите, още тогава са си се харесали вероятно. Много ми хареса описанието на Бърборанка, избирам си точно така да се е случило, хаха Както и да е станало, важното е, че са заедно и се обичат И според мен AMANIM е точно някаква тяхна си кодова думичка, за да не ги разберат другите. Кой знае как се забавляват на целия този шум около всяка публикация Радвам се за тях, сякаш са ми много близки приятели, дано продължи тяхната приказка завинаги! Тук слагам едно синьо око против уроки
Лека вечер!

Толкова е хубаво човек да ви чете! 🥰
Рядко се включвам, но напоследък реала ме затрупа.😊
На Марги и всички момичета да кажа,че темичката са чудесна. 🤗

БРО, гръмнахме ли шампанското, да не съм го пропуснала  😊🤗, че много обичам пенливо винце 🙃, а и поводът го заслужава.😊
Харесват ми вашите предположения за първоначалното им привличане и последващите чувства и емоции, за да стигнем това така хубаво АMANIM. ❤
Така да им се радвам!

В седмицата на Еда ви слагам тази прекрасница.😍

  Ах, ах.... Какви видни психолози-сексолози сме се събрали тука... ❤️ Да си продължа аз среднощните размисли... Смятам че Ханде в началото е пазела дистанция, достатъчно вглъбена в работата си... Ама как може да устоиш на наш Керемчик - забавен, усмихнат, чаровен, шегаджия, успяващ да даде цвят и настроение на сета и извън него, харизматичен, сексапилен, игрив, разчупил сериозността и успял да провокира усмивката на Ханде, добряк по душа и природа, интелигентен, широко скроен,заставащ зад обществено значими каузи, ангажиран със социално значими теми, с мъжко поведение и готов да покаже и изкрещи на целия свят, че е влюбен (виж тук също подозирам, че Ханде е удряла спирачката), с отношение и уважение към партньори /настоящи и бивши, сериални и реални - един път не чух да каже нещо лошо или да коментира Серенай/. И ако аз трябва да коментирам не в реален, а в сериален план - начинът, по който играе актьорски - захватът, целувките /улеснен в случая от притегателната сила на Ханде и любовта им в реала/..  И не на последно място /и в реален, и в сериален аспект /- неговият неподражаем, дълбок, топъл и плътен мъжки тембър, който гали женското ухо... ❤️ Е, то пък след всичко това Ханде да не от желязо...

Така, добър вечер, добро утро или добър ден - който както иска 😆 Честито на печелившите цветя/храсти и дръвчета в групата. Бъдете здрави и щастливи!

По друг повод съм. Симпатичното Бро бе поставила тема на седмицата, която аз отлагах, но няма за кога. Еда е любимият ми образ в сериала и не мога да го скрия. Ханде е любимата ми част от сериала и също не мога да го скрия. А двете съчетани са.. 🥴 Всичко, което напиша, е като обобщение за Еда.
Така - не мога да посоча любимо облекло, защото и чувал да й сложат, то той ще й ходи. Като изключа едно черно костюмче, и още 1-2 облекла, с всичко друго е страшно симпатична. Опитвам се да се абстрахитам от пердетата, от роклята и сакото й там. Не са нещо невероятно, невиждано и суууупер прекрасно, но в онзи момемт за мен е... Бижу. Следователно опитът да се абстрахирам е неуспешен. Нищо ново под слънцето.
Изненадващо е, че нямам любима реплика от нея, а съм детайлна личност, но страшно много харесвам ядосаната Еда. Тази Еда, която вика, крещи, не може да контролира себе си.. Тази Еда, която не сдържа гнева си. Всички искаме да ги виждаме щастливи, но по някаква дивашка причина този нейн образ ми доставя адско удоволствие. Ханде израстна в този сериал, защото в началото не бе толкова уверена в изиграването на плач и гняв (според мен), но впоследствие се научи и започна да показва, че е можеща актриса.
Също така обожавам и муцунките, които прави понякога. Дали ревност, дали когато се закача със Серкан или нещо друго, но е страхотно захарно памуче 😍


Aма не мога да подмина и щастливата Еда, защото в онези моменти тя грее. Буквално грее. Очите й го правят, усмивката също и появят ли се трапчинките, тя става една фея на усмивките, която кара и човека, който я гледа зад екран, да се усмихва.
Така. Общо взето - Еда ми е любима, защото е образец на модерната жена, особено за турската нация, която отстоява позицията си и държи на своето. Способна, не иска да бъде подценявана и иска да бъде уважавана. Вярно, има своите трески за дялане, има черти в характера, които са по-трудни, но въпреки това, тя е един модел на това каква трябва да бъде една жена - да се бори до край, ако е права, да се защитава, да е силна и т.н. Отново казвам - според мен.

Не мога да избягам от себе си. Единственият път, когато видях достатъчно къдрава Еда ❤️


А тук - 2.07 е началото на нещо, което ми открадна ума и нв ми го връща обратно 😟

Добро утро, прекрасни момичета!

Желая ви един страхотен ден изпълнен с много настроение и усмивки!

П.С. Честит имен ден на именичките в групата , да сте живи и здрави и много щастливи

Честит празник на Гости, Магия, Слънцето и всички онези цветни момичета, които пропускам. Със здраве и гордост да си носите хубавите имена!

Налбантова, от теб очаквах точно такова включване за ”седмицата на Еда”, от nrgmama също

Добро утро , цветни момичета !☺❤🌷🌹🍀

Честита Цветница ! Днес цветята празнуват . На момичетата с имена на цветя - честит имен ден ! Бъдете свежи, красиви и уханни като пролетни цветя, бъдете здрави, усмихнати, щастливи и заредени с много цветно настроение!❤🌷











ЦВЕТНИЦА

Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,
отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба...
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!

Валентин Йорданов

От цветарката Еда и градинаря...



Специални поздрави от Ханде и Керем ❤🌷
























Момичета, красиво и цветно да ви е ! ❤🌷

Честит празник на всички цветни момичета в групата-с имена на цветя и на тези с цветна душа!
   Ама какво става!? Аз ли наруших правилата /не ми е за сефте, де/!? В седмицата на Еда/Ханде дръпнах едно похвално слово за Керем... Простете, моля...

От Инстаграм...

За по нетърпеливите в очакване на 2 сезон.Нещо обърках извинявам се че не е в скрит вариант.
   На Цветята в групичката здрав и усмихнат празник



Еда стоеше на вратата на караваната хванала в ръка рентгеновите снимки на Серкан и питаше
-Серкан какво е това.Криеш ли пак нещо от мен.
-Не Еда ,ако криех тези снимки нямаше да са с нас.Просто исках да отложа с ден два разговара и без това той е ще е достатъчно труден,исках да се порадваме на няколко дни изживяни без притеснения,правейки само това което на нас ни харесва.
-Какво е това Серкан,разбрахме се че ще разговаряме за всичко,и без това липсата на разговор между нас е тази която ни е носила беди
-Заключи караваната ще слезем долу на брега и ще ти разкажа.
Вечерта полека измества деня,още е светло,а двамата седят на пясъка един до друг,Вперил поглед в морето Серкан
тихо започва да разказва,
-Еда ,няма и един миг който да искам да не съм бил с теб.Скарани сме били,викащи си един на друг,забравил те бях ти ме изкарваше от равновесие,но с теб винаги съм бил аз Серкан,а не робота Серкан.Само като се сетя че заради подлостта и лъжите на Селин щях да те изгубя,но нищо жива да е Мело успях да те спра ,а и ти ме видя на летището,след припадъка бяхме в болницата,успя да хванеш лъжата на Селин,и всичко бе прекрасно,За мен започна ново начало с мечти за животът с теб.И само ден,1 ден след това ми се обади лекаря от болницата и ме извика,показа ми тези снимки и ми обясни ,че имам тумор в мозъка не може да се оперира,ще го наблюдават.
-Но Серкан.
-Тихо Еда,моля те.За момента нищо не може да се направи,да живея както досега .Знаеш ли в онзи момент разбрах колко важно е здравето,имаш ли го ще се бориш  за всичко ,ще търсиш любимата.Добре че те намерих,обичам те безкрайно много ,всяка сутрин събуждайки се с твоя дъх на лицето ми ме кара да се усмихвам.Навън може да е мрачно или да вали,но твоята сутрешна усмивка превръща денят ми в ясен и слънчев.Но не мога да понеса твоето съжаление ,разбери ме,живей с мен нека сме заедно,но не ме съжалявай.
Помня първия път когато се видяхме и ти каза че не съм достоен да знам твоето име, права бе,аз ти донесох толкова сълзи в живота,твойта лъчезарна душа с мен изпита  горест,но винаги дори и когато съм те разплаквал аз те обичах.Знам ,че няма да ме изоставиш сега,искам да съм с теб но не ме съжалявай нека изживеем даденото ни време като Серкан и Еда ,а не като болния и болногледачката му.Ето казах го,в мен е заложена бомба която
неизвестно кога може да се взриви,но знаеш ли щом съм с теб аз съм щастлив.
-Затова ли бяхме дедективи,сега обикаляме с каравана? а втора консултация прави ли?
-Защо,няма смисъл,ще се радвам на всеки подарен ми ден на всеки миг когато сме заедно,и да учудващо но съм доволен и на твойта ревност и на викания,защото това си ти.
Еда го прегърна през кръста ,облегна глава на рамото му ,и двамата мълчейки дочакаха нощтта.Не говореха ,бяха си достатъччни,разбираха се без думи.След известно време Серкан наруши мълчанието.
-Еда трябва да изпратя подарък на Ахмед.
-Кой Ахмед и защо.
-Е как кой ,бившия ми счетоводител,ако той не бе спрял твоята стипендия моят и твоят път нямаше да се пресекът.Дори не си е представял че ми е направил най-големия подарък в живота.срещайки ме с теб.Ти ме превърна от робот в човек и вървим по нашия път.
Мълчанието продължи,след време Серкан усети ,как Еда се отпусна ,погледна я бе заспала.Леко я повдигна и занесе в караваната.Сложи я да спи и самия той легна до нея време е за сън,утре е нов ден и ново предизвикателство да живееш с Еда.Знаеше че снощния разговор ще има продължение,но щом е с нея няма значение,ще отговаря на любимите,,Защо,, на Еда.
Серкан се пробуди,нещо в съня му гобе събудило,сънен протегна ръка,но Еда не бе там,отвори очи нямаше я ,а караваната се движеще.Стана облече се ,направи кафе и хванал двете чаши в една ръка ,седна на седалката до Еда,подавайки и едната чаша.Двамата отпиваха от ароматната течност,а колелата полека поглъщаха километри.След като изпи кафето си Серкан реши че е време да попита.
-Еда,не си ме събудила,къде отиваме?
Връщаме ме се в Истанбул,събираме набързо неща ,защото за след обяд съм резервирала самолета ще летим за
Париж.
-Винаги съм искал да те заведа в Париж ,но защо така на бързо?
-Без възражения.Утре сутрин имаме час при доктор Жакен,специалист по твоето заболяване.
Серкан не отговори,мълчеше и наблюдаваше пътя отстрани.
-Серкан ,как така мълчиш,не противоречиш,не е за вярване?
-Еда,какво да кажа,ти винаги успяваш да превърнеш моето НЕ в ДА.Затова няма нужда да ти противореча.Знам че твойта природа няма да се успокои докато не направим и друга консултация ,така че добре ще ходим в Париж,а след прегледите ще ти го  покажа така както ти бях обещал.Разбираш ли не мога да се наситя до теб,ти си като живителна капчица вода на бродеш в пустиня.Всъщност не знам кога бих ти се наситил,може би след 20 или трийсет прераждания е които отново съм се влюбвал и живял живота си с теб,не знам.
Еда обикаля пред кабинета и чака Серкан да излезе,още от сутринта са тук,правиха му изследвания нов скенер и сега бе при Жакен за резултатите.Сърцето и бе свито,толкова много го обича ,моли се за неговото здраве и за  това когато и да е да напуснат света заедно,не би искала и ден без Серкан.Ето го излиза,устата му са в широка усмивка,а очите,очите изразяват някакво недоверие,
-Серкан какво стана?
-Ела ,ела навън веднага ще ти разкажа.
Седят на една пейка до болницата и Серкан накъсано говори.
-Няма ми нищо,разбираш ли ,вярваш ли,защото аз още не мога нищо.Оказва  се че апаратурата може на 100 000 изследвания само един път да се случи но е възможно и да проектира предишната картина на предишния пациент на следващия.Изглежда при мен е станало това.Жакен иска и другата седмица да мина същите изследвания за по сигурно,но засега е така.И цяла седмица в Париж само двамата,ще ти покажа всички мои кътчета ,тези които с никой не съм споделил,душата ми те е чакала ,знаела че ще се появиш ти и заедно ще ги разглеждаме.
Серкан и Еда качващи стъпалата на Айфеловата кула, двамата чакащи на опашка пред малка сбутана хлебарничка да излезат топли ухаещи на масло кроасани.Серкан подпрян на парапета кротко чака уличния
художник да завърши рисунката на Еда.Двамата седят и отпиват от кафето на брега на Сена.Еда е в банята в хотела а Серкан трескаво хвърляйки по едно око да не излезе Еда разглежда годежни пръстени.И така неусетно е минала седмицата и Еда отново го чака пред кабинета.Този път Серкан излезе и веднага я прегърна впи устни в нейните,без да се интересува от място и време,а само от нея.Когато спря за да си поеме дъх и каза.
Еда тази вече р ще празнуваме,да потвърди се първите изследвания от Истанбул са били техническа грешка.
Серкан и Еда вечерят в ресторанта.плащат сметката и полека вървят по парижките улици.В една малка градина  цялата в рози  виждайки се в далечината върха на Айфеловата кула Серкан попита  Еда  спомня ли си момента когато тя му предложи брак в самолета,сега е неговия ред за кой ли път да предлага брак,но винаги само на нея
на никоя друга жена не е давал сърцето си и за никоя не е мечтал да му е спътница,и клякайки вадейки пръстена и задава въпроса ще стане ли негова жена.
- О Да ,това е и мойта мечта.След прегръдки,не качвайки се на такси бавно се отправиха към хотела.Телефона на Еда иззъня,тя непоглеждайки отхвърли разговора но той пак звънна.
-Еда за бога не вдигай това е нашата вечер.
-Серкан звъни леля,знаеш че ако не е нещо много важно не би се обадила в този час,още повече ,че говорихме преди да излезем.Трябва да Отговоря.
-Кажи лелю,случило ли се е нещо.
Серкан видя как усмивката за миг изчезна от лицето на Еда,очите и станаха тревожни,и неговото сърце се сви,явно ги чакат неприятности.

Добро утро!
Минавам набързо да ви пожелая приятен ден и пишете, че довечера като се прибера да има какво да чета. Минимум 50 коментара, така че развихрете се.