Пиенето при мъжете

Не пия и не пуша и по мъже не ходя (само при моя). 😀 Като казвам, че не пия, въобще не обичам да пия, дори по празниците. Ако се случи да пия ще е 1-2 пъти годишно. За мен лично пиене всяка вечер е пиянство. Баща ми изпива по 1 л. бира всяка вечер и никой не може да ме убеди, че е нормално.

Лекувай го, скъсай с него, майка ти да бяха с 300.

Не съм чела всички коментари, само отгоре отгоре. Баща ми е започнал така навремето. Майка казва, че не е било за нея проблем, щото всички си пийвали. Той няма агресивно пиянство, просто почва да се лигави, да реве, да страда, заспива накрая. Сещам се за поне 10 нови години, в които сме гостували на роднини и майка все го караше да си ходим, а той не искаше, 100 часа молене и драми. Накрая спряхме да гостуваме. Накрая баща ми се превърна в противен пияндурник. От 10 години е пиян всеки ден, не работи, защото никой не взима пияници на работа. Майка ми се оправя криво-ляво сама, както може. Та, мисълта ми е, че крачката от към алкохолизъм е малка и аз не бих била с такъв човек. Трудно се вразумяват, да не кажа никога и в масовия случай зазляват. Имала съм флирт с едно момче на времето, като го видях, че се държи като баща ми като се напие и пие редовно, ми отсвирих го. Сегашния ми мъж не пие, аз не пия, защото не ни кефи просто.

Всички алкохолици са започнали така навремето. И въпреки всичко, все още масата не са станали такива.
Просто, защото повечето хора се владеят, консумират с удоволствие и мярка и се прибират да спят

Често казвам, че точно кръчмата е атестация за една двойка. Много неща лъсват на две водки и хвани го напий веднъж, па си преценявай.

Ама, когато е след дъжд качулка - свирена работа.

Алкохолизма е болест.. Но авторката споменава друго.
Още повече, че казва, че е от както се познават!
За мен това е непонятното.. Той е бил, когато са били гаджета.., а сега я дразни. Как ще го промени?

По Великден стават чудеса

Моето семейство и това на мъжа ми са коренно различни по отношение на пиенето. В моето-има добре заредено барче, но се пие само по празници. В неговото-салатата и ракията са неразривно свързани, т.е. всяко ядене започва със салата с ракия. Свекър си, обаче, не съм виждала никога "почерпен".  В младежката ни компания се изпиваше доста, но в продължение на часове и с богато похапване, така че "изцепки" се случваха рядко. От мъжа ми -никога. Можех да усетя само по по-тежката походка и лееекото разнежване, че е прехвърлил мярката. Когато, още преди сватбата, изказах опасенията си, той се засегна, каза че проблем не вижда, не смята да се променя и изборът дали да продължим заедно е мой.
Продължихме - вече почти 40 години. Аз  вече харесвам освен ликьорите и вино с лимонада /знам, че разбирачите потреперват от ужас!/ и , напоследък - радлера. Но опиянението ме прави сънлива и ми разваля кефа, така че съм повече от умерена. Той доскоро продължаваше почти редовно с 1-2 бири вечер или 70-100 мл ракия /със салата, естествено/. В компанията ни вече се пие доста по-рядко и по-малко - както си признават "вече не носят толкова". Не броя и никога не съм брояла чашките в компания. По-скоро мърморех отвреме навреме на тема "черен дроб и редовен прием на алкохол".
Обаче, преди години, след преболедуване на хепатит, му забраниха алкохола за 6 месеца. Не близна! А от повече от година му го забраниха  напълно и окончателно /не е заради черния дроб -заради лечението на друго заболяване/. Ами, не пие, нито капка. Мина през всички възможни марки безалкохолна бира, докато намери що-годе приемлива. Не знам какво му коства, защото не е променил поведението си- не е изнервен. Чак ми дожалява понякога - представям си ако ми забранят сладкото колко ще ми е мъчително.
Така че, към авторката, - прецени доколко и откога  ти пречи пиенето на мъжа ти, дали има "влошаване", дали ти не залиташ в другата крайност и оттам - какво и докога можеш да приемеш и какво не. Не е задължително мъжът ти да се алкохолизира, но не е и невъзможно.

Аз пък не разбирам хората, които въобще не пият. Чак пък толкова големи праведници, айде няма нужда. Според мен такива са деца на алкохолици, или борещи се с други бесове от миналото. Пийвам си когато и каквото ми се иска, знам си мярката и никога не съм се напивала. Представям си как някой ме удря по ръката да не посягам към чашата и ме категоризира като алкохолик. Ще му е за първи и последен път. Ежедневното мърморене причислявам към психически тормоз и е нещо, към което съм супер нетолерантна.

В случая на авторката наистина  тези скандали, особено пред хората, не са приемливи. И разправиите за тръгването.
След като не ти се ходи да гледаш другите и мъжа си пияни,  не ходи  просто. Нищо не получаваш, само нерви си образуваш.

Аз не пия, но не се изживявам като праведник. Вярно е, че деца на алкохолици са отвратени от пиенето. Но аз като такова не е като да не съм близвала алкохол, даже съм се напивала не веднъж в младежките години. Просто с времето осъзнах, че алкохола не ми е вкусен. Пия лятото мента и ако някой  черпи по повод - ром, това веднъж-дваж годишно.

Авторката си го е знаела какъв е, малко е късно да мрънка и да го променя.

"Аз пък не разбирам хората, които въобще не пият". Не допускаш ли, че може просто да не им е вкусно? Отне ми години, за да започна да харесвам нещо - концентратите ми "парят", вината са ми кисели, бирата-горчи. А и не е било проблем да се впиша в средата си без да  да правя компромиси с вкуса си.
Освен "ежедневно мърморене", "удряне през ръката" и "разправии пред други хора" има и други начини за изразяване на мнение, несъгласие, опасения, тревога в една двойка. Преглъщането и отказът от комуникация рядко решават семеен проблем, пък бил той и само в главата на единия.

Затова се събирайте със себеподобни.

Имам такава приятелка. Мъжът и работи много, изкарва пари, в същото време основно той гледа детето, което е болно нон стоп ( хоум офис е), грижи се за домакинството от - до, тя горката е с тежка мигрена и е аут ъф ордър често, та:
Пие човека рядко, да речем на три месеца веднъж, но качествено. Не прави проблеми,  весели се, но до сутринта.
Еееее, ходи опява на хората с които е бил, държи им сметка, на него мрънка, всеки път си събира багажа, цупене после със седмици.....
Как се издържа това - не знам!

Не мисля, че неговия случай става дума за алкохолизъм. Пише, че се случва само като излизат с компания. Просто има лошо пиянсто. Даже бих казала сравнително лошо, поне не се стига до агресия.
Това е решението и не разбирам защо човек насила си причинява връзка, която от самото начало вижда, че ще е мъчение за него. Но след брак и деца рядко някой се решава на промяна. Седи и се мъчи цял живот. А за друга, която обича също да се почерпи в компания, би бил перфектния както и тя за някой, който не пие.

Ееее, себеподобни по всички пунктове? Невъзможно, а и твърде скучно. Важното е да се определят приоритети - по кое компромис е невъзможен, кое е приемливо и за кое не ти пука. За съжаление - не винаги се познаваме добре, а и нещата се променят с времето...Гаранция няма!