Събиране след раздяла

Аз веднъж дадох шанс на един мъж, след като ме беше блокирал. Дадох му шанс с ясното съзнание, че се унижавам, но много ми липсваше, буквално бях обсебена. След второто събиране се държа още по-лошо от първия път и успях да го превъзмогна...тоест беше с лечебен ефект при мен...

Не разбрах историята със забременяването, но явно, че те мъчи Стокхолмски синдром. Била си в тегава връзка, с изблици на ревност и по някаква причина се самоубеждаваш, че си била спокойна и щастлива.
Ако се върнеш действително назад в спомените си, може би ще се натъкнеш на истината за тази връзка.

С ревнивец спокойствие няма да имаш. И повече не моли никого, който си е тръгнал от теб, ако те обичаше, нямаше да си тръгне. Продължи напред, ще срещнеш друга любов, надявам се по,-здравословна.

И аз казвам Стокхолмски синдром. И аз идеализирах последната си кошмарна връзка, спомняйки си само хубавите моменти докато бях сама. Набързо забравих алкохолните изблици, обидите, заплахите и униженито. Такива неща много бързо се забравят ако останеш по-дълго време сама. Съвета ми е да си намериш по-добър партньор, за да не идеализираш насилника си.

А ако са 21?
Или 19.47598 ?
Ще кажеш - с дроби не работим ?
За съжаление живота работи с дроби, а не с цели четни числа.

И ако никой не направи 11-тата крачка, ще си стоите на крачка разстояние....
Както имаше един лаф- истинската жена и истинският мъж не могат да бъдат заедно- тя никога не се съгласява от първия път, той никога не предлага втори път.
Между другото, при мен се е получавало така преди да науча този лаф.

Rf22 егото е голям убиец на отношенията.

няма да коментирам цифри и дробни числа като някои,но ми хареса това със стъпките..колкото до алкохолните изпълнения,това е ужасно обаче..дано не се налага да го търпя,н оне казвам гоялма дума,научих се че ако не мога да вляза в обувките на др поне да не го съдя,та в4ера ми разказва един приятел как неговата имала проблеми с алкохола и я търпял.То било скандали,побоища от нейна страна към него,а той скала човек и не иска да я удря.дори  е ходел да спи навън някъде защото не се търпи тя .по време на връзката го е обиждала,кой знае и какви др неща му е причинявала,та мъчно ми става за такива мъже третирани от жените си .знам че изневярата не е правилен подход в проблеми в брака но жената тр понякога да търси и причини в себе си а не само в мъжа...често имаи женско насилие което автоматично би накарало мъжа да и изневери ,да я набие и др последствия....аз лично се отдръпннах от едно такова приятелство с мъж в което жената така психически го тормозеше ,че имах чувство че горкия ще получи инфаркт...

Така е, ама не съм от тези дето кандардисват.

Аз не познавам ни един мъж, тормозен от жена, за мен това е в сферата на екзотиката.

тъй лЕ,за тия които говоря едната е бг а другата дето проверява сутрин обед и ве4ер тела на мъжо е туркиш кадъна..ма за туркините знам че ги хапе де,ма като изглеждаш булдозер кво се сърдиш че мъжо ти търси нещо хубаво отколкото топка лой

Не е екзотика. Имам наблюдения върху съседи.

Прощавала съм изневяра на бивш и се върнах при него. Година по-късно го направи пак и тогава го изгоних и смених ключалката.
И ревнив беше..)

Това със събирането след раздяла аз не го разбирам, освен ако раздялата е била по обективни причини /напр.единия е заминал за чужбина/. За да стигне до раздяла очевидно е имало някакво несходство между партньорите. От опит /вкл. и професионален/, мога да кажа, че хората не се променят. Е, има и изключения, но те само потвърждават правилото.
И тогава за мен възниква въпроса защо ще полагаш усилия за нещо, което доказано вече не върви.
Ще дам и пример със себе си. Като бях на 22-23 г. имах гадже, което много харесвах и с което се разделихме, защото и двамата бяхме инати. Всъщност сега като се замисля, това не беше любов, но тогава по друг начин виждах нещата. Заради нараненото си его повече никой не потърси другия, въпреки че се интересувахме един за друг от общи познати. Не можах да прежаля въпросния младеж буквално 2-3 г., макар тогава да бях млада и да не страдах от мъжко внимание. От сегашната си гледна точка обаче това е било най-правилното ми решение и ако се върна назад бих постъпила по същия начин, макар тогава да съжалявах.
Наскоро пак имах връзка с мъж, който мислех, че обичам, но нещо се разминахме. Явно той се уплаши и се покри. Вече обаче, след богатия си житейски опит, не съжалявам за нищо и си казвам, че който истински ме обича няма да остави нещата просто така, дори и да куца нещо във връзката, винаги може да се обсъди. Въпросният  мъж ме потърси 9 м. по-късно, но вече бях претръпнала. Казах си, че който веднъж ме остави, не заслужава втори шанс. Дори и да му дам такъв, аз никога няма да съм сигурна в него и да знам, че мога да разчитам на него в нужда. Е, тогава за какво ми е.
Имала съм и цивилизовани раздели с мъже, но на тях не бих дала втори шанс, защото след раздялата си оставаме приятели и вече не ги възприемам като потенциални партньори, а по-скоро като братя.
Според мен авторката трябва да си даде време /2 м. са много малко/, в което да може да оцени обективно ситуацията и въпросния мъж. 99% съм сигурна, че след 1 г. ще се чуди какво е видяла толкова в този мухльо, че чак да страда за него.

Много е важно това време да не го изпуснеш, защото изстинат ли чувствата, файда няма...вече гледаш с други очи и на човека и на ситуацията. Но докато има още нишка, тръпка , която ви свързва вероятността за шанс не е погубена.