Публикувана: 10 окт. 2006, 13:43 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2006, 09:46 ч.

Говорите ли с децата си за...

1 352
25
1

Отговори

# 15 11 окт. 2006, 11:27 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: stef_p в ср, 11 окт 2006, 11:23

Цитат на: Ali_sun в ср, 11 окт 2006, 09:52

........ исках да знае, че има опасни неща, и затова не бива да взема нищо от непознати. ......

Защо ли ми се струва, че желанието за опитване на наркотици едва ли тръгва от "подарък" от непознат... По-скоро от подстрекаване от познат... Това, естествено, ме означава, че детето трябва да се доверява и взема неща от непознати.

взимането на неща от непознати най-често не върви по схемата "взимаш и си заминаваш". когато някой предлага нещо на дете, то е за да привлече вниманието му, да спечели доверието му и да получи нещо в замяна. поне според мен това не е схемата за зарибяване с наркотици. какво - детето взима нещо от непознатия, отива си у дома, опитва го, харесва му и тръгва по улиците да търси някой друг непознат, който има нещо за даване... newsm78

# 16 11 окт. 2006, 11:38 ч.

Мнения: 3 740

Не мисля, че може да се направи списък на темите, по които да се говори с децата. Всичко, което ни заобикаля, е тема за разговор - както красивите и възвишени страни на живота, така и грозното и отблъскващото. Темите идват естествено, когато им дойде времето. Важното е детето да разбере, че за всичко може да говори с родителите.

# 17 11 окт. 2006, 11:55 ч.

Мнения: 643

От образованието си съм разбрала, че има една тема, която наред свсички други е важно да се обсъжда с децата, това е смърта! Може и да ви е малко странно, но истината, е че децата имат една или друга грешна или вярна представа за смърта, от много малки, някъде от към три години нататък. По голямата част от тези прадстави са грешни и създават стрес и страх у децата! Повечето родители избягват тази тема, тъй като е много трудна, разбираемо защо! Аз също говоря за доста неща с детето си, но той още е много малък и почити не говори, смятам да продължавам така, защото както и вие сте отбелязали, малките в днешно време се учат прекълено бързо, и някои от нещата които научават от улицата, от телевизията, от връсниците са много грешни и дори опасни!

# 18 11 окт. 2006, 12:04 ч.

София
Мнения: 4 867

като подхванахте темата за смъртта:
питали ли са ви децата в прав текст дали ще умрете и кога? какво отговаряте когато става дума за вашата смърт?
мен ме питаха. не можах да излъжа, че хората умират само когато са много стари. не можах и да обещая, че няма да умирам скоро. ами ако нещо се случи? дали детето ми ще живее със спомена за неизпълненото ми обещание?
отговорът ми е, че ще умра тогава, когато те вече ще могат да се справят и без мен. разбира се, че ще им бъде мъчно и ще мислят, че не са готови за това, но вътре в себе си ще имат силата и зрелостта да продължат напред без мама...
моля се наистина да стане така.

# 19 12 окт. 2006, 03:24 ч.

София
Мнения: 1 098

ДА! Добре е да се говори за всичко и да се използува всеки момент. Понякога и да се предизвиква момента, ако се очаква нещо.

В момента ние сме на тема Пари. Играем игра за парите и това е най-често коментираната тема. Още им е ново и не е омръзнало.

Предишната беше секс.

# 20 12 окт. 2006, 11:06 ч.

Мнения: 491

Незнам малко ли е детето ми, аз ли не съм интересен събеседник, ама моя две годишен син не проявява интерес към нещата, които му обяснявам. Изобщо не използвам сложен език или теми, които не го вълнуват. Пример - вчера му казвам, че ако продължава да не си дава играчките на другите деца или ако продължава да ги блъска и удря , няма да има приятели. И започвам да му разказвам колко е хубаво да имаш приятели, има с кой да си подаваш топката и т.н. Как Мечо Пух има много приятели и е много щастлив. Че е по-добре да даде от медеца си и на Тигърчо и да са заедно, а не да си го яде сам и тъжен. И това не съм му го казвала ултимативно или досадно, изиграх сценка с Мечо Пух и Тигърчо докато му говорех. А той -"мамо, искам да карам мотора" Чувствам се супер досадна.

# 21 12 окт. 2006, 12:07 ч.

Мнения: 5 877

Говоря за всичко, за което стане въпрос. Не подхващам нарочно тежки теми (не съм тръгнала примерно да й обяснявам за урагана Катрина), но и не ги избягвам, ако попита. Все пак гледам всичко да поднасям по детски и на малки дози. За много теми на мен самата ми тежи да говоря. Не, няма да й пусна снимки на гладуващи деца в Африка или на убийства.

По-ясно мнение имам не за тежките, а за "сложните" теми. Онзи ден на връщане от едно гости не беше заспала в късен час и гледа покрай мен филм за Амос Оз. Ами пита си детето - този чичко какъв е, за какво говори сега, тази стена каква е и т.н.; отговарям наред, макар че баща ми би казал "какво му мътиш главицата на детето".

# 22 12 окт. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: luna в вт, 10 окт 2006, 13:43

се замислих /не днес/ за момента, когато аз няма да съм неоспорим авторитет...

аз честно казано и не искам да съм такъв по всички теми;затова като се чудя питам пред тях баща им какво мисли,ред други хора също;така за мен се изгражда свят с много повече лица..
**
супер интересно е да гледам как 4 души четем една книга на Ния и все едно четем 4 различни книги..светът е доста шарено място,бих искала децата ни да се учат че мнения много..
**
говоря за каквото ме попита,но не задълбавам излишно-отговарям на адекватно,надявам се,за възрастта и ниво и чакам -ако интересът се задържи слизам един пласт по-надолу,но това се случва много рядко засега..

# 23 13 окт. 2006, 08:50 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: smiling в чт, 12 окт 2006, 11:06

.......

Ефектът не винаги идва веднага след разговора, пък и има особености на характера. Не можем да моделираме децата си, както на нас ни се иска.

# 24 13 окт. 2006, 09:10 ч.

Мнения: 491

Цитат на: luna в пт, 13 окт 2006, 08:50

Абсолютно съм съгласна с тебе. Просто се чудех дали трябва да поработя върху себе си или е нормално на две години да не са му интересни разговори, които не касаят пряко и практически ежедневието му.

# 25 13 окт. 2006, 09:46 ч.

Мнения: 15 619

Нормално е, разбира се, обаче повечето думички му се набиват в главицата. Не винаги разбира смисъла, на и това ще стане.
Понякога и моят син не проявява интерес към някои теми. После ме изненадва с някой въпрос / пък аз си мисля, че нищо не е чул, не е запомнил - да ама има всякакви ситуации /. Вече има случаи, когато той на мен почва да обяснява. Важното е, че има диалог и детето, и родителят свикват да споделят и обсъждат.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: