Разбирам и ви съчувствам. Това, което ми направи впечатление беше, че има потребители, които припяват и подклаждат негативното усещане с реплики от типа "точно така, това заслужава, тя е такава, тя е онакава, точно така, нека й" и с всеки изминал пост темата започва да се превръща в нагнетяване на напрежението. Сигурно сега някой ще каже, че аз разбутвам темата, че съм от "розовите потребителки". Може и така да изглежда, но не е. Това, което съм научила досега е, че с подклаждане на негативното отношение към роднина, особено към родител, не се постига нищо хубаво. Достатъчно негативи сте преживяли, в един момент настъпва време на успокоение. Не точно за прошка, защото не е нужно да се прощава. Родителят никога не е изцяло лош, той има поне едно-две положителни неща - те са нещата, които все пак правят така, че човек да може да възприеме положително и себе си. Признава тези едно-две хубави неща, приема, че не може да промени родителите си и не надава ухо на думи, които го карат да събужда негативното отношение, колкото и да си го заслужават. Дистанциране - ок. Когато се налага общуване по някакви поводи старание да не се партнира на лошото отношение с емоционални реакции, а се концентрира върху свършване на работа и толкова. Лошите постъпки са за този, който ги е направил.
Май ти не разбираш нещата, Андариел. Трябва да се стои далеч от лошите родители, да се окачат с табели "Опасно за живота". Нали например децата, като се опарят на горещия котлон, запомнят негативното усещане от болката и започват да внимават с печката, да се отнасят зле към нея и даже да я избягват.
Само че с лошите родители е много по-трудно, забравя се лошото, така работят увредените мозъци на децата. Затова се налага специално да се запамети причиненото зло, за да работи правилно инстинкта за самосъхранение, който да ги защити от хората, които не им мислят доброто.
