По моралния нямаш право. Твоето мнение си е за твоите отношения с твоите родители - с тях ако щеш се виждай, ако щеш късай. Но за другите хора нямаш право по никой закон да определяш дали били отровни, дали не били, пък дали да късали, дали да не късали отношенията. Те са пълнолетни хора - ще си регулират отношенията.
- Публикувана: 10 май 2021, 15:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 23:35 ч.
Лоши отношения с роднини
Да, уязвими са, но това не означава, че някое трето лице трябва да им каже "майка/баща ти са отровни, недей да общуваш с тях, режи". Ако това дете е дете, тогава си има закони за деца в риск - има си ОЗД, подават се сигнали за неглижиране, насилие и т.н. Но на пълнолетен човек нямаш право да му казваш такова нещо. Ако този човек прецени, че има насилие спрямо него, решението да прекратява отношения са си лично негови, а ако е нещо по-лошо, има си полиция, има си съд - да подава жалби, искови заявления и каквото прецени.
Ако този човек не може правилно да прецени, защото от дете е било подложено на някакъв вид насилие от майка му/баща му, което е изкривило мозъка му, тогава страничен човек може да му каже нормалната си преценка.
По моралния нямаш право. Твоето мнение си е за твоите отношения с твоите родители - с тях ако щеш се виждай, ако щеш късай. Но за другите хора нямаш право по никой закон да определяш дали били отровни, дали не били, пък дали да късали, дали да не късали отношенията. Те са пълнолетни хора - ще си регулират отношенията.
Дааа, тия неща ходи ги вменявай на друг. За мен това, кото ти правиш е дълбоко неморално, и подозирам, че няма нищо общо с розови очила и перфектни родители.
В общи линии винаги се случват някакви събития, които показват на човек, ако той още не е е усетил, дали и на какво насилие е подложен. В повечето случаи хората усещат, че нещо не е наред, самите те най вече като станат родители преосмислят отношенията със своите родители, въртят лентата назад. А някакво трето лице не е много ясно дали има нормална преценка, особено ако самото то е в размисли относно отношенията със своите родители и може да пренесе негативите от своите отношения върху чуждите.
Лъвицааз никого не подкокоросвам и на никого не обяснявам колко е лоша майка му. Не се бой, те ще се оправят по един или по друг начин. Няма какво повече да обсъждаме с теб. Всяка каза това, което има да казва и приключихме.
Лъвицааз никого не подкокоросвам и на никого не обяснявам колко е лоша майка му. Не се бой, те ще се оправят по един или по друг начин. Няма какво повече да обсъждаме с теб. Всяка каза това, което има да казва и приключихме.
Анди, вменяваш на хората, че трябва да стискат зъби и да търпят неща, които според собствената им преценка не ги карат да се чувстват добре. За теб родителя е аксиома, нещо което нямаш право да постави под съмнение или отхвърлиш, то не може да бъде лошо или вредно. Такова поведение подкокоросва един човек, който може да е в хипотеза на насилие, психически и емоционален тормоз, да обвинява себе си, да преглъща и да продължава да стои в едни разрушаващи го отношения. Да продължава да е жертва. Това е отвъд неморално и ми се струва, че човек дори да е имал перфектни родители, ако е достатъчно интелигентен, може да осмисли, че съществуват и други примери. Много от които бяха споделени тук.
Лъвице,
Пропускаш, обаче чувството за вина, което всяка жертва изпитва. Особено непреодолимо е към майката, закърмен си с него. И именно това, не позволява на жертвата да скъса оковите. Много е трудно, повярвай ми. Ако не се бях омъжила и не бях станала майка, още щях да си живея с мама в чудна симбиоза.
Пропускаш, обаче чувството за вина, което всяка жертва изпитва. Особено непреодолимо е към майката, закърмен си с него. И именно това, не позволява на жертвата да скъса оковите. Много е трудно, повярвай ми. Ако не се бях омъжила и не бях станала майка, още щях да си живея с мама в чудна симбиоза.
За пореден път аз пиша едно, а ти разбираш нещо съвсем друго. Никъде не съм написала да стискат зъби и да продължават да са жертви. Бъди сигурна, че в един момент тези хора ще се разберат по някакъв начин или няма да се разберат, но със сигурност единият ще помни кога някой страничен човек му е казал или му е припявал колко е лош родителят. Хората имат инстискт за самосъхранени е съхранение на родителската фигура и всяко дете, пораснало или малко, защитава вътрешно родителите си и не иска изцяло да ги отрязва, защото усеща, че иначе ще отреже част от себе си. Затова и осиновените деца тръгват да търсят биологичните си майки, дори когато разберат, че тези майки са се отнесли лошо и буквалоно са ги тормозили или зарязали. Кръвта вода не става. Пиша за осиновените като пример, защото те са много ярък пример в това отношение. Всеки си знае фактите от живота, един възрастен човек е наясно какво е преживял и намира начин да се справи. Не да остане жертва. Не знам защо смяташ, че непременно неоставането минава през пълното отрязване завинаги и невъзвратимо. Това не са пуберски истории "мразя те, не искам да те виждам повече". Доста по-сложно е.
Ох, не ми се обяснява повече, просто не е добре да се подклажват негативните мисли към родителите, които и без това са налице. Най-много на човек вместо да му олекне, още повече да стане негативен към родителите си, а това още повече ще го изнерви.
Ох, не ми се обяснява повече, просто не е добре да се подклажват негативните мисли към родителите, които и без това са налице. Най-много на човек вместо да му олекне, още повече да стане негативен към родителите си, а това още повече ще го изнерви.
Лъвице,
Пропускаш, обаче чувството за вина, което всяка жертва изпитва. Особено непреодолимо е към майката, закърмен си с него. И именно това, не позволява на жертвата да скъса оковите. Много е трудно, повярвай ми. Ако не се бях омъжила и не бях станала майка, още щях да си живея с мама в чудна симбиоза.
Пропускаш, обаче чувството за вина, което всяка жертва изпитва. Особено непреодолимо е към майката, закърмен си с него. И именно това, не позволява на жертвата да скъса оковите. Много е трудно, повярвай ми. Ако не се бях омъжила и не бях станала майка, още щях да си живея с мама в чудна симбиоза.
Бътър, наясно съм. Тази вина се набива системно и е почти непреодолима. Точно и затова не мога да не забележа когато някой друг се опитва да си играе със струнките на вината за да повлияе на някого.
Анди, не ме плашиш. Да осиновените деца търсят биологичните родители, и после пак избират осиновителите. Защото те са им дали любов и дом там, където другите са ги изоставили и изхвърлили. Те имат нужда да открият тази връзка, но вече нямат нужда от тези хора. Обикновено срещата с тях е разочароващо, а след нея се кротват и продължават напред.
Кой ти каза, че осиновените накрая избират осиновителите? Дори когато се разочароват, пак се случва сякаш по някакъв ирационален начин да искат да поддържат връзка с тях, някои дори помагат, дават пари и т.н. Да не говорим какви драми могат да станат с осиновители, нищо че тези хора душа дават за детето. Случаи много във всякакви разновидности - някои избират БР, други избират осиновителите. Истории с щастлива развръзка и без щастлива развръзка. Но със сигурност всеки помни кога е се е чувствал зле и е споделил за лошите отношения с родителите си, а някой тогава му е припявал на ушенце колко родителите са лоши. Дори и най-лошите да са, пак порасналото дете го боли да чува такива неща от чужди хора. Чувството за вина на този човек няма да стане по-малко, ако чува лоши работи за родителите си.
Ще го обясня по друг начин. Ние като родители винаги имаме от какво да се оплачем и да сме недоволни от децата си. Обаче в момента, в който някой чужд човек започне да ни обяснява как да, детето е такова, детето е онакова, тутакси скачаме в защита, пък каквото ще да става. Затова лошо за чужди родители пред децата им, както и лоши неща за чужди деца пред родителите им - в никакъв случай.
Ще го обясня по друг начин. Ние като родители винаги имаме от какво да се оплачем и да сме недоволни от децата си. Обаче в момента, в който някой чужд човек започне да ни обяснява как да, детето е такова, детето е онакова, тутакси скачаме в защита, пък каквото ще да става. Затова лошо за чужди родители пред децата им, както и лоши неща за чужди деца пред родителите им - в никакъв случай.
Всеки има пълното право да скъса отношения с други хора, които го карат да се чувства зле. Никой не е длъжен да търпи край себе си някой, само защото са роднини. А и нали никой на никого не е длъжен по принцип?
После, при нормални обстоятелства , ако децата са станали хора дължат уважение на родителите. Не може да им се изиска както грижата за дете, но историята показва, че е добре да се постъпва така. Ако на едно дете от малко му говориш, че нищо не дължи, много ясно, че няма да получиш нищо. Възпитаваме (поне аз се старая) да възпитам децата в уважение, защото, ако не поискаш те няма как да знаят,че да ти го дадат.
Другата страна на монетата е, че вината за лошите отношения не винаги е в родителите, както се изтъква тук. Понякога децата от разглезеност, презадоволеност или друга причина предпочитат да са егоисти и да не се натоварват с родителите, които са ги отгледали.
Всеки има пълното право да скъса отношения с други хора, които го карат да се чувства зле. Никой не е длъжен да търпи край себе си някой, само защото са роднини. А и нали никой на никого не е длъжен по принцип?
После, при нормални обстоятелства , ако децата са станали хора дължат уважение на родителите. Не може да им се изиска както грижата за дете, но историята показва, че е добре да се постъпва така. Ако на едно дете от малко му говориш, че нищо не дължи, много ясно, че няма да получиш нищо. Възпитаваме (поне аз се старая) да възпитам децата в уважение, защото, ако не поискаш те няма как да знаят,че да ти го дадат.
Другата страна на монетата е, че вината за лошите отношения не винаги е в родителите, както се изтъква тук. Понякога децата от разглезеност, презадоволеност или друга причина предпочитат да са егоисти и да не се натоварват с родителите, които са ги отгледали.
Злоупотреби?! Че кое дете не е злоупотрябявало с нервите и търпението на родителите си? Ама като пораснем не допускаме да ни отвърнат с подобно! Не системно разбира се, но се случва на някой да не му е ден/период и да му се издразним на нещо.
Въпросът е за прага на търпимост и да не късаме отношения, защото може да ни се струват големи драми, а всъщност драматизираме и имаме твърде нисък праг.
Въпросът е за прага на търпимост и да не късаме отношения, защото може да ни се струват големи драми, а всъщност драматизираме и имаме твърде нисък праг.
Имала съм много лоши отношения с роднини - с майка ми и със семейството на брата на мъжа ми, с които живеем в една къща...с времето дразнителят, който ги породи, се укроти, аз им простих на всички и сега живеем в мир и разбирателство..при мен обаче имаше конкретен проблем, както и его, което успях да преодолея...радвам се, че сега отношенията ни са добри и можем да седнем нормално на една маса...а няколко години буквално не съм говорила с тях...аз не съм скандалджийка, но те намразвам от дъното на душата си, всъщност една дума не ти казвам, а ти пожелавам всичко най-лошо...това обаче трови и самата мен.