Мама чака първото ритниче от СЕПТЕМВРИйското момче или момиче! (Тема 4)

Да и с напредване на бременността прогресивно ще се скъсява, докато не дойде раждането и разкритието - съвсем скъсена маточна шийка. Нямате повод за притеснение. Серклаж се прави на дами с много,много по-малки размери.

Мисля че е добре тази дължина, 3,55. С едно бебче сте, от това което четох и проучвах не би трябвало да имате повод за тревога.
Моята се скъси след едно пътуване в 19г.с. С почти сантиметър. Беше 3,50см и стана 2,6см. А аз съм с две... И пак не искаха да ми правят серклаж. Имало риск от инфекция и той също можело да поддава.
Бъдете спокойна според мен, пазете се и всичко ще е наред.

Моята от 4,1 стана 3.1 за няколко седмици , на последните 3 прегледа  ( ходя всяка седмица) е 3.2 см , но АГ се притесни от скъсяването и иска да се видим в понеделник тогава ще съм в 28+4 дни , ако скъсяването продължава ще остана няколко дни в Токуда . Обясни ми за тази терапия , но каза, че ще следим дължината и съответно ако прецени, че има риск ще ги поставим .

Дано всичко е наред и не се наложи скоро, успех!

Благодаря , пожелавам ти същото , но ако все пак ме оставят за терапия в понеделник ще пиша да разкажа как е минало .

Здравейте, аз ще съм една от първите мами. По цикъл съм с термин 1ви септември, но по ехограф съм в края на август, от самото начало избързва, но е нормално - кратък цикъл и ранна овулация. След като чакам бебето от много време, не мога да спра да купувам. Имам всичко без: столче за кола(защото има време), слинг, хигиенен комплект.
Имам проблем със свекървата. Все ме пита какво искам и като й кажа тя почва да ми обяснява защо няма да го купи. Например: преди няколко месеца говорихме за количка, тя каза, че няма как защото е в чужбина, а количката е голяма. Говорихме за помпа за кърма, тя каза, че няма смисъл, щото можело да нямам кърма. Казах й за инхалатор, тя каза, че няма да раждам дете с астма. Говорихме за памперси, тя нямало да купува, защото ще се обрива от тях, аз да си ги взимам. Не мога повече. Иска да идва преди да родя, да стои около месец и да идва при мен всеки ден, още повече да води и приятелка. Казах, че външни хора няма да пускам, а тя каза, че ще се караме
Вие как ще процедирате с роднините. Вече гледането на бебе не е като едно време. Всичко е улеснено, не ми се иска да ми стоят на главата и да ми дават акъл. Или може би греша, като не съм имала деца и не мога да знам дали съм права.

Оу, права си. Недей се съгласява. Така ксто чета само ще те натоварва и изнервя допълнително в този деликатен момент.

Моя син става на 7 другия месец и е най-доброто дете за което съм можела да си мечатая и като бебе беше същия.
Ние искахме второ от както се е родил, но все не ставаше и дори обмисляхме ин витро да започнем този януари, аз пък взех че разбрах, че съм бременна, изобщо не можах да повярвам, след поне 5г непрекъснати опити вече бях загубила надежда че ще се случи. Ако можех да избирам щях да искам да е по-малка разликата, но явно така е трябвало да бъде . Имаме планове за още деца ако е писано, дано там разликата е по-малка 😀

Съчувствам ти искрено. В горе долу същото положение съм. Аз и мъжа ми живеем извън града - и на двамата ни харесва, защото сме на спокойствие и на 10 минути от Пловдив. Свекърва ми живееше и работеше в Лондон. Дойде си уж за кратка ваканция (както се предполага - прекарваше я при свекър ми), а тя стана доста дълга. Проблемите започнаха след като съобщихме за бебето. Първо - не си държа езика зад зъбите и ни лиши от възможността ние да съобщим новината на някой от близките ни, после започна да се бърка за абсолютно всичко свързано с нашия семеен живот и за капак - премести се с целия си багаж при нас. 😓 И така вече 7 месеца живее с нас, което страшно много ме напряга. Иска всичко да знае и за всичко си налага мнението. И мен все ме питаше какво да вземе, още от втория месец. До петия месец обяснявах, че е рано и не искам нищо все още. Оттам при подобен въпрос отговарях искрено, за неща които наистина ще ми трябват. Искаше да купи количка-казах какъв модел искам, тя каза, че нямам нужда от такава скъпа количка, защото тя знаела, че няма да я ползвам много много. После казахме да вземе люлка или шезлонг- това били излишни джаджи. Постоянно избухва с изречения от сорта на “направо отсега кажи на АГ-то че ще раждаш секцио, а не нормално”, “като се роди бебето ще го кърмиш до година поне”, “като се роди бебето ще му оставите кошарата в моята стая да спите вие спокойно”, “за какво ви е да ходите на училище за родители, аз ще ви науча и памперси да сменяте и бебе да къпете” и още куп такива. Та с мъжо се принудихме да търсим други варианти, защото той вижда, че аз не искам никой да ми се бърка и че се изнервям и взехме решение да се местим в града заради тази досадна жена. И когато и съобщихме това имаше изречение от сорта на “вие сега ще ме оставите тук сама, ще ме отделите от детето” и каза на мъжа ми да не си бил взимал бащинство, че тя щяла да седи при мен по цял ден.
И аз като теб нямам деца и някои може да решат, че греша, но предпочитам да се уча от грешките си отколкото тя да ми виси постоянно на главата и да създава напрежение в семейството.

Малко дълго стана, извинявайте, обаче няма на кой да си изкажа мъките с нея.

Съчувствам ви за свекървите на мен майка ми ще ми е помощ и мм,свекървата  каза,ако имаш нужда ми се обади ще идвам да виждам детето,но то си има родители не искам да се меся.Попитаха ни какво да купят ние казахме нищо и ни дадоха пари да си купим от тях за детето нещо
Те са другата крайност настояха да съм в частна болница,свекъра каза на мм ако нямате пари ние ще платим (естествено ние не искаме и не плащат прегледи) искаха някаква мега скъпа количка но ние повечето неща ще ги вземем от бъдещите ни кумуве защото на тях вече не им трябват

MeliSSaAa, че тя нещо иска ли да купи🤔 изобщо не се съгласявай да идва. Кажи й че нямате нужда.  Точно преди раждането някой нерви да ти вкарва няма нужда. След раждането също е по-добре без вмешателство.

При мен само сестра ми помагаше преди и след раждането, основно с домакинската работа.
Като се върнахме в Бг,,живеем у нашите, защото е по-широко и всеки си има стая. Майка ми много ми помага, но тя изпълнява каквото й кажа, много е спокойна и се оправя с малкия. Много съм й благодарна. Другия месец като се приберем, не знам как ще се оправям сама с малкия. Корема започва да ми тежи, едва го нося.

Като ви чета само мога да се радвам какви свекър (и най-вече) свекърва имам. Направо ще й купя нещо в знак на благодарност като се видим тези дни Точно вмешателства и непоискани съвети изобщо не обичам, няма да издържа подобно отношение дълго и ще се скараме.
Аз мисля да поканя моята свекърва за седмица да ни погостува, когато се роди бебето. Идея си нямам какво трябва да се прави, а и смятам че на нея също ще й е приятно. Най-малкото да има на кого да разчитам за вечерята или да поразтреби в първите дни на адаптация, смятам е достатъчно.
Колкото до купуването - искаха да платят количката след като я купихме, но отказах тъй като е скъпа, а не исках да ги ангажирам. Иначе имат желание да купят нещо, аз нямам против. Даже си мисля да направя един списък с нужни за бебето неща и всеки желаещ да си избира по нещо дребно, тъй като са голямо семейство и знам че ще има много подаръци, а аз излишни неща не обичам.

С първото ни дете направихме грешката да живеем със свекърва ми. То беше такова месене, че след няколко месеца натоварихме каквото успеем да съберем и рязко се преместихме . Просто не се издържаше. Затова до колкото е възможно трябва да се избягва съжителството с такъв тип свекърви.

Ох, попаднала съм и аз на добър човек, като ви чета вас. Ние живеем в една семейна къща (на първия етаж-бабата,на втория- братовчед , третия сме ние с родителите на мм,като етажа е разделен и всеки си има свое място , и на последния е брат му). Майка му ще купи креватче и матрак, защото за детето на брат му това взе. Винаги е била справедлива в тези работи. Сигурна съм,че ако поискам помощ няма да ми откаже,но сама да дойде и да каже ще стане така или иначе не се е случвало до сега. Въпреки че живеем врата до врата,дето се вика ,ако не е поканена никога няма да дойде,даже ние сме по-често при тях

Аз откакто съм отишла да живея при съпруга си, живеем със свекърите. Но сме в отделно домакинство. Само едно стълбище ни е общо. Обаче те са ми душички, досега винаги каквото съм помолила и искала са ми помагали и съдействали, не са досадни и не дават непоискани съвети. Не идват в нас когато им скимне, а само като ги извикаме. Много си ги обичам и с удоволствие ще ги викам всеки ден да се радват на бебчо, живот и здраве като се роди.
Наистина съм чувала страшни истории за свекървища и според мен наистина трябва да се определи някаква граница и да не отстъпваш. Разбира се мъжът също трябва да мисли като жена си, че иначе да няма по две бебета в къща 😂😂😂
Това в кръга на шегата. Искрено съчувствам, но нямам адекватен съвет 🙏🏻