Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 78

Здравейте, забелязали ли сте голям спад в нивата на АМH между процедурите?

Tочно така! И най-вероятно ще ми се наложи да пусна нова за пункцията, но предпочитам този вариант. Поне знам, че не сме пропуснали нещо. А изследването е на смешна цена на фона на парите, които вървят.

Ние от вкъщи пробваме и не става, ако беше в лаборатория - абсурд. Не знам даже как успя да даде за миналото инвитро. И си абсолютно права, че проблемът е в мен - ревяща, нервна жена с чашка не е никак секси ситуация, а само с мое участие може да стане, и двамата не сме фенове на 3ти лица в секса, ако ще и да са от екрани. Изнервих го само, скапах настроение и всичко и няма как да стане микробиологията, опитваме вече 3-ти ден и нищо, само става по-голямо напрежението след всеки неуспех. Ходех на психолог доскоро, но явно ме е срам да говоря с нея за тези неща, а тук е анонимно, пък и има по-голяма вероятност да ме разберете.

Както и да е - утре при прегледа ще питам дали става без микробиология за мъжа (на мен не са ми правили изобщо) и ако не може пропускаме месеца...Поне не са ме стимулирали, действаме на естествен цикъл.

Всичко ще е наред. Не правете нищо днес, не го коментирайте. Направете си чил вечер, разпуснете, правете каквото ви кара да се почувствате добре и в нормалния свят. Изобщо не го мисли нито ти, нито повдигай темата.
Утре, ако си по-спокойна, може да пробвате, но вие ще си го усетите. Не мислете за пробата, не мислете за контейнера. Нали се обичате и бебе ще правите. Те това правят влюбените, които искат бебе. Отдалечете се малко от ситуацията и ще станат нещата.
В крайна сметка щом няма стимулация не е драма. Съветвам ви да замразявате материалът на господина, поне една резерва е хубаво да имате щом има такива "проблеми".

Ние две инсета и едно инвитро, ММ когато даваше материала за процедурата, тогава му пускаха микробиология.За да не дава два пъти.
Аз ако съм мъж и съм в болнична обстановка, изобщо няма да ми стане пЕшката, та какво остава и да отделя нещо за даване.. Много е криво.

АМХ октомври преди лапарото беше 4.77, сега в началото на юни, седмица след пункцията трябваше да извадим нов за фонда и ми излезна 2.26 Колко е достоверно нямам идея, но на едно и също място е изследван.

При лапаро АМХ пада доста, особено ако е пипан яйчник, но и не само. Моят изначално беше 5, но след лапаро (при което са горили повърхностно ендометриозно огнище от единия ми яйчник) и след инвитро със свръхстимулация (естроген 10 000), от която обаче докараха само 6 яйцеклетки, падна на 3,4.
Но, според мен, и без да имам информация, пада повече от лапаро, отколкото от стимулациите.

Елънче, да и аз нищо нямаше да мога да направя в болница, ако бях мъж. Особено, ако съм женена за ревяща, стресирана и депресирана жена, която редовно реве в коридора на клиниката за инвитро. Не знам защо съм толкова неуравновесена, другите жени ми изглеждат много спокойни и стабилни. Fairytale11, много успокояващо звучи от теб, ще опитам да се успокоя, а когато аз съм спокойна и той се успокоява. Ще питам и за вариант да му пуснат микробиология с материала по време на процедурата, пък дано се съгласят, иначе същото ще се повтори и следващия месец сигурно.

Само ти си мислиш, че другите са спокойни и уравновесени всички сме били пред нервна криза, според мен. Аз по принцип съм малко цапната, но и аз съм ревала с часове, като ембриологът ми каже "с тази спермограма няма да стане" не знам аз ли да преглъщам сълзите, мъжът ми ли да подкрепям. Ставаш, продължаваш и гледаш да не мислиш. При първия ни опит дори нямаше какво да се трансферира, а мислех, че поне ще имаме един опит.
Не знаеш кога животът ще те изненада затова си сипи една чаша вино, защото след някой друг месец няма да можеш. Аз също бях изгубила вяра, мислех, че няма как от първия грандиозен неуспех, да стане от втория път, но стана. Вярвам и съм сигурна, че щом при нас е станало, ще стане и при теб.
А на теб всъщност какъв ти е проблемът? Кое те притеснява? Страх те е от процедурите, от неуспеха, от непознатото? Вярвай си на лекарите, те знаят какво правят, не е твоя работа да го мислиш и да се притесняваш.

Kris_ti, колко ми е познато това да знаеш. Аз имам проблем с даване на урина за изследване. Понеже не мога да устискам до клиниката, а трябва да дам там и пишкам вкъщи, като стана. После пия вода веднага и до отиването вече има материал. Обаче, хем ми се ходи, хем тоя проклет контейнер...Всичко е на психическа основа.
Трябва да се успокоиш ти, за да се успокои и ТМ. Процедурите не са никак леки, не само физически, но и най-вече психически. Аз колкото рев съм изревала, но имай предвид, че мъжете много се травмират от женски плач и повечето изобщо не знаят как да постъпят. Моят чак като почнахме инвитрото се окопити. Преди това 10 години само неуспехи и много рев от моя страна. Как устиска тоя човек, не знам.
Успокой се, ако трябва спрете за няколко месеца, за да се уталожат нещата. С нерви няма да стане. Знам, че е лесно да се каже и трудно да се направи. Но...това е пътят.

Кристи, имах фибром, който махна по време на лапарото.Яд ме е, че не пуснахме нов АМХ преди стимулацията, можеше дозата да ми е съвсем различна.Толкова пари се издадоха за изследвания, само това не пуснахме. 🙄
Постарай се по някакъв начин да не напрягаш и без това напрегнатото положение.Дано всичко е наред! 🍀

Момичета, ще напиша и една мъжка гледна точка. Напълно го разбирам мъжа на Kris_ti. За съжаление ние не сме роботи и тази работа не става по часовник. Психически не всички мъже са достатъчно силни и истината е, че и на нас ни е тежко. И то доста... Ние трябва да сме силни, да сме позитивни, да решаваме проблемите, да подкрепяме, но понякога не сме достатъчно силни, понякога ние имаме нужда от същата тази подкрепа. Давал съм материал в няколко клиники - с лепкави списания и стаичка, в която ме е гнус да вляза, последно в Турция господин ми пусна телевизора и ми нагласи филма, в стаичка на 35 градуса... Ако изключим всички тези неудобства и това, че някой те чака да му дадеш контейнер с няколко капки надежда, остава и психическото натоварване, което никак не е за подценяване. Стигна се до там, жена ми да ме обвинява, че вече не ме възбужда. Секс по график, даване на материал по часовник. Интимният живот ще пострада, може и да приключи... Ще има много нерви, много караници и много рев. Трябва много търпение и разбирателство, защото пътят е труден, пътят е дълъг. Как да помогнете на съпруга си? Помогнете на себе си, така ще му помогнете и на него. Променете нагласата си - сигурно на много няма да се хареса това, което ще напиша. (напомням, че това е моя гледна точка) Не третирайте всяка една процедура сякаш от нея зависи живота ви, не правете нещо на всяка цена. Психически този начин е силно натоварващ и емоционално изцеждащ. Звучи грубо, но някои от нас няма да успеят в борбата си! Аз съм на 37, съпругата ми на 35 - налага се да гледам обективно, нямаме много време. Всички в тази тема знаем колко е тежко да гледаш как малките човечета растат около нас, а на нас все не ни се случва. Съпругата ми забременя за 6 години опити веднъж, месец след сватбата ни - дали защото се беше успокоила и не го мислеше, не мога да кажа, но смея да твърдя, че положителните емоции ѝ повлияха положително. За съжаление радостта ни не трая дълго - в 4-та седмица всичко приключи. Но бидейки едни кълба от нерви ние се превръщаме в едни много трудни за общуване хора. Напрежението ни убива като хора, напрежението убива отношенията по между ни. Бъдете позитивни, бъдете усмихнати и не слагайте зсбременяването на първо място. На първо място сте вие като двойка, като хора, като семейство. Нека децата са резултат на любовта, разбирателството и добрите отношения на двама души. Нека те бъдат посоката, в която гледате, докато живеете един пълноценен, изпълнен с положителни моменти живот, а не фикс идея или цел, заради която жертвате семейството си, здравето си, живота си... Бъдете позитивни и желая на всеки скоро да дундурка поне по един бебешок в ръце!

Kre10, благодаря от сърце за точното и честно мнение, напълно го подкрепям. Успех на вас двамата, дано успеете да се съхраните като двойка, с обич и уважение помежду ви! Ние с моя съпруг имаме успех от първи опит инвитро, но не мога да ви опиша, че за да стигнем до този опит през 2021-ва година, сме започнали да се борим със стрес и напрежение от 2007-ма. Имайте🤗 търпение и вяра. И наистина, дете не трябва да има на всяка цена.

  Нека децата са резултат на любовта, разбирателството и добрите отношения на двама души. Нека те бъдат посоката, в която гледате, докато живеете един пълноценен, изпълнен с положителни моменти живот    Kre10 нямаше как да го кажеш по-правилно. Темата има нужда понякога от такива коментари.
Аз също съм от тези на които не им личи какво се случва с тях. Който не е минал през процедури, той не знае какво е. За съжаление в БГ до голяма степен хората още не разбират ин витрото. На мен ми се е случвало в началото да ме обвиняват, че сигурно защото съм пушачка?!?! и за това не става естествено.... и сама съм си виновна едва ли не (с тубарен фактор съм) За това и спрях да споделям с познати и приятели и само темите тук ми помогнаха да не се срина психически.
Питах ММ днес той как е давал материал и ми каза, че не е мислел за нищо, просто го е направил. След това е бил по-стресиран дали всичко ще е наред. Наистина мислете ни ни пречат повече от колкото да ни помагат. Дано да стане при вас При всички вас

Kpe10,  жена ти е случила на мъж! Да я поздравиш! 

Някой може ли да ми разясни как стоят нещата при дългия протокол. Тези дни трябва да ми дойде и блокиращата инжекция се пада през последната седмица на юли. След нея какво следва и кога? Опитвам се да планирам една кратка почивка в началото на август, затова питам

При мен блокираща инжекция поставиха на 14 май и след това стартирахме стимулация на 1 юни. Мисля че трябва да има поне 2 седмици между двете. Стимулацията по дълъг протокол продължи по-дълга от късия, но пак при всички е индивидуално Късмет!

Минава и аз да се разпиша, тъй като ми предстои ЗЕТ през идната седмица. Има ли някой ходил на море 2-3 седмици след успешен трансфер? Ако не е, е ясно че няма драма, но се чудя ако дай Боже станат нещата какво да правя. Много ми се иска да се топна във водата...