Искам съвет, подкрепа, акъл, няколко шамара, кой каквото даде, защото не ми е много ясно как да постъпя.
Историята е следната... и доста объркана в главата ми, затова ще я напиша в телеграфски стил: преди години почина баща ми; не влязох да уча медицина/ те не ме и приеха де, но аз не се опитах отново, защото вече мразех лекарите/;влязох да уча в 2 университета, коренно различни неща-сега мъча бак., искам маг. защото имам амбиция да мога и да знам, но не виждам смисъл, защото медицината беше единствената мечта за мен; имам връзка с един момък от години, но не върви, голям особняк е, винаги да се съобразявам с него и да рева и да моля за прошка, ако то реши, че съм сбъркала, да се виждаме ако е на кеф, не излизаме, само до домовете ни си ходим, с родителите си не говорим, защото той е потаен и не иска да знам нищо за него... а това са вече 6 години, нямам бъдеще с него и много ме боли; в резултат на по-горните неща, които написани изглеждат глупави и лесноразрешими проблеми, аз се чувствам зле - без желание за нищо, без цел, без амбиции, без любов, и без каквито и да било перспективи. Общо взето се чувствам доста непълноценна, а това тормози майка ми, защото го вижда всеки ден. Започнах да се отпускам във всяко отношение, и килца качих, и работата си я мотая до последния момент и често закъснявам със сроковете и се налага да си измислям идиотски оправдания-само защото не съм имала желание за нищо... или пък ме е мързяло
Не знам какво иска, като пиша това, може би вашето мнение дали има избавление, и какво е Много е тежко да си неудовлетворен т живота си и да нямаш цели.... Аз имам, но нямам мотивация да ги постигна. Ужасно се дразня, защото хора, които познавам и бяха .... посредствени, постигат повече от мен, защото аз съм в някаква измислена черна дупка, или депресия. А да, ходих и на чичко психолог... нъцки, не ми помогна. Пих антидепресанти... нямам спомен за ефекта им. Но освен недоволството от живота ми имам и ежесекунден страх от това, че ще се случи нещо лошо... мания, ужасно е, много натоварващо психиката. Понякога вместо да направя нещо, аз седя и се тормозя, че може нещо да не е наред, или че с някой мой близък може да се случи нещо. /от както почина татко доста ходихме по болници за различни членове на семейството ми, и доста съм ревала пред реанимация или интензивно/
Съжалявам, че поста ми е дълъг, и може би несвързан, но моля, кажете си мнението. Как да се мотивирам отново, м момъка да му бия ли шута /и как, защото други покрай мен няма, а някак не ми се ще да си остана стара мома/; как да преборя страховете си, маниите и произтичащите от тях суеверия и т.н. глупости, които тровят живота на всеки здравомислещ човек, който съзнава че нещо не е наред. А се случва и да ми минават други, ощ по-черни мисли - саморазрушителни...
ПС/ защо не влязох с ника си - момъка преди следеше сайтовете, в които влизам, като ми хакваше компютъра... Имаше една друга мома, но той не говори за тези неща! Не бил влщбен в мен, но му се ще да сме заедно, а пък и ако иска да си хойка при други, Скоро разбрах, че тази е дошла в София и учи медицина... е това ме побърка съвсем!!!
Моля, моля, моля