Старите се познават, а историята познава доста случаи, в които потребителки ги сервираха вопашати, но винаги биваха разконспирирани от други потребителки.
- Публикувана: 25 апр. 2021, 01:26 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2021, 18:50 ч.
Защо майки са агресивни към други майки?
Попаднах доста на определението “майки героини”, които мои познати жени ползват, за са определят онази, чието дете е проговорило на 10 месеца, гледа те осъдително в парка и ти се кара из ФБ, ако не си в “правия път”. Вие как мислите, защо така?
Моят син проговори след третата си година. Дотогава само мучеше и издаваше нечленоразделни звуци. В чуждоговоряща страна единствената дума, която произнасяше на човешки език беше ''мама''.
Сега на възраст от 19 години свободно говори 3 езика и хич не е глупав.
Виждала съм жени да обиждат брутално други жени в подфорумите за диети и отслабване.
Та по същия начин и с всички други форуми, коментари, социални мрежи - аз си научих урока от първите ми години участие във форума. Чета, размислям дали ми е полезно, ако не - подминавам. Не мога автоматично вече да подхождам към всеки изказал се като към авторитет. Правила съм го едно време, когато за първи път се сблъсках с толкова много различни хора и мнения. Бях една любезна, мила.. Навън не ми беше познато, все си приличаме по нещо с моите контакти.
Та търпение само и нищо вече няма да ти се струва агресивно, Alichka.
Мен директно ме баннаха от майчинска ФБ група, защото си казах, че родих със секцио по желание, не съм кърмила пак по мое желание и често оставям детето при бабите или с детегледачка, за да мога да си почина, да отида на спа или друга глезотия, че дори и на романтичен уикенд с бащата 😁
За протокола, понеже и тука вероятно някоя ще изскочи да пита защо ми е това дете тогава, като още искам и аз да се чувствам добре и човек, пояснявам: обичам си детето и през огромната част от времето аз се грижа за него, при това с огромна любов и удоволствие, тъкмо защото и аз се чувствам добре и обичана.
За протокола, понеже и тука вероятно някоя ще изскочи да пита защо ми е това дете тогава, като още искам и аз да се чувствам добре и човек, пояснявам: обичам си детето и през огромната част от времето аз се грижа за него, при това с огромна любов и удоволствие, тъкмо защото и аз се чувствам добре и обичана.
Съвсем наскоро преживях ужасяващо над 30-часово раждане, след което единственото, за което мечтаех е секцио. Просто си представям някоя да дойде да ми се обяснява и да ме съди. Ще я изям с парцалите. 😀
И моето първо раждане протече по този начин и като настъпи моментът за втрото бях в ужас. А в началото на девети месец ми казаха, че бебето е вече 3300, но докато минат седмицте до края ужасно се притеснявах, да не се наложи да раждам нормално. За моя радост лекарят също взе решение за секцио, малкият беше 4370 роден, та хич не ми пука кой какво мисли за секциото. А за кърменето - нямаше наяждане това дете, кърмех през половин час, та в края на първата седмица казах - край. Хич и не съжалявам нито за секциото, нито за кърменето, чувствахме се прекрасно и двамата. А кой какво си мисли си е лично негова работа.
Ако си същия човек в момента, какъвто си била и преди да родиш, значи нещо не е наред в цялата схема.....
За мен, по принцип, е нередно да се неглижираш тотално след появата на бебчето... Да, то е най-важното същество на земята, но ще бъде ли щастливо то, ако майка му е изтощена до безбожие, не се чувства добре, пренебрегва мъжа си, себе си. Сакън да не ида на маникюр и да не си оправя косата, че детето ще е пренебрегнато.
Сакън да не отида на почивка с ММ и да си обърнем внимание само на нас, че детето ще е пренебрегнато.
Ми, според мен пък детето е щастливо, когато майката е щастлива.
Ако си на ръба на нервна криза, ами дай си почивка, щом имаш тази възможност. И не, това не те прави жесток егоист, щом имаш тази възможност - защо да не се възползваш. Всяка крайност е лоша според мен. Прекаленото себеотдаване и обратното.
Майката е майка, но все пак е и човек.
Сакън да не отида на почивка с ММ и да си обърнем внимание само на нас, че детето ще е пренебрегнато.
Ми, според мен пък детето е щастливо, когато майката е щастлива.
Ако си на ръба на нервна криза, ами дай си почивка, щом имаш тази възможност. И не, това не те прави жесток егоист, щом имаш тази възможност - защо да не се възползваш. Всяка крайност е лоша според мен. Прекаленото себеотдаване и обратното.
Майката е майка, но все пак е и човек.
Съвсем наскоро преживях ужасяващо над 30-часово раждане, след което единственото, за което мечтаех е секцио. Просто си представям някоя да дойде да ми се обяснява и да ме съди. Ще я изям с парцалите. 😀
Аз се разминах на косъм с първото си дете от мастит. В продължение на седмица поддържах температура от 40 градуса с напълно запушени млечни канали и много болезнени гърди целите на буци. Добре че дядо ми беше акушер-гинеколог, та покрай неговите съвети избегнах операция. Такъв ужас съм преживяла наравно с недоспиването и изтощението, че разбирам идеално жени, които не искат да кърмят. Така че не можеш да съдиш някой само заради едната приказка из форумите!
О, мамешките групи във фейсбук... Най-ужасната агресия, най-запомнящите се прояви на кокоши канибализъм, които съм виждала в интернет, бяха точно в групите за кърмене, захранване и бебеносене. Страшна работа беше, а нищо чудно и още да е така.
Препоръчани теми