съвет относно раздяла

Нямаш много време за губене.
Трябва да обсъдите въпроса по-сериозно.
Ако не иска-има и други начини да имаш дете.

Защо си избра толкова младо момче? Знам, че сега всички ще вреснат, че е напълно ок, но за мен не е много естествено и, както е видно, води до проблеми.

Говори с него ясно и открито. Разликата не ви е малка, за теб въпроса е належащ, а за него може изобщо да не е на дневен ред. Безсмислено е да си губите времето взаимно, ако нямате общи цели. Аз примерно знам, че искам деца и не виждам смисъл да се събирам с мъж, който няма същите желания.

Лично аз смятам, че една година не е достатъчно време. Това, че сте говорили, но той мълчи и не взима отношение, също не звучи добре. Но пък предвид твоите години, разбирам защо това те вълнува и искаш да го изясниш сравнително скоро.

А ти финансово стабилна ли си? Ако забременееш и онзи реши, че не е узрял още за семейство, можеш ли да се справиш сама с дете? Живеете заедно, но не пишеш ти ли си при него, той ли е при теб или сте на квартира?

Това, че мълчи, нищо не казва и нищо не предприема за мен означава, че дете определено не иска. Дали не иска сега или не иска точно от теб, не знам, но не мисля, че е от значение. И двата варианта теб не те устройват.

И след като не е казал нищо, защо остави нещата така? Хващаш го на тясно и му поставяш въпроса. Ако увърта или директно заяви, че не иска, оставяш го. Не е толкова сложно, иначе времето си минава, а ти вече не разполагаш с такова.

А защо не поговориш с него за това? От моята гледна точка  отношенията ви нямат много смисъл, но пък щом живеете заедно все пак е поел някаква отговорност. Някога обсъждали ли сте кой колко деца иска, той въобще какво мисли за бащинството? Какво като избягва темата, връщаш го на нея, докато не си каже мнението. Как така нищо не ти е обещавал, щом живеете заедно, ти е обещал да не ти губи времето, а връзката само да се засилва.

Може да е мислил, че времето ти за деца е минало, а сега да се е изненадал, че искаш. Смятал е, че е нещо неангажиращо, а ти - деца!

На тази възраст може да мисли, че нямаш годни яйцеклетки? Представя си донори, ин витро и др.?

И за мен това е проблемът - мъж на 32 все още се смята за млад и че му е рано за деца и семейство. Не казвам, че е оправдано, ама е така, младите днес масово смятат, че ще са вечно млади, безгрижни, свободни и безотговорни и се усещат, че това не е така, доста късно понякога. Но оправдано или не, това си е факт - най-вероятно неговите планове не включват деца и "загуба на независимостта".  Докато при теб пикът на твоята фертилност вече е  минал. Даже да почнеш веднага с опитите не се знае колко лесно ще забременееш и имаш нас да родиш след 40. Не, че днес това е толкова страшно, ама все пак си е и рисково, и проблемно...  Та рационалният съвет е да потърсиш друг. Лошото е, че добрите мъже не се продават в магазина и има голям риск в бързината да не изпуснеш влака да се натресеш на някой идиот, че и за да спестиш време да пропуснеш времето за опознаване и анализ, а да форсираш нещата. И даже и да видиш недостатъци да ги пренебрегнеш, защото няма време. Което вдига риска след време да си поредната тормозена или самотна мама.
Та не знам какъв съвет да дам. Най-добре постави въпроса ребром и така ако се съгласи на деца всичко е ОК, а ако откаже поне няма да те гризат съмнения, че си го напуснала.

А ти от него ли искаш дете или просто искаш дете? Защото ако е от него, не виждам какво те спира да говорите.

Разликата ни е голяма, да, какво да кажа влюбих се...Живеем в негов апартамент, не сме под наем, аз имам собствено жилище, ще се справя, дори да остана сама. Справяла съм се и в по-трудни ситуации, животът ми не е бил никак лесен, загубих родителите си преди 10 години, за една седмица си заминаха и двамата,както и да е това е друга тема. Оправна съм, с две думи, всичките ми приятели казват, че съм мъжко момиче Когато говорихме за деца, аз му казах, че нямам време, заради възрастта ми, той е наясно. Тъпото е, че в началото той даваше всички признаци, че иска нещо по-сериозно, но тогава ми се струваше рано за подобни теми, една година не е много, но реално ако нямаме общи цели, както казвате, няма смисъл да си губим времето. Много го обичам, досега сме се разделяли за 5 дни, бяхме скарани, аз отидох при приятелка и ми се отрази много зле цялото нещо. Страшно много ми липсваше, знам че ако сега се разделим ще ми бъде много трудно и много време ще страдам, не ми е лесно изобщо да обмислям подобен вариант, но не искам да се събудя на 40 и да съжалявам за решениято, които по някакви причини не съм взела. От една страна мисля, че за толкова време в което сме заедно е малко рано, иска ми се да го опозная по-добре, но от друга страна трябва да побързам, защото биологичния часовник няма да ме чака. Не знам дали е адекватно цялото нещо, за това исках да чуя и други мнения, просто като стане дума за деца и имам усещането, че не мисля трезво вече...Даже сега ще се разплача всеки момент, а не съм някаква лабилна кукувица, точно това ме притеснява, все пак не сме от много време заедно, не знам доколко е ок да поставям ултиматуми, едва ли не, кажи ще имамв ли дете, или да си събирам багажа, един вид.Благодаря за отговорите ви, имах нужда да чуя странични мнения

"Иване, спирам противозачатъчните, искам да забременея." /пример просто за решително изясняване на кой, какво и защо, защото след тази решителност мъжът ще трябва да каже и покаже иска ли, не иска ли, ще се разделяте ли или ще минавате на следващата стъпка в отношенията. За разсъждения и преливане от пусто в празно няма време.

Нито разликата ви е голяма, нито пък той е "младо момче".

Говори открито с него и му кажи какво е твоето желание. Ако той не иска да говори по темата или не иска да има деца, вероятно ти е време да потърсиш алтернативи. Не е нужно да си с някой 5 години, за да решите да имате дете... Не е нужно дори да оставаш с бащата след това, ако нещата не потръгнат.

Ох, проблемът е, че тоя баща после има думата по отношение на детето, а това би могло да бъде голям трън в задните части...

Вярно е,че една година не е много време, но обстоятелствата са изисквали този разговор да се проведе още преди покана за съжитеслтво. Защо повечето хора ги е страх от сериозни разговори, някакъв подсъзнателен страх,че мъжа ще се подплаши и духне? Длъжна си пред себе си да си уредиш живота. Не съм специалист и допускам,че не съм права, но доколктоо познавам женската физиология, дори още днес да започнеш да работиш  за бебе, няма да ти лесно и ти трябва сериозен, зрял мъж. В най-бързи срокове трябва да му кажеш,че в твоето бъдеше виждаш деца и ако той иска да е в картинката, трябва да действате заедно. С това изчакване на него няма да му накривиш шапката. Времето е на негова страна.