Помощ за младежките отношения в обществения живот

Проблема ли? Проблема не е един неутрален а може да се нарече комплексен защото засяга както казах първо научно и после организационно практически живота в обществото тоест социалните отношения. Мисля че разбираш добре за какво говоря. Повтарям никой не ни учи как да успеем в живота това е. Да учат ни на много други науки но те са безсмислени разберете ако не може човек да получи смислен и адекватен модел който да го ангажира и мотивира и да му дава знания как да управлява семейния си живот свободното си време и също така да му предлага и необходимите контакти за това.
Съжалявам за неграмотността си но това са моите възможности.

Разбирам, и още в първия си пост в темата го написах - животът учи. Няма един единствен модел за справяне и не може да има. Животът на всеки един човек се развива по различен начин и затова няма как да има общовалидно правило за всички.
От друга страна, колко хора мислиш, че могат да заявят, че са успели в живота?
 
Животът е учител. Той ще ти предаде съответните уроци. И ще ги учиш, както и ние всички ги учим, цял живот... Няма формула. Никой не може да ти даде една готова формула и да ти каже, че след 5 или 25 години примерно животът ти ще се е развил по определен начин и ще си успял в нещо определено.

Точно за горните неща не мисля, че някой може да те научи. Как да успееш в живота? Модели много, но изборът ти ще го правиш. Няма как аз или друг, дори родител, да ти каже ето така живей и успявай, а ти пък да го направиш. Това е сладкото и хубавото в живота, сам да откриваш нещата, да се вглеждаш около себе си, как го правят другите, да преценяваш одобряваш или не нечий модел, би ли могъл по тоя начин или не, това ли е начинът или има и друг.
Семейния живот ще го управлявате двама, зависи какъв ще е човекът когото си избрал и той теб, какви са ви вижданията за това, характерите, навиците, мечтите. Свободното време - ако и това не можеш да си организираш, не знам, аз не бих чакала някой да го направи вместо мен. Но, това съм аз. Контактите също, те са различни и аз не знам как някой ще ти ги даде. Да те запознае с някого - да, но дали ти би могъл да общуваш с тоя човек, това друг вместо теб не би могъл да стори. Контактите сам ще си ги създаваш, в зависимост от това, с кого те среща животът, можеш или не можеш да общуваш с него, налага ли се или не.....шарено е и няма две правила.
А за възможностите ти във връзка с грамотността, извинявай, но и тук ми звучиш, като вдигнал бял флаг, някой друг да ме научи, аз толкова мога. Не, повече можеш, щом те вълнуват къде по-сериозни въпроси. Просто трябва да погледнеш къде в български език се слага запетая. Не е на много места, дори някъде да пропуснеш, не е фатално, но както караш без ни една, вече не става, трудно се чете, а и не прави добро впечатление. Мисля си, че и запетаите си ги сложил в графата "учат ни на много други науки но те са безсмислени". Не, не са безсмислени, почти до всичко учено опира човек в живота си, къде повече, къде по-малко. Та, така, никой никъде не е казал, че животът е лесен, песен и ето ти нотите. Няма ноти. Сам ще пееш, ще фалшивиш на моменти, ще се поправяш и ще вървиш напред. И връщания временни назад има, абе, всичко има. И лошо, и хубаво, но добре че ги има.

Ето какво според мен трябва да направи човек, за да се справи с живота.
Първо, когато е още ученик, да се учи възможно най-старателно, за да придобие знания и култура. На теб може да ти се вижда безсмислено, но не е, защото развива мисленето, дава идеи и ти показва какви са твоите способности.
Предполагам, че си установил кои предмети ти вървят и кои не. Значи, може и да се предположи в кои области би се развивал по-добре, точно в тези области трябва да си търсиш професия.

Семейния живот: ти семеен ли си? Ако да, имаш ли дете?

А за свободното време, би могъл да помислиш, ако вече си завършил училище, да се заемеш с някаква допълнителна квалификация, която ще ти помогне да си намериш по-добра работа.

Необходимите контакти: какви контакти те интересуват?

Пропуснах най-важното: за да успее в живота, човек трябва да е научен на труд.

Добре за да ме разбереш по-добре нагледно ще ти дам пример с един младеж. Представи си той вече е на 17 и след училищните занятия той както и през всичките си съзнателни дни от първи клас до сега има една цел поставена от училище да си научи уроците ако нещо не знае и да си напише домашното нали така... добре той вече е свободен и какво мислиш прави ами много вероятно да направи това което му се предлага или не му се предлага да направи това което тази свобода му предлага да избере. И тук е проблема какво да избере като не му се предлага нищо освен два пъти примерно да тренира нещо за по 1 - 2 часа на ден. Първо как да създаде семейство като няма интелектуален модел за организация и развитие в тази област, второ как да организира свободното си време като към резултатите получени от това свободно време няма как да има изисквания понеже и там няма интелектуални и здравословни ако щеш модели и организираност или възможност за свободен рационален избор на заниманията с които да се ангажира които дейностипо дефиниция се водят "свободно време" (формалност), трето и как да започне вече самостоятелно да развива продуктивна дейност с приятелите си като няма определени задачи и цели и дори подходящи контакти според дейността.

Ами първо трябва да научиш, че никой с нищо не ти е длъжен, нито да ти дава модели, нито насоки, нито да ти "предлага" какво да правиш след като си научиш. Имаш две неща - избор и мозък - използвай ги. Като не ти харесва това общество и тази държава, пробвай на друго място, търси, не чакай някой да ти сервира решения.

Поне за мъжете е лесно - отиват в Тибет в някой манастир като Шао лин и там прекарват време в духовно обучение и работа. После излиза готов за живота.

Успешната формула е - каквото вършиш всеки ден, ден след ден, за да се усъвършенстваш и вървиш напред в нещо. Където и в каквото влагаш усилия и постоянство, това ще се окаже животът и постиженията ти след едни двайдесет, тридесет години като се обърнеш назад.
Имайки предвид, че хората сме социални и виреем и се развиваме сред други, много важно условие е умението за ясно и разбираемо изразяване. Оправи си изказа.

Ох, заболя ме главата от дървено философстване. Добрите родители учат децата си всеки ден да взимат решения. Също така ги учат чрез пример - например, много хора повтарят семейния модел на родителите си. Така че има модел.

Пътят към успеха няма как да бъде набиван в нечия глава, защото е индивидуален и зависи от качествата на конкретния младеж, голяма част от които са вродени, както и от историческата и социалната обстановка.

Ето, и тук в темата доста хора ти писаха, че начинът ти на комуникация е излишно усложнен поради липсата на пунктуация и избора на лексика, което доведе единствено до мрънкане за шестици и нулева промяна. Идеална демонстрация защо на почти никой не може да му се помогне - той чувства, че е прав, че си знае най-добре и нищо не може да го поклати от пътя му.

Ницше и Кафка са приятни за четене и макар и откачени, лесно се следи мисълта им. За разлика от тази тема...
Оплакването е, че никой не те учи как да си уплътняваш свободното време, как да сваляш момичета и какво да се учиш да работиш, при положение, че не ти се отдават запетайките?
Ако съм схванала правилно, бих могла да поразсъждавам с теб.

Много жалко...
Млад човек да иска някои да го вкара в някакви модели, в които той да живее - лични, емоционални, професионални.
Явно съм доста стара, защото все още си спомням трепета, когато се чудех как да избягам от някой наложен модел ☺️

Познавам един човек, който е учел младежта как да живее. Имал е мустак и страхотен първоначален успех. Написал е книга. Тя се казва "Моята борба".
Даже е давал указания на младежта кога и за кого да се жени и колко деца до каква възраст трябва да имат. И апартаменти и коли и работа им е давал.
Ех, какви хубави времена, а? 😜

Значи хората в училище са се опитали да те научат на нещо, очевидно какво се получило. За какво са ти модели и някой да те учи, давай както си знаеш

Когато ученикът е готов, тогава се появява и учителят.