Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 78

  • 46 796
  • 749
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 439
margolotta, не ми понася другата тема с всички нови момичета, които забременяват като от въздуха и едва ли не минават само да се похвалят и изчезват. Вече като видя положителен тест на жена, която от 2 месеца прави естествени опити и ми идва да се гръмна. Само тук в проблемното забременяване мога да вирея. Иначе ми липсвате и няколко пъти исках да се завърна в темата, но нямам психиката.

Колко добре те разбирам... Съученичките ми масово родиха второ в последните два месеца. Фейсбука ми е пълен с бебешки снимки и всевъзможни картинки и текстове за майчинство. На всичко отгоре единствената ми приятелка, с която заедно се махнахме от старата клиника и отидохме в новата, даже щяха почти да ни съвпаднат стимулациите, забременя спонтанно точно преди да я оперират за пореден път. Вместо инвитро - положителен тест. Съответно оплаквания, че й се гади, колко е отпаднала, изпраща ми статии за чудодейно забременяване... Истината е, че имаха много повече проблеми, а дори и на тях им се случи. Ние си чакаме инжекциите. Намалих контактите. Радвам се искрено за нея, но поне докато съм на почивка не искам да мисля за тези неща. Идва ми в повече чуждото щастие и не искат да тормозя себе си, нито да товаря нея в такъв хубав и важен момент. Когато на мен ще ми сложат блокиращата, тя ще чуе сърчицето на бебето. Нямам сили да го преживявам с нея, трябва да се самосъхраня. Защото ако не стане, не си представям как ще го понесем.

# 616
  • Мнения: 1 734
Tommy как добре те разбирам. Аз имах приятелка която направи аборт докато аз се мъчех с инвитро... съхранявай себе си, ще имаш нужда от психика.
Raulista успех

# 617
  • Мнения: 730
Аз много се радвам за изстрадани бременности, направо ми се топи сърцето. Чакам една приятелка да забремее вече 5 години и лично и записвам часове и чета вместо нея, че и я ръчкам да си пусне това и онова изследване и после и ги разчитам... Но около мен всички други са наопаки. Всички забременяват и задължително ни уведомяват, че "станало от първия път", още малко ще ни кажат и в каква поза са го направили...Не разбирам защо ни споделят подобна информация. Най-близката ми приятелка забременя от раз, докато аз се готвех за операция да ми махнат тръбите и не знам защо но го изживях все едно ще съм инвалид. В последствие се разбра, че проблемите ни са в пъти по-сериозни от едни тръби и реших да не споделям нищо за това с никой, за да не си разваляме отношенията. И така ми се наложи да слушам оплаквания от бременността, оплаквания за килограми и повръщане, а после и оплаквания от плача на бебето и как искали да го изхвърлят през прозореца. Е, няма да ви казвам, какви железни нерви вадя с тази жена и аз си се чудя. Но не искам да я губя и търпя, което само ме тласка още повече към дупката. Всички колеги на мъжа ми му звъят да кажат, че жената забремняла от раз и вече само като го видя да говори по телефона и извади онзи поглед...знам какво му съобщават. Не се съобразяват тези хора и това е. Не мислят, че човека, на който споделят от кой път станало може да се бори с години за бебенце. И накрая като почнах всеки ден да виждам в темата за бебеправене 2те чертички на момичета, които са писли 2 поста преди това от сорта на "Оххх, ама ние вече втори месец опитваме и нищооооо, кога ще забременея най-послеее Sob Sob Sob" и бам положителен тест и ми идва да се застрелям, чувствам се още по-сбъркана и ощетена. Поне тук ме разбирате и мога да споделям.

Последна редакция: вт, 13 юли 2021, 17:35 от Kris_ti

# 618
  • Мнения: 252
“Идва ми в повече чуждото щастие” ми се заби в сърцето направо, колко вярно и като гледам се отнася и за нас!
Разочарованието от неуспеха ни прекършва обикновенно, аз съм на фаза “ не мога да мисля” , не че помага, но е по-лесно така.

# 619
  • Мнения: 4 803
Аз много се радвам за изстрадани бременности, направо ми се топи сърцето. Чакам една приятелка да забремее вече 5 години и лично и записвам часове и чета вместо нея, че и я ръчкам да си пусне това и онова изследване и после и ги разчитам... Но около мен всички други са наопаки. Всички забременяват и задължително ни уведомяват, че "станало от първия път", още малко ще ни кажат и в каква поза са го направили...Не разбирам защо ни споделят подобна информация. Най-близката ми приятелка забременя от раз, докато аз се готвех за операция да ми махнат тръбите и не знам защо но го изживях все едно ще съм инвалид. В последствие се разбра, че проблемите ни са в пъти по-сериозни от едни тръби и реших да не споделям нищо за това с никой, за да не си разваляме отношенията. И така ми се наложи да слушам оплаквания от бременността, оплаквания за килограми и повръщане, а после и оплаквания от плача на бебето и как искали да го изхвърлят през прозореца. Е, няма да ви казвам, какви железни нерви вадя с тази жена и аз си се чудя. Но не искам да я губя и търпя, което само ме тласка още повече към дупката. Всички колеги на мъжа ми му звъят да кажат, че жената забремняла от раз и вече само като го видя да говори по телефона и извади онзи поглед...знам какво му съобщават. Не се съобразяват тези хора и това е. Не мислят, че човека, на който споделят от кой път станало може да се бори с години за бебенце. И накрая като почнах всеки ден да виждам в темата за бебеправене 2те чертички на момичета, които са писли 2 поста преди това от сорта на "Оххх, ама ние вече втори месец опитваме и нищооооо, кога ще забременея най-послеее Sob Sob Sob" и бам положителен тест и ми идва да се застрелям, чувствам се още по-сбъркана и ощетена. Поне тук ме разбирате и мога да споделям.
Напълно разбирам и споделям чувствата ти ❤️ Но точно в тази група намерих приятели и подкрепа. Там има момичета, които се борят от дълго време и нямам търпение да се похвалят 😊🍀🍀🍀

# 620
  • Мнения: 4 518
“Идва ми в повече чуждото щастие” ми се заби в сърцето направо, колко вярно и като гледам се отнася и за нас!
Разочарованието от неуспеха ни прекършва обикновенно, аз съм на фаза “ не мога да мисля” , не че помага, но е по-лесно така.
Аз съм по същия начин, особено някоя бременна да седне да ми обяснява как не трябва да се страхувам, да действаме, колко хубаво било Rolling Eyes к'во?
Тези ме дразнят, но ги преживява. За сметка на това ме боли когато някой близък, който знае за проблемите ни, ни съобщава бременност със страх или някак виновно. Разбирам ги хората, границата е тънка, но каквото и да се случва в живота ми винаги ще се радвам, ако сестра ми е бременна, примерно.

# 621
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 568
Момичета, срам ме е да го кажа, но и аз съм имала такива моменти. Радвах се на сила на бебетата на приятелки, даже понякога не се и радвах. Но и това отмина, иска време. И сякаш, като го приех, се успокоих. Реших, че ще работим, без да се отказваме, за бебе и резултат ще има. Така че, не се отказвайте, работете по въпроса, действайте и ще стане. Трябва само да ви успокоява мисълта, че нещо правите, не чакате със скръстени ръце да ви падне отгоре. Винаги най-трудното ми е било, когато забуксуваме и не правим нищо.
Някой пита за симптомите - рано е на 5ти ден за симптоми, истинските идват към 6-7 г.с. Аз си бях с най-обикновен ПМС. Единственото различно беше, че като се нахраня, си чувствах стомаха празен. Не съм била гладна, просто беше като черна дупка, празен. Това се появи няколко дни преди датата за теста. Аз пиех 9 вида хапчета и всякакви неразположения отдавах на тях, защото се появиха твърде рано. А ги имах същите и при стимулацията. Реакция на организма.

# 622
  • Варна
  • Мнения: 1 018
@Raulista, може ли да споделиш какви са ти резултатите от прогестерона, качил ли се беше?
Днес моят беше нисък - 7.29ng/ml, сложиха ми една инжекция Пролутекс и все пак направихме трансфера. Казаха да продължавам с утрогестана 2х3, и освен него - инжекции Прогестерон депо през 4 дни.
Как мислите дали това ще е достатъчно?

# 623
  • Мнения: 4 518
Кейт, аз бях само на утрогестан 3х2 вагинално и на 6 ден от трансфера прогестерон ми беше трицифрен (не помня точно колко). Не съм го мерила преди това, а и забременях, така че може и от това да се е качил.
Моят съвет е да не мислиш всичко. И аз така набива само мисли и притеснения, че лигавицата ми е дебела. На трансфера ми казаха само "добре е, не се притеснявай", без дори да мерят. Само аз си знам колко пъти отписах опита заради тази лигавица. Опитай се да си повярваш на докторите, а и все пак сте взели мерки, така че всичко ще е наред. Стискам палци за положителен тест и хубав финал след 9 месеца Hug

# 624
  • Мнения: 683
Здравей Кейт,

Не съм го мерила от деня на трансфера. Но съм на 1 инжекция прогестан, 3×2 утрогестан и 1 дуфастон за цвят. Grinning Утре сутрин ще го пусна и ще видим как е. При мен се доказа че почти не усвоявам утрогестана и за това беше нисък. Очаквам сега да е доста по-добре. Ще пиша утре като излезе Simple Smile

# 625
  • Мнения: 1 463
Момичета, записвам се по дълъг протокол още съм на противозачатъчни и декапептил. Имам въпрос обаче, предписали са ми и дехидрокортизол, т.е. кортикостероиди, а миналия път (понеже имам едно неуспешно инвитро) те бяха преди след трансфера, а сега още не е започнала стимулацията. Може ли някой който е бил по дълъг протокол да каже как е било защото се чудя за какво са ми ги предписали сега???
Желая много късмет на всички Flowers Four Leaf Clover

# 626
  • Мнения: 758
Winter11, аз съм на кортикостероиди по схема от началото на цикъла, след хистероскопия и биопсия и резултати за локално възпаление и активни клетки в матката, също с един неуспешен трансфер ноември миналата година. Та идеята на кортикостероидите е точно да притъпят тези активни клетки, за да не атакуват ембрионите. Аз бях и на антибиотик, заради възпалението, но при теб няма такива данни изобщо. Дехидрокортизонът явно е класика при трансферите, често именно него изписват. Може би искат да засилят резултата, подтискайки от рано имунната ти система. Успех от сърце! Flowers Four Leaf Clover
Положителни тестове, без тези за Ковид, Simple Smile)) на всички!!!

# 627
  • Мнения: 4 518
Момичета, записвам се по дълъг протокол още съм на противозачатъчни и декапептил. Имам въпрос обаче, предписали са ми и дехидрокортизол, т.е. кортикостероиди, а миналия път (понеже имам едно неуспешно инвитро) те бяха преди след трансфера, а сега още не е започнала стимулацията. Може ли някой който е бил по дълъг протокол да каже как е било защото се чудя за какво са ми ги предписали сега???
Желая много късмет на всички Flowers Four Leaf Clover
Аз бях на абсолютно същия протокол в Адела. Спрях ги по схема когато се разбра, че няма какво да трансферираме.

# 628
  • Мнения: 1 463
Още веднъж благодаря Danita Hug Heart
Съжалявам Fairytale Cry И аз съм в Адела, явно това е схемата за дълъг протокол там....Какво ти обясниха защо не е имало какво да трансферирате?

# 629
  • Мнения: 4 518
Още веднъж благодаря Danita Hug Heart
Съжалявам Fairytale Cry И аз съм в Адела, явно това е схемата за дълъг протокол там....Какво ти обясниха защо не е имало какво да трансферирате?
Обясниха, че е заради сперматозоидите, били сложили трептящи, защото живи нямало. При мен извадиха 4 яйцеклетки, очаквахме минимум 10 (тогава бях на 27г.), но и при коренно различна стимулация в друга клиника пак извадихме много по-малко от очакваното, така че не мисля, че това е проблемът. То не се вижда много много, но се надявам да се ориентираш по снимката какво предстои.
Успех Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт