Нямам идея,аз по -скъпи щях да препоръчам.
Кажи все пак, де...
- Публикувана: 1 май 2021, 04:23 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2021, 10:53 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през май
ами и аз се замислям, ама...някак не ми се дават 200-300лв
Кажи все пак, де...
Сунто и Гармин погледни.
Мерси все пак... Гледах Фосил и Фестина и са по-скъпички от 100кинта, ама не мога да реша още.
... нямам задръжки да казвам "не" и да влизам в конфликт, ако считам, че съм в правото си. Отне ми време да се променя ...
Прилагам го, да, дори с очаквания да му стане неприятно. Но нали по трудния начин стигнах до тук. Още в самото начало поставих толкова условия и граници, че се чудя той как изобщо се престраши. Дори си мисля, че именно липсата на страх, че ще го загубя заради това, донякъде ме прави по-освободена и желана. Не, че не правя компромиси и жестове, просто само и колкото аз се чувствам добре с това. Вече никога не бих позволила на някого да ми реже крилцата, да ме затвори вкъщи, да не ме подкрепя и да не ми показва любовта си. Ако иска да е с мен, ще дойде където и да реша да живея след време, ще се съобрази дали искам пак да сключа брак или да имаме дете. Та чак до глупости да си изключа телефона за два дена защото съм крива и не ми се говори с никого, преди нямах този лукс.
Скания,а ти готова ли си да дадеш всичко това на партньора си? Ако не,то си е чист егоизъм!
Наблюдавам такъв "синдром" при повечето българи в чужбина. Много ги е страх да не ги помислиш за "изтривалка", толкова много,че са готови да те стъпчат! Дано при теб не е това,а просто си наранена от предишния си брак.
Наблюдавам такъв "синдром" при повечето българи в чужбина. Много ги е страх да не ги помислиш за "изтривалка", толкова много,че са готови да те стъпчат! Дано при теб не е това,а просто си наранена от предишния си брак.
При мен се стъмни, буквално. Небето почерня.
Обядвах салата, да видим докога ще издържа преди да изям някоя вафла.
На мен ми е много трудно да казвам "не". Стремя се да избягвам конфликти, често пъти жертвам собствения си комфорт в името на това другите да са доволни. Надявам се с времето да се науча да не го правя и да отстоявам своето.
Обядвах салата, да видим докога ще издържа преди да изям някоя вафла.
На мен ми е много трудно да казвам "не". Стремя се да избягвам конфликти, често пъти жертвам собствения си комфорт в името на това другите да са доволни. Надявам се с времето да се науча да не го правя и да отстоявам своето.
Прилагам го, да, дори с очаквания да му стане неприятно.
Скрит текст:
Но нали по трудния начин стигнах до тук. Още в самото начало поставих толкова условия и граници, че се чудя той как изобщо се престраши. Дори си мисля, че именно липсата на страх, че ще го загубя заради това, донякъде ме прави по-освободена и желана. Не, че не правя компромиси и жестове, просто само и колкото аз се чувствам добре с това. Вече никога не бих позволила на някого да ми реже крилцата, да ме затвори вкъщи, да не ме подкрепя и да не ми показва любовта си. Ако иска да е с мен, ще дойде където и да реша да живея след време, ще се съобрази дали искам пак да сключа брак или да имаме дете. Та чак до глупости да си изключа телефона за два дена защото съм крива и не ми се говори с никого, преди нямах този лукс.
Скания, благодаря за откровения отговор и поздравления за смелостта да отстояваш себе си.
В кое Сис, свободата си я има, подкрепям го в работата му, не му държа сметка, бих му дала пространсво когато усети, че има нужда от това. Все му е тая къде ще живее, половината му живот е минал по пътищата, не е от значение за работата му. Деца няма, та си е съвсем волна птичка. За брак и деца така или иначе двойката трябва да гледа в една посока, не е нещо, с което да правиш компромис. И да, заради брака си напуснах работа, преместих се в чужда държава, отгледах две деца съвсем сама, бях и все още съм изцяло финансова зависима от човек, който не желаеше да работя, искаше да нямам хобита и приятелки, говореше ми на име, при това не галено и според когото целувки, прегръдки и мили обръщения са за тийнеджърите, не за големите хора. Който не питаше как е минал денят ми, а какво съм успяла да свърша през него. Който не желаеше да излезем заедно дори за кафе. Чистият егоизъм може да е много здравословен.
Оплаквам се, че пропуснах да видя Вируславчо.
Момичета, на този етап с по-малки деца сме така - това, че са залепени за нас ни тежи в някаква степен. Но когато пораснат, със сигурност ще ни липсва това. Мислете по този начин когато ви дойде до гуша от постоянното мамосване, спане върху мама, ползване на мама за катерушка и т.н. Поне на мен ми помага. Е, не че няма моменти, в които да й се изрепча на Малката Панда, че е прекалила с обсебването. Но гледам да се насладя на времето с нея максимално.
Снощи имах разговор с баба й по този повод. Станало детето преди всички и отишло в кухнята да си вземе мляко и бисквити. Баба й я усетила и веднага скокнала от леглото, за да й сервира. Ама защо, питам аз?!? Тя е на 7 г и може сама да се обслужи. Могло да се изцапа, да разсипе и т.н. Ми като изцапа ще почисти, какво толкова?!?
Аз също съм от хората, които се учат да обичат себе си те първа. Не винаги ми се получава на този етап, защото не съумявам във всеки един случай да заявя достатъчно категорично НЕ. Личи си, че вътрешно се разкъксвам от притеснение да не засегна отсрещната страна. Обаче отсрещната страна изобщо не се интересува не прекрачва ли моите граници на комфорт. Започнах да режа в такива случаи, но със семейството още ми е трудно, защото твърде много ми пука няма ли да се засегне някой.
Момичета, на този етап с по-малки деца сме така - това, че са залепени за нас ни тежи в някаква степен. Но когато пораснат, със сигурност ще ни липсва това. Мислете по този начин когато ви дойде до гуша от постоянното мамосване, спане върху мама, ползване на мама за катерушка и т.н. Поне на мен ми помага. Е, не че няма моменти, в които да й се изрепча на Малката Панда, че е прекалила с обсебването. Но гледам да се насладя на времето с нея максимално.
Снощи имах разговор с баба й по този повод. Станало детето преди всички и отишло в кухнята да си вземе мляко и бисквити. Баба й я усетила и веднага скокнала от леглото, за да й сервира. Ама защо, питам аз?!? Тя е на 7 г и може сама да се обслужи. Могло да се изцапа, да разсипе и т.н. Ми като изцапа ще почисти, какво толкова?!?
Аз също съм от хората, които се учат да обичат себе си те първа. Не винаги ми се получава на този етап, защото не съумявам във всеки един случай да заявя достатъчно категорично НЕ. Личи си, че вътрешно се разкъксвам от притеснение да не засегна отсрещната страна. Обаче отсрещната страна изобщо не се интересува не прекрачва ли моите граници на комфорт. Започнах да режа в такива случаи, но със семейството още ми е трудно, защото твърде много ми пука няма ли да се засегне някой.
Скания, аз го наричам здравословен егоизъм.
Оплаквам се че ми пушат ушите от толкова много работа, че даже не ми се оплаква.
Скрит текст:
Фил, съчувствам ти и моят е вечно в мен, спасява ме раницата. С две деца и големи къщи не знам как се справят хората. Ако снимам хаоса в къщи ще стане ясно как се справям Нямам нищо против човека до мен да си изключи телефона, стига да ме осведоми че просто има нужда от време за себе си, да знам че е здрав. Казала съм ясно изискванията и лимитите си. Над десет години съобразяване, последните две почти принудително финансова зависимост, една година пълно емоционално игнориране...Еми стига ми. Ако не му харесва не е длъжен, големи хора сме.
Оплаквам се че ми пушат ушите от толкова много работа, че даже не ми се оплаква.
Препоръчани теми