Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №21

Аз не разбрах какъв беше поводът за срещата на Лютвие и Фикрет с Демир и Зюлейха. Демир пак ядосан. Защо?

Лучия, според мен, Джумали е разбрал за смъртта на жена си и е разбрал, че дъщеря им е при управителя на Яман. Може би се е върнал, за да иска пари от тях, за да им остави Узюм. Надали е искал да си гледа детето, иначе нямаше да ги напусне, без да го е грижа за тях и без да им праща пари и да поддържа връзка с тях. Узюм може би не го помни, но той ще я познае, надали се е променила толкова...не са минали толкова години - тя е на 8-9 години, а той все пак не ги е напуснал още при раждането й, а малко по-късно.. Още повече, че не й е сменено името. Може Джумали да е разпитал работниците и така да е разбрал и за Узюм и да я е разпознал, докато я наблюдава.
Ами, странно ми е - колкото и да е заета Зюлейха, все пак можеха да дадат реакцията й за Мюжгян. За мен е трудно приемливо. Не изказаха съболезнования на Фекели - дори и по телефон. Но си седяха и говореха сладко с Шермин и Бетюл, смееха се. Видяха как една майка се радва на дъщеря си, но съвсем подминаха това, че Фекели загуби още едно дете. Демир се разкрещя на Лютфийе и Фикрет, Зюлейха мърмореше нещо, но не изказаха съболезнования, дори и от човещина. Не мога да ги оправдая с това, което им се случва...едни съболезнования отнемат една минута. Толкова.
Лека нощ от мен

И на мен ми мина през ум, че Джумали може да е бащата на Юзюм. Неслучайно си е направил бивака наблизо до чифлика. Затова веднага откри Севда и Зюлейха, разбрал е, че конакът е бил нападнат през нощта и трупа е от това. Много е изпаднал за човек, който е бил на гурбет. Може би заблуждава с разказа откъде е и че има три деца. Историята на Юзюм също чака решение. Както и тази на Керем Али.
Това, че пред нас не са изказани съболезнования, не означава, че не са изказани по друго време. А може и наистина да не са разбрали.
Това, което преживяват Зюлейха и Демир, е по причина на Фикрет. Затова Фикрет нека да не е толкова чувствителен. Той доведе Юмит със специална задача, измислена след като той самият наблюдава живота на Яман от отсрещната страна и намери за най-добре да направи това, което виждаме да се случва днес. Фекели е негов домакин. Мюжгян е също жертва на контекста на отмъщението. Кой в случая повече страда, не е толкова лесен отговор.

Лучия, не дадоха конкретно, но сигурно са разбрали, няма как иначе. Това е голяма катастрофа, загинали са много хора и много от тях са от Адана. Сигурно това е била и национална новина. Няма как в едни момент или Фадик или Севда да не са казали нещо. Когато Фикрет каза за любимата му жена и за Керем Али, нито Демир, нито Зюлейха реагираха по някакъв начин - нито с мимика и жест, нито с думи и въпроси. Сякаш знаеха, но не ги интересуваше. Даже Демир каза на Фикрет да не го занимава и да не му говори с приказките и нравоученията на Фекели. Тонът беше пренебрежителен. След като Фикрет и Лютфийе си тръгнаха, нито Демир, нито Зюлейха реагираха с изненада или с някаквъв коментар за думите на Фикрет по отношение на Мюжгян, ако не са знаели за смъртта й. Така че, за мен, те знаят.
Това кой страда повече - не го коментирам, така е. Но е човещина да се изкажат съболезнования на почернения дом. Основно на Фекели - той загуби снаха. Фекели е подавал ръка и на Зюлейха и на Демир. Дано да дадат, че са уважили мъката на Фекели или поне да има намек за това, иначе ще е много грубо от страна на съпрузите Яман.
По повод на Фикрет - нека Демир не забравя, че и той положи бомба преди време; че й той навлезе в чужда собственост и съсипа продукция; че и той нападна конак с пищови и стреля, докато вътре имаше деца - Аднан и децата на Назира. Също така и той използва информация, която имаше, за да изгради свой план и да действа срещу невинен човек, който нищо лошо не му беше сторил. Нещата, които Демир извърши не са по-леки и невинни от това, което стори Фикрет, дори напротив. Не оправдавам Фикрет по никакъв начин, но нека и Демир да не се държи все едно, че е "света вода ненапита".

П.П. Хамине е нормално да има "просветления" от време на врема, както с Ерджо. Бетюл е заминала за Париж, предполагам на 18 години. Така че, Хамине е била свидетелка на нейното детство.

Привет
Погледнах сцената, която снощи така и не разбрах - защо Лютвие инициира посещението  в конака. То било визита на добра воля - за закриване на сметките и претенциите, за да започне Фикрет на чисто. Жалко, че Демир реагира с предразсъдъци от самото начало - съмнението, че Лютвие идва, за да оправдава племенника си. А след това се държа нападателно и показа, че не прощава и не се помирява... въпреки изповедта на Фикрет, който беше искрен.
По повод повдигнатия въпрос от Дана за липсата на съболезнования от страна на семейството Яман - няма как да не знаят за съдбата на Мюжгян, още повече, че Фикрет директно заяви, че се е отказал от отмъщението, защото не е избрал любовта и от тук насетне ще живее само заради Керем Али. Сиреч, дори ако до сега не са знаели за смъртта й (обременени от своите проблеми) в този момент вече няма как да не са знаели или поне да бяха задали въпрос, какво се е случило с Мюжгян. Обаче ... егото на Демир е завладяло душата му и всички други проблеми на другите хора ... нямат значение. Той обича, но не приема, че може да има подобна на неговата любов. А се оказва, че има - въобще не я одобрявам любовта на Юмит, но Бога ми ... същите думи и същата непримиримост гледах цели два сезона у Демир. Шермин спомена на дъщеря си, че Зюлейха е добра и го е променила Демир. Да, пред нея той омеква, но ... струва ми се - причината е страхът да не е я загуби, да не загуби децата си, своето. Бетюл обаче бързо напипа слабите места на Демир и като я гледам, е безпощадно и безскрупулно същество. Ще надмине майка си по гадории.
ПП Интересно ще бъде, когато Демир научи, че Зюлейха е продала акциите си в холдинга.

Здравейте
Катя, да.
Не оправдавам Фикрет, но той получи жесток удар и предполагам претърпя катарзис, подобен на Демир след смъртта на Хюнкяр и случилото се след това. Роля за сегашната ситуация нямат само той и Юмит, въпреки, че са основните фигури. Своята роля имат и Зюлейха и Демир и виждаме, че и двамата я отчитат. Демир не беше само "воден" във връзката му с Юмит, той беше и активен: купи подаръци, които Юмит не е искала; той предложи да пътуват, предложи и дестинации - Бейрут, Анталия. Можеха да бъдат само думи, но...Спомням си, че Юмит го подмина в центъра на Аднана (да не го притеснява пред хората, уж), но Демир я спря и настоя да пътуват съответния уикенд. Т.е. връзката им не беше "изсмуквана" от Юмит, която да го преследва непрекъснато...Демир имаше своята роля и желание за това. Добре е, че го признава. Така че, Фикрет може да е в основата на случващото се, но то беше надградено от всички замесени.
Съдбата в лицето на Фикрет можеше да е много по-жестока към Демир и се надявам той да го осъзнава.
Фикрет можеше да не свидетелства в подкрепа на Демир, можеше да си мълчи и да остави думите на Юмит без последствие. Тогава, Демир щеше да е още в затвора. Фикрет можеше да се върне и заедно с Юмит да съсипят Зюлейха. Снимките можеха да се появят не от Мюжгян и с нейно предупреждение, а от самия Фикрет и то да бъдат няколко на брой...видяхме, че Фикрет нащрака доста. Зюлейха можеше да разбере за Анталия, за вилата, за желанието за развод, за думите на Демир за щастието и новото начало докато Демир е в затвора. Зюлейха щеше да замине, докато Демир е зад решетките и до там. Севда щеше да се оправя и с Юмит и с изнудването. Можеше и тя да иде зад решетките, като ги нямаше парите, искани от Джумали.
Интересно е, че Фикрет иска да осинови Керем Али. Фикрет носи законната си фамилия - Фекели. Ако това стане, то Керем Али ще бъде Фекели по закон.
Време е и Зюлейха да каже за акциите. Севда още мълчи, до кога?

Здравейте!
Отмъстителите станаха много. Време е да бъдат погледнати по-отблизо, има ли нещо общо между тях и по какво се различават. Ще следвам еднакви критерии за всички.

Първият отмъстител е Йълмаз. Той отмъщава на Демир: ожени се за жена му и отглежда детето му. Средствата му са: стопанска дейност, създаване на нови направления, нови институции, нови отношения. Това е едно съзидателно отмъщение, замислено като такова от Фекели, то носи полза не само на двамата, но на цяла Чукурова, затова е изцяло в кавички. Резултатът включва и изменение на стопанската и социална структура, носи промяна с прогресивни тенденции за Чукурова. Докато трае, са изяснени отношенията в човешки план, Демир е признал вината си към Йълмаз, реши се развод, личните отношения са задвижили обществените - „отмъщението“ е изиграло ролята си и е приключено.

Когато всичко това е завършило, идва Фикрет. Искаше да се включи към отмъщението на Йълмаз и нищо чудно: Фикрет сам няма противник. Ако отмъщението е ответна реакция за причинено зло, Фикрет вижда като причинител на злото Аднан, но няма доказателства. И понеже нито Аднан е жив, нито има доказателства, Фикрет нарочва за враг Демир. Но за какво ще отмъщава на Демир, само защото е отвътре на сигурно и има нови обувки? Какво зло му е причинил Демир? Фикрет работи, но не създава нищо ново, той е просто един работник отмъстител. Фикрет не само няма причина да отмъщава на Демир, но се чуди няколко месеца и как да го накаже. Не губи време, работи чрез Фекели за име и позиция в града и в Чукурова. Отношенията, които се разиграват пред очите му, дават храна за вида на отмъщението: да направи Демир като баща му: безчестен мъж. Не че Аднан е бил такъв, такъв е във фантазията на Фикрет. Това са месеците, в които Зюлейха и Йълмаз открито подготвяха събирането си, бягството, детето стана ясно в присъствието на Фикрет, че е дете на Йълмаз и съответно: отношенията Зюлейха Демир са нестабилни. Планът е готов: Юмит известена и се готви за път. Юмит не идва случайно в Чукурова, тя идва, за да стане дясната ръка на шефа на отмъщението. Пред нея е поставена задача да развали, по-точно доразвали – Фикрет използва готови отношения, семейството на Зюлейха и Демир. Прогнозата беше това да се случи за два-три месеца и горе-долу се изпълни. Това, което наблюдавахме в последния еп. е почти финала на тази планирана задача. Демир с Юмит – това е планирано събитие. За кого е полезен този резултат? За Чукурова – да, за клюката е много полезен. Ползата е стъпка, за да бъде унищожен Демир и да му вземат богатството – това чухме с ясни думи на първата среща, т.е лична полза от чисто икономически характер. Отмъщение към човек, който няма никакво отношение към теб, нито може да носи отговорност за това, което е станало в миналото, нито е ясно какво е станало в това минало.
През цялото време Фикрет се лута от отмъщение към любов и обратно много пъти. Смъртта на Мюжгян го стигна в момент, когато любовта е водеща и той каза, че се отказва от отмъщението. Колко е вярно, това ще видим, аз лично не вярвам.
Но сега е по-важно друго. Фикрет се е отказал от отмъщението, но отмъщението продължава да работи. Така, както е замислено от него самия. Затова Фикрет каквото и да говори, неговата дясна ръка продължава да прави това, което той и постави като задача. Сцената пред холдинга с червените надписи за безчестния Демир, заедно с всички буквално повторени реплики на Фикрет – сега от Юмит, звучаха на мястото, за където бяха предназначени. Как Фикрет ще се откаже или ще спре действието на тази своя дясна ръка?

Юмит: тя няма абсолютно никакъв досег с Яман, нито причина за отмъщение. Нейният живот е бил решен от нейните баба и леля по бащина линия заедно с нейния баща, без дори в този момент Севда да е познавала Аднан. Но и Юмит отмъщава на Демир! Нейните средства са женски хубости и прелести пред един човек, на когото тя не каза, когато той я пита, нито коя е, нито откъде идва и защо в Чукарова, нито..., но тя знае предварително всичко нужно за този човек. Подробен разказ и предостави шефът Фикрет, събиран от месеците преди нейното идване, защото друга причина и други средства за нейно отмъщение тотално липсват. Резултатът: видяхме докъде е стигнал в последния еп. Юмит по свой начин смесва отмъщението и любовта, каквото прави и Фикрет. Но ако при него те се редуват, за Юмит нещата започнаха като отмъщение, минаха в любов, а после отмъщение заради отказаната любов. Най-сетне тя си намери причина за какво да отмъщава на Демир! Сега Юмит се движи по възходяща спирала, в която се увиват силни чувства, смесица от любов и жажда да унищожава, тя почти губи чувство за реалност и отговорност за последиците, още докато бяха в добри отношения с Демир тя напираше с всички сили да излезе на светло – по телефона, с присъствие, а сега вече изкарва навън най-съкровени неща, които нормалните хора говорят насаме и дори фантазира. Някаква своеобразна лудост, която изчерпва цялата и жизнена енергия. Какво падение да каже на Азизе, че Севда и е майка и Азизе го казва на другите, а те са толкова погълнати от проблемите, създадени от същата тази Юмит и нейния шеф Фикрет, че дори не забелязват това важно съобщение. Но Азизе сега ще го подхване и ще го повтаря, все някой ще се замисли. Друг е въпросът, че то се съобщава, когато се запознаваш или поне, когато те пита човекът, с когото си със снимката в ръка, а ти мълчиш. Така, сега бебето е наред, жертвата е Зюлейха, а целта клинът да разцепи още по-голям разлом между двамата. Те и без това вече едва се задържат заедно. На тези, които в историята с Юмит се сещат да кажат, че Демир също имал вина – сякаш някой отрича това, мога да им пожелая да се срещнат с човек като Юмит, който със специална цел е изпратен при тях, а тогава пак да зададат същия въпрос. Защото в такава ситуация това няма никакво значение. Дори и Демир да беше активният в тяхната връзка, да я търсеше, да я сваляше..., всеки човек винаги има право да се откаже от предишни намерения, когато направи това по човешки, а Демир постъпи точно така.
И така, Фикрет се е отказал от отмъщението, Юмит продължава сама да отмъщава по Фикретски и стигаме до обаждането на Лютвие по телефона.
Преди това за ситуациите в двата конака: в единия смърт, в другия – семейство пред разпад. И двете достатъчно трагични събития. Разликата е в това, че в конака на Фекели знаят, че и сами имат вина за случилото се и си я признават, никаква вина нямат Яман. Но в дома на Яман се случват събития, за които Фикрет от рода Фекели има решаваща вина. Фекели, давайки подслон и името си на Фикрет, но без да знае какво този негов племенник прави, фактически помага на Фикрет да руши постигнатото от предсмъртното желание на неговия син Йълмаз: Зюлейха и Аднан да бъдат с Демир.
И понеже Фикрет се е отказал от отмъщението - да видим докога, но отмъщението си жъне плодовете и продължава да действа, Фикрет идва на посещение у Яман за мирни преговори. Много интересно подреждане: по телефона се обажда и първо в стаята влиза Лютвие, слудвана от Фикрет. Сега нещата ми изглеждат така: Фикрет е бил оставен през всичките години на детския си спомен, който е поддържал неясната мисъл, но все пак  - с лицето на Аднан и неговия син, заедно с гнева към тях; летните месеци той е прекарвал при леля си, но тя с нищо не е изчистила съзнанието на детето; сега Фикрет дойде пръв, изля гнева си, лелята уж го успокоява, уж кара да замине, но тя знае, че той пак ще се върне, защото това е вътре в него: кой съм аз? И това е останало незадоволено от нея, която уж знае истинската история. Сега Фикрет се показа, изля гнева си в няколко акции, и укротен, се оттегля – уж, а напред излиза лелята с тайната. Тя води, той върви след нея. Идва друго време за друго поставяне на въпроса. Дошъл за мир, но за какъв  мир, Юмит, не е ли тя твоя рожба? И какво безсрамно поведение. Дошли в къщата на човека, чието семейство Фикрет планово, последователно, осигурявайки хора унищожава от няколко месеца. Този за нищо невиновен пред тях Демир стои съсипан, а тази жена си позволява да казва на жена му – другата жертва от деянията на Фикрет, че не знаел да посреща гости, бил забравил за норми и ред. Тази жена знае ли изобщо какво прави нейният племенник? Защо е дошла, да не би Демир да я е поканил! Демир, който знае, че Фикрет е в основата на всичко, какво да направи, да му се радва ли. Да не би Фикрет като се показа зад гърба на леля си да се извини на Демир за това, което му причинява и в момента. 
Но това първо посещение е само първо. Сега ще започне совалка. Докато извият ръцете на Демир докрай и не разделят двамата.


И последното попъпление сред отмъстителите: Бетюл. Чрез външния и вид тя вече е характеризирана. Срещата на майка и дъщеря се предхождаше от мил меркантилен момент: да и се обади Шермин на аванта от тел. на Демир. Бетюл се показа, че действа в широк диапазон: от клюката и интригите до това да е купила конака, а защо не и акциите, да е мила с „брата“ Демир, но и лицемерна зад гърба му – в намеренията и разчитам желание да го измести и да заеме мястото му. Има приятелка в Чукурова, която очевидно и дава информация, дали не е тази, която мислех, че работи за Юмит.
Засега не е ясно нито защо, нито с какви средства би отмъщавала и на кого, а ако е на Демир, който я е издържал в този скъп град - за какво? Също като Фикрет тя идва, когато всичко е свършено, но има богатство и то е пред очите ти, подканя те да си вземеш.     

Сега към края на сезона често си спомням за оня разговор между Демир и Хюнкяр на балкона, когато тя му казваше, че е научена от нейната свекърва как богатството – главно земя по онова време, се пази и дори камък от нея не трябва да се изнася. И тогава го попита: ти заради любовта си какво ще правиш, дали е готов да разделя тази земя. Тогава Демир и отговори, че не знае. Ще видим сега какво ще става. Когато беше времето на голямата промяна, тези кандидати за богатство ги нямаше, те се явиха сега със своите  измислени претенции.

И за възможността Керем Али да бъде отглеждан/осиновен от Фикрет. Сложен казус. Какво от това, че Фикрет е осъзнал силата на духовните връзки. Първо, каквото и да решат, трябва да се водят от интереса на детето. А за него в създалата се ситуация най-добре е да бъде с кръвния си брат. Духовните връзки могат да протичат и там, нищо не пречи, че детето ще живее в друго семейство. Но как да бъде с него, когато Фикрет разрушава семейството на този брат. Фикрет няма морал, за да носи отговорност за дете. Той руши семейство, където има любов – не че ако нямаше, Фикрет има работа в което и да е друго семейство; направи от приятелката си жена, която за пари стана любовница на друг; иска от Демир да бъде признат за брат, но сам лишава Керем Али от живот с брат – чертае му съдба като своята, от която уж бяга. Страданията по Мюжгян не ме убеждават в промяна във Фикрет. Трябват действия, първо, за поправяне на всичко, което причини на хората дотук, извинения към всички, а след това действа интересът на детето, който не смятам, че го прави подходящ баща за Керем Али. Все още сме в процеса на отмъщение, трябва да се види как той ще приключи поне на един първи етап. Тогава ще е възможно самият Фикрет да не иска вече детето. Фекели одобряваше, но всеки път оставаше с особен поглед след разговора. Мисля, че има нещо предвид.

Привет и от мен
Да се изкажа и аз по повод отмъщението и сравнителния анализ между отмъстителите в нашия сериал.
1. За самото явление  - отмъщение. Тук важни са въпросите: кога и защо възниква; на какъв принцип се осъществява; целта му; особеностите му; в последна сметка - същността му, която може да бъде приписвана на един или друг герой.
На първия въпрос: исторически отмъщението възниква преди възникването на правово-държавния ред в човешкото общество и е характерно за пред-правните човешки общности. Не случайно за него научаваме първо от митологиите, вкл. Библейската митология. Ще се среща и след това - в онези отношения, които изпадат от правна регулация. Във всички случаи възниква обаче поради нарушаването на някакъв порядък (установен с писани или неписани правила) - космически, Божествен, родов, семеен и т.н. Така че, логично първият въпрос е кой и какъв порядък нарушава и съответно търпи въз-мездие, мъст, отмъщение.
На втория въпрос - принципът на отмъщението е Талионът, т.е. равенство между деянието и въз-деянието. Той не се е променял през вековете: "Око за око, зъб за зъб, смърт за смърт".
Трето - целта му е възстановяване на изначалния ред. Затова в началото (митологиите) се осъществява от боговете, а после се говори за: Бог, съдба, които са символ на такъв ред.
Четвърто - особеностите му. Макар и временно, възстановява реда в човешките общности, но поражда верига от отмъщения. Казват, че отмъстителността е инстинктивна у човека и е първото чувство при накърняване на справедливостта. Но има разлика между желание, мисъл за отмъщение и действие. Не винаги желанието за мъст преминава в отмъстително действие - по различни причини. Особеност е и това, че засегнатият човек се нагърбва с всички действия по наказанието - определяне на наказанието, обвинение - защита, отсъждане, привеждането му  в действие. И още нещо - във времената , в които е възникнало, то се разпростира не само върху извършителя, но и върху целия му род, народ, върху следващите поколения.
 Именно поради горните характеристики отмъщението е определяно като "отрицателна справедливост" (за разлика от помирението и правно регламентираното наказание, осъществявано от над-личностни, държавни институции). Поради това не може да се говори за съзидателна отмъстителност, няма такава. Конкуренцията в едни пазарни отношения (ако тя се води по правилата на пазара) не може да бъде именувана с термина "отмъщение". Иначе се губи ориентир и целия пазарен механизъм трябва да бъде определен като арена на отмъстители, което реално води до разрушаване на самия пазар и икономика.
2. В нашия случай (по критериите) имаме нарушаване на ред от страна на Демир и Аднан във всичките показани случки и това е общото между тях.
Демир нарушава дадената дума на Йълмаз и от тук - възникването на желание за отмъщение у Йълмаз с цел връщане на жената, с която вече се е обвързал, вкл. и чрез дете. Това желание беше на път да се осъществи много пъти, но така и не се реализира. Защото имаше помирител в лицето на Фекели, който играеше въздържаща роля и пренасочваше желанието на Йълмаз към конкуренция в икономическата сфера. А накрая и самият Демир - чрез признанието си за бащинството на Аднан, развода, на който се съгласи, обезсмисли отмъщението. Извинението му пред смъртта на Йълмаз също не бива да се забравя. Така, реалистично погледнато, Йълмаз не стана отмъстител.
При Фикрет желанието за мъст възниква по друга причина, но също имаща общо с нарушаването на неписано правило - отхвърлянето на майка му и самия него като син от бащата на Демир. (Тук липсата на сигурно доказателство, като ДНК, не играе съществена роля. Ако имаше такова, Фикрет щеше да действа чрез институциите на държавата.) Принципът - страдание за страдание, публично лишаване на Аднан Яман от чест, каквото е преживяла майка му, а и самият той като ничий син. Но ... отмъщението вече се разпростира върху наследника на рода, което го различава от Йълмаз. Особеност и тук обаче е, че Фикрет живее заедно с Фекели, а се появиха и Лютвие, Мюжгян, което доведе до отказ от отмъщение - до тук. Как ще бъде нататък - не знаем. Засега сме видели разлепеното от Фикрет писмо на АЯ до майка му и снимките на Демир и Юмит, макар че до Зюлейха достигна една от тях и то чрез Мюжгян. На първото действие Демир отговори реципрочно (поради което и него би трябвало да обявим за отмъстител), а за второто - Фикрет е виновен със самото снимане. Поставянето на бомби в камионите не доведе до взривове, а за нападението върху конака аз още се колебая предвид последното твърдение на Фикрет при срещата в дома на Демир, което ми изглеждаше искрено. По-важното е, че е налице отказ от отмъщение, а проблемите между Зюлейха и Демир така или иначе щяха да се появят във времето поради грешката на Демир. Въобще ... и Фикрет не ми е завършен отмъстител, доколкото действията му останаха без реални резултати.
При Юмит. Аз не бих квалифицирала Юмит като пионка в плана на Фикрет, защото тя си имаше собствена цел на отмъщението и защото се влюби в Демир. Безответно, патологично, но ... се влюби. Поради това и пътищата й с Фикрет се разделиха. Действията й до тук са насочени към Демир и семейството му и са налице реални действия с последици. Визирам преди всичко клеветата за нараняването й и последното й действие с бременността. И не мисля, че при нея ще има отказ от отмъщение. Същото си мисля и за Бетюл. Въобще ще вървят две паралелни женски отмъщения - едното, предизвикано от залитането на Демир в момент на слабост, другото - лишаването брата на Аднан от равно наследство. А и жените в историята показват, че не се спират лесно. (Класически пример за женската отмъстителност, предизвикал много дискусии, е отмъщението на Медея, убила синовете си от Язон, за предизвика болка като нейната - да го остави без наследници и да обезсмисли живота му.)
Накрая, не знам до колко вярно ще прогнозирам, но Демир ще остане жив.
Извинявам се за опнатия чаршаф и приятен ден

Привет и от мен
Благодаря ви за споделеното!
Фекели не е дал името си на Фикрет. Покойният Муса Фекели е дал името си на Фикрет. Фикрет е законен син на Муса Фекели и е роден в рамките на брака между Муса и Сафийе. Али Рахмед Фекели няма право да отнема фамилията на племенника си. Сега, право да се откаже от фамилията Фекели има единствено Фикрет.
Фекели има емоционална връзка с племенника си, обича го; държал го е на ръце като бебе, играл е с него като дете и после го е търсел с години, когато Фикрет изчезва с майка си. Лелята Лютфийе и съпругът й са единствените приятели на Фекели, които го поддържат емоционално и финансово в затвора, след смъртта на семейството му. Фекели има емоционална връзка и с тях. Той не може просто ей така да изтрие, да зачеркне и да изхвърли племенника си от живота си. Никой не може да иска и изисква това от него.
Фекели убеди Йълмаз да се откаже от отмъщението и след научаване на истината за Фикрет, Фекели се опита да стори същото и по отношение на Фикрет. Чрез думи и действия, Фекели се опита да убеди Фикрет да се откаже от отмъщението и да гледа напред. Фекели се страхуваше от проливане на кръв и вземаше своите решения на базата на много фактори и с оглед на случващото се. В нито един момент, Фекели не е поддържал разрушаването на семейството на Демир, дори напротив - и с думи и с действия Фекели помогна на Яман. Фекели не е бавачка на Фикрет, нито може да предвиди и пророкува всяка една реакция или решение на Фикрет. Фикрет е пълнолетен мъж и няма как да бъде спрян, ако сам няма желание за това. Това, което можеше да стори Фекели, той го направи. Обвини Фикрет за взривовете, получи сърдечна криза, но разбра, че Фикрет е нямал планове да убива шофьорите; обвини Фикрет за изчезването на Зюлейха и дейно се включи в търсенето й; след пожара в конюшните, именно Фекели е предложил на Демир плана да "изкарат" Фикрет на "светло"; обвини Фикрет в разливане на олио, с цел убийство на Зюлейха и го предаде на полицията; когато направи връзката Юмит-Фикрет-Демир, Фекели веднага информира Демир; Фекели не позволи снимките направени от Юмит да стигнат до Демир. Преди да разбере за връзката Юмит-Демир, Фекели нямаше повод да свързва Юмит с отмъщението на Фикрет, само защото му била бивша любовница...тя можеше да е такава и без да има някаква идея за отмъщението, нито да има нещо общо с него. За да свърже Юмит с отмъщението, Фекели трябваше да разбере за определена активност от страна на Юмит по отношение на семейство Яман или самия Демир. В момента, в който разбра за такава активност, Фекели информира Демир за връзката Юмит-Фикрет. Фекели информира и Зюлейха за това, че Фикрет е заминал с Мюжгян и така Зюлейха успя да състави свой план. Какво повече може да се иска от Фекели?! Ясно беше дадено, че Демир е благодарен на Фекели и никога не е споменавал дори, за това, че Фекели трябва да изгони Фикрет или да го лиши от име или наследство. Аз лично, не приемам вината, която се вменява на Фекели, за това, че има емоционална връзка с племенника си, че се опитва се да потуши отмъщението балансирайки, че преценява ситуацията във всеки конкретен момент и действа според случая, а не драстично. Фекели ясно каза на Юмит, че няма да позволи тя да съсипе семейството на Демир и действа по повод на това, което знае и което вижда. Няма как Фекели да е "всевиждащото око" и да е наясно с всичко и да контролира всеки. Той не знае за снимките на Демир и Юмит, че да вземе отношение по този въпрос; не знаеше и че Зюлейха е заминала. Именно след думите на Фекели за връзката Юмит-Демир, Демир се реши да говори със Зюлейха. Но именно Севда, на която Демир дава подслон и която настани в стаята на Хюнкяр, се опитваше да го разубеди.
Не разбирам, каква вина имат в конака на Фекели за трагичните събития, свързани със смъртта на Мюжгян . Това, че Лютфийе се вини, а и Фикрет също, не значи, че те са отговорни и имат вина за смъртта на Мюжгян. Те се чувстват виновни, защото са емоционално свързани с Мюжгян и я обичаха, но прав е Фекели: "Когато съдбата говори, хората мълчат". Лютфийе и Фикрет са причината Мюжгян да реши да замине за Истанбул: единият с това, че има роля в предлагане на работа за Мюжгян там, а другият за това, че не избра любовта на време. Но, никой няма нищо общо със смъртта на Мюжгян. Тя почина в самолетна катастрофа.
Ако ще се правят абстрактни връзки за вина, по повод на заминаването на Мюжгян и качването й в самолета, то такива абстрактни връзки могат да се направят и по повод на Демир и смъртта на семейството на Фекели. Колкото Фикрет и Лютфийе са виновни за смъртта на Мюжгян, които чрез своите действия и решения са я принудили да замине, толкова е виновен и Демир за смъртта на семейството на Фекели, което е загинало в катастрофа, именно принудено да отива на свиждане на Фекели след две години в затвора, където го вкарва Демир след свои действия и решения - подкупа на свидетели. Такава абстрактна връзка направи Хюнкяр, когато разбра за подкупените свидетели и вдигна скандал на Демир обвинявайки го, но той изобщо не се трогна.
Това, че някой чувства или не чувства вина в случая не го определя като виновен в реален план, това е емоционално състояние, което няма връзка с действителната ситуация. В конака на Фекели никой няма вина за смъртта на Мюжгян.
В конака на Демир и трагедията там - и Демир и Зюлейха имат своята роля за случващото се. Да, всеки човек винаги има право да се откаже от предишни намерения, но явно това важи само за Демир. Той не е център на Вселената, нито е изключение. И Зюлейха искаше да се откаже от предишни намерения, но не й беше позволено - тя беше заплашвана с гробове, трупове и смърт; имаше изстъпления срещу нея, които бяха впоследствие признати и определени като грешка и като позор; но на Зюлейха не й беше позволено много дълго време да се освободи от предишно намерение или съгласие, което доведе до години на тормоз, мъка, фантизирано отношение и опити за физическа саморазправа и убийства. Щастието й с Йълмаз траеше само няколко дни и за съжаление никакви извинения не можаха да променят този факт.
Ролята на Демир сега не се ограничава само до активност в някаква връзка, а се простира и до това, че той отказваше да бъде честен и искрен в изказването на истината, въпреки съветите, които получи от Севда в началото и въпреки сигналите, които впоследствие му даваше Зюлейха. Тя самата каза, че, ако Демир й беше казал истината, то тя би му простила и би го разбрала и тогава Юмит и по корем да се влачеше, нямаше да може да ги раздели или да им навреди. Сега, разбирам определени огромни пристрастия и огромното желание за щастие и безоблачен живот на Зюлейха и Демир с отглеждане на всички налични деца, но това не трябва да пречи на обективната оценка на случващото се.
Гневът на Демир е оправдан, разбирам го, но и той искаше да бъде изслушан преди време и той искаше да се извини и му беше даден този шанс; той също беше обвинен за някои неща несправедливо само, защото имаше явен мотив или беше враг на някого. В тази светлина, дали е искрен Фикрет или не няма значение, лично за мен, Демир трябваше само да го изслуша и да си направи свои изводи и наблюдения, които можеха да му бъдат полезни.
И накрая, тъй като аз съм тази, която се сеща да казва, че и Демир има вина за случващото се...благодаря за негативните пожелания да срещна човек като Юмит, изпратен с определена цел. Мога само да спомена Севда, която каза на Шермин да внимава, какво пожелава на хората.
Аз желая здраве и хубав ден на всички!

Лучия, благодаря за интересната информация и репортажи. Ще ги изгледам с удоволствие!
Аз лично не мисля, че Лютфийе се е намесила директно в съдбата на Мюжгян. Но, това е мое мнение. Директна намеса, за мен е, когато намерението бъде постигнато и има конкретен резултат, който е бил очакван и желан. Лютфийе не е желаела смъртта на Мюжгян. За пример мога да дам Хюнкяр, която се намеси директно в съдбата на Йълмаз с конкретно намерение, което беше постигнато точно според замисъла; Демир, който с конкретно намерение и действия повлиява пряко на съдбата на Фекели.
Тук не може да се каже подобно за Лютфийе, има огромна разлика. Мюжгян хвърли визитката на лекаря в коша за боклук и тя щеше да си остане там, ако Мюжгян не беше чула разговора на Фикрет с Юмит по телефона, ако не го беше проследила и видяла срещата му с Юмит. Дори и всичко да се беше случило така, Мюжгян можеше да избере една от многото къщи на Фекели, както й предложи той и изобщо да не тръгва в този ден и час. Така че, тук роля имат много фактори - не само Лютфийе, а и Фикрет без да го осъзнава, както и самата Мюжгян с конкретни нейни решения и избор. Лютфийе не й е купила билета и да й го е тикнала в ръката и заповядала да пътува точно тогава, така както Хюнкяр вдигна телефона и издаде Йълмаз или така, както Демир е дал пари на свидетелите да лъжат и да променят директно хода на следствието и  съответно съдбата на Фекели и на тези около него.
Лютфийе може да е казала - "заради мен", но тя не знае, че Мюжгян изхвърли визитката в коша и реши да замине, заради срещата на Фикрет с Юмит; Фикрет каза - "заради мен", но той не знае, че Мюжгян е получила предложение за работа, повлияно от Лютфийе. И двамата нямаше как да предположат, че Мюжгян ще избере точно тази дата и час за полет, защото иска да търси сама къща, която сама да обзаведе. Така че, за мен няма пряка намеса в съдбата на Мюжгян от никого в конака на Фекели. Лош късмет, за съжаление. В другите два примера ясно личи зловредна пряка намеса, която е целенасочено подготвяна, планирана и желана, а резултатът съвпада със съответното намерение и отговаря на предприетите действия.

Здравейте!
Благодаря за споделеното!

Дана, да познаваш „Юмит“ не е клетва, клетви в моята глава няма.
Да познаваш „Юмит“ е жизнен опит.

Да се откаже Демир от Юмит не е едно и също да се откаже Демир от Зюлейха. Става дума за две различни връзки, в които участниците тръгват от нещо различно, влизат по различен начин във връзката, самата връзка в началото е различна и  протича нататък също различно. Който разбира разликите в двете връзки, разбира и защо Демир има право да се откаже от Юмит, но Зюлейха нямаше право да иска да се откаже от Демир, когато видя на свобода Йълмаз. А не защото Демир е център на вселената. Много пъти съм имала повод да кажа, че от начина на разбиране на началото на сериала, зависи разбирането на всичко нататък.

Аз виждам грешка на Демир в това, че той не прекъсна връзката с Юмит рязко. Щадеше чувствата и, сам се усещаще виновен, постъпи изключително човешки. Позволи на тази хитра жена да забрави, че тя е с него по поръчка, да забрави спуканите тръби и всички глупости, предхождащи разговора на терасата на къщата в Анталия, където го притискаше да се разведе и омайването с инсинуации и поезия на дивана. Тази бавна и щадяща раздяла, която Юмит изобщо не заслужаваше, и позволи да забрави, че  думите са на шефа: „Ще унищожим Демир с любов.“, което всъщност тя прави, събирайки в едно задачата от Фикрет със собствените си чувства. Точно тези думи се сляха с нейната скръб след отказа от нея на Демир. Демир направи голяма грешка точно в начина, по който се раздели с нея, според мен. Юмит не заслужаваше това, а тя много добре го използва. И, разбира се, това, че не каза на Зюлейха веднага, когато тя му призна, че го обича.

Фекели е бил 20 години в затвора. Лютвие и мъжът и са поддържали връзка с него, но не са му казали, че Фикрет е жив, живее в Германия, гостувал е всяка година в Турция и не са го завели нито веднъж да види чичо си. Това не би ли зарадвало Фекели, а е важно и за Фикрет. Когато излиза от затвора, Фекели се оказва богат. Умира майката на Фикрет и тогава се появява писмото. Започва подготовката на отмъщението. Ако не се беше върнал Фекели в Чукурова, а той нямаше такова намерение, и се връща заедно с един противник на Яман, дали би се появило писмото и дали Фикрет би дошъл да отмъщава?

Не съм с раздвоено съзнание, за да ми се привижда веднъж Демир умрял, а друг път с щастливо семейство и всички деца. Моля ви се, правя предположения по хода на това, което гледам, едни се оправдават, други – не. Само сценаристите и Господ знаят със сигурност какво ще стане. Водя се единствено от гледната точка на това какъв е интересът на детето Керем Али така, както аз го виждам.