Помощ, липса на позиви за ходене по голяма нужда...

  • 5 536
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8 803
Аз бях така години наред/ майка ми е същата/,  поне 20, от студентските ми е проблем и рекорд 7 дни без тоалетна и корем като в 4- ти месец, пъпки , циреи от всичките задържани отрови и т.н . Слаба съм, с бърз метаболизъм, ям доста и чувството за тежест ми разказваше играта.
Не пия течности и съм предимно на суха храна- това обичам. За кратко се наливах с вода и ядях повече плодове- без ефект.
Спасението ми бяха хапчета, които престанаха да действат в един момент и чай от сена, който ненавиждах като вкус.
Миналото  лято почнах да пия витамини за косата и рибено масло. Като с магическа пръчка почнах редовно ежедневно ходене до WC. Идея нямам внушение ли е или е от маслото, но вече почти година ефектът продължава.
Два пъти през годините пих Клиндамицин да лекувам разни болежки, докато го пиех, също ми се нормализира работата на червата

Как се казваха витамините за косата ,извинете? Аз пиех едни и ходех редовно преди години, но бяха френски вече не ги внасят. Топ левюр се казваха...Те ли са?

# 16
  • Мнения: 2 651
Не, бяха на Абофарма цинк и биотин и Геритамин.
Само се похвалих и пак ме почнаха проблемите- поредно потвърждение, че “ Щастието обича тишината”.

# 17
  • Мнения: 911
Опитвали ли сте няколко поредни дни, поне три, да пиете, ако нямате противопоказания, по един литър смути от ягоди, от тиква, от разхлабващи плодове?

Предполагам, че сте пробвали да ядете мюсли, но слагали ли сте и смелено, предварително накиснато, ленено семе?

Не знам до колко се доверявате на хомеопатията, за мен е много добър вариант за стомашни проблеми.

Успех!

# 18
  • Мнения: 13
Пробвах какво ли не.... Просто позивите за ходене до 00 са си изчезнали и ги няма, вече мисля че може да е неврологичен проблем. Много съм млада, но вече мисля всякакви щуротии

# 19
  • вкъщи
  • Мнения: 2 457
Не искам да плаша никого, но бях със същият проблем, без разхлабително и то тежко, нямаше позиви при мен. Оказа се тумор на ректума, който механично препречва. Ходех само след тройна доза английска сол, адски болки и само разстройство.
Направете поне вагинален ехограф, при мен се видя накрая  там , но вече беше много голям туморът. После последва скенер и ЯМР и тежка операция.

# 20
  • Мнения: 13
Правиха ми куп изследвания. нямам никакво заболяване. Проблема обаче си остава и така като гледам е просто нерешим, отчаяна съм... В 21 век, 2021 година да няма нищо, което да помогне

# 21
  • Мнения: X
А подуване на корема, тежест или какъвто и да е дискомфорт има ли? Други симптоми като умора, бавен метаболизъм?

# 22
  • Мнения: 13
Подува се като не съм ходила 4-5 дена, което си е нормално, не взема ли слабително имам чувството, че никога няма да отида до 00

# 23
  • Мнения: X
И аз бях така със слабителните, но ги спрях каквото и да става. Защото се привиква към тях. Е, все някога отивам, макар да съм вечно подута. Проблемът "магически" изчезва (намалява) винаги при цикъл. Да не е на хормонална основа и при теб?

# 24
  • Мнения: 911
Да не би да имате анемия или проблеми със щитовидната жлеза? Знам, че могат да доведат до нередовен стомах.

# 25
  • Мнения: 13
Не, нямам анемия или проблеми със ЩЖ. Не е и на хормонална основа... Мислех, че е от медикаменти, които бях пила, но като се замисля стана след преживян стрес.

# 26
  • Мнения: 22 867
На най-близката ми приятелка помогна отиването в тоалетната в точно определен час. Не помня кой я посъветва, лекар ли, друг ли......Нямаше особен ефект в началото, но дали си настрои съзнанието, дали друго, пробелмът изчезна. Преди това беше с подобен на авторката проблем, не пиша същия, че няма как да знам. С дни не ходеше в тоалетната, просто не усещаше, че има нужда. А така добре си хапваше, завиждахме и колко хляб и тестени изяжда, и не дебелее. Отдавна беше, в студентските ни години. Та, може би и така пробвай, ако не си. А, и пиеше преди това чаша топла вода.

# 27
  • Мнения: X
Освен на щитовидната и други хормони оказват голямо влияние, поне при мен. Например половите, щом проблема намалява след цикъл. Но пропуснах това, което оказва най-голямо влияние - стресовите хормони, кортизола, които имам чувството, че изобщо ги няма при мен в последната година. Но когато все пак някакъв много силен стрес успее да ме извади от равнодушието, тогава съвсем ми се възвръща перисталтиката. А проблем с кортизола имам със сигурност, имам огромни проблеми със съня и денонощния ритъм и всичко, характерно за така наречената адренална умора.
Както и ти отбеляза - 21-ви век, но от медицината термини като "уморени" жлези, "раздразнено" черво и пр.

Общи условия

Активация на акаунт