Нищо не трябва, просто някои хора нямат опит и дават съвети като за общуване с хора в нормата, а има много хора, които са извън нея, стават и родители и никакви доброжелателни съвети не помагат.
- Публикувана: 10 май 2021, 15:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 23:35 ч.
Лоши отношения с роднини
Анди, както ти казваш, всеки отговаря за себе си. Включително родителите. Ако не могат, си има професионалисти, които да им съдействат. Децата не са длъжни да имат ресурсите, експертизата, силите или каквото й да е да ги овладяват. Те могат единствено да са им ресурс, в една контролирана среда и при наличие на желание и от двете страни.
(това за съвестта не беше въпрос, особено пък към теб)
(това за съвестта не беше въпрос, особено пък към теб)
Сори, ама специалистите на кого ще съдействат, на родителите ли? Можеш ли да съдействаш на някого, който смята, че няма никаква нужда от съдействие!? насила можеш ли да завлечеш някого да му налеят акъл, пардон, да му съдействат? Не можеш. В момента разсъждаваш от гледната точка на малко дете, което казва "мама е длъжна, татко е длъжен". Е, да, ама детето вече е пораснало, колкото и автоматично да влиза в детската роля. Родителите няма да се променят, ако смятат, че са прави. Ако порасналото дете и то не иска да се променя, защото е право - ок, значи всички получават това, което искат и ситуацията ги устройва. Не очаквай другият да се промени. Който ще да общува, в това няма задължителност.
Нищо особено не са - родители. Някакви хора там, случайни.
Скрит текст:
Анди, както ти казваш, всеки отговаря за себе си. Включително родителите. Ако не могат, си има професионалисти, които да им съдействат. Децата не са длъжни да имат ресурсите, експертизата, силите или каквото й да е да ги овладяват. Те могат единствено да са им ресурс, в една контролирана среда и при наличие на желание и от двете страни.
(това за съвестта не беше въпрос, особено пък към теб)
(това за съвестта не беше въпрос, особено пък към теб)
Сори, ама специалистите на кого ще съдействат, на родителите ли? Можеш ли да съдействаш на някого, който смята, че няма никаква нужда от съдействие!? насила можеш ли да завлечеш някого да му налеят акъл, пардон, да му съдействат? Не можеш. В момента разсъждаваш от гледната точка на малко дете, което казва "мама е длъжна, татко е длъжен". Е, да, ама детето вече е пораснало, колкото и автоматично да влиза в детската роля. Родителите няма да се променят, ако смятат, че са прави. Ако порасналото дете и то не иска да се променя, защото е право - ок, значи всички получават това, което искат и ситуацията ги устройва. Не очаквай другият да се промени. Който ще да общува, в това няма задължителност.
Това казвам и аз. Като единия не иска, и другия не му харесва, довиждане. Ти тук ревеш за някакъв кръвен дълг, и то еднопосочен.
Нищо особено не са - родители. Някакви хора там, случайни.
Да се чувстваш благодарен, че са те отгледали, а няма значение как и дали въобще са искали? Да не говорим за психичното здраве на някои индивиди създаващи деца.
Съжалявам, но аз не мисля, че някой ден децата ми трябва да ми треперят, само защото съм ги отгледала. Чувствата ни са вътре в нас. Ако си благодарен, обичаш или мразиш, значи има причина. Волна или неволна, тя е там. Ти така го усещаш и това е.
Вижте, ако някой има цикло моменти , когато 'казва неща, които не мисли' на майка си, и после се чувства виновен, незрял, лошо дете (Боже, това звучи като 'Ласи, лошо куче!') - има хора с истински проблеми и наистина противни създатели, незаслужаващи званието 'родител'.
Няма нужда да се бърка в раните, здравето и задника на всеки, който тук е споделил нещо, и да му се шока канчето, само защото на бъркащия нещо му е гузно и мисли, че всички са криви като него.
Няма нужда да се бърка в раните, здравето и задника на всеки, който тук е споделил нещо, и да му се шока канчето, само защото на бъркащия нещо му е гузно и мисли, че всички са криви като него.
Никой не е молил да бъде роден или пък гледан, в някои случаи не е и гледан дори от родителя си, а от други хора, примерно баби. Към тях е и привързан, защото детето се привързва към хората, които му дават нужната капка обич. Да са живи и здрави хората, които отглеждат неглижираните и необичани деца, давайки им шанс да видят по-нормални отношения и някаква стабилност.
Замислям се, понеже и аз съм майка, думите, по-скоро като упрек "защото съм те родила"
Ами, моята вина каква е ? Как да я изкупя, в случая, аз дори не съм съществувала, когато си решила да ме родиш ? Как да ти се издължа ? Нима е възможно ? Значи, излиза, че съм някаква тежест, страдание, усилие, компромис, жертвоприношение.
Аз моите деца ги исках, мечтаех да стана майка. Не я разбирам.
И ме боли, че ми го натякваше, че ми я вкопаваше тази вина. Да си беше мълчала, какво да я правя тази вина ? Къде да я дяна ? Ама, като мислиш само за себе си, не се замисляш, че думите имат значение и нараняват. Най-отвратителното нещо в поведението на майка ми е, когато обижда и след това ми казва, че не го била мислила. Значи, говори без да мисли. И има наглостта да изисква да бъде забравено, да не се зачита, щото не го била мислила.
Да, но си го казала, не е останало само в мислите ти. Хората не ги съдят за мислите им, а за думите и действията им.
Ами, моята вина каква е ? Как да я изкупя, в случая, аз дори не съм съществувала, когато си решила да ме родиш ? Как да ти се издължа ? Нима е възможно ? Значи, излиза, че съм някаква тежест, страдание, усилие, компромис, жертвоприношение.
Аз моите деца ги исках, мечтаех да стана майка. Не я разбирам.
И ме боли, че ми го натякваше, че ми я вкопаваше тази вина. Да си беше мълчала, какво да я правя тази вина ? Къде да я дяна ? Ама, като мислиш само за себе си, не се замисляш, че думите имат значение и нараняват. Най-отвратителното нещо в поведението на майка ми е, когато обижда и след това ми казва, че не го била мислила. Значи, говори без да мисли. И има наглостта да изисква да бъде забравено, да не се зачита, щото не го била мислила.
Да, но си го казала, не е останало само в мислите ти. Хората не ги съдят за мислите им, а за думите и действията им.
Освен благодарност, че си роден и отгледан, трябва да се държиш прилично, да стане нещо от теб. А, да. И да забогатееш. Без значение, че си израснал в бедност и скандали и си работил от 15 годишен. Също така, когато родителите си ремонтират дома и си вземат нова кола примерно, пак трябва да се кланяш. Та нали един ден това ще бъде твое...
Да, има такива родители. А това, в което се превръщат децата, не винаги е лошо, да не кажа и почти никога. Но това вече зависи и от други, генетични да речем фактори.
Да, има такива родители. А това, в което се превръщат децата, не винаги е лошо, да не кажа и почти никога. Но това вече зависи и от други, генетични да речем фактори.
От радиоактивен предмет бягаш, че да се спасиш. Не пипаш, не ровиш, не ръчкаш. Защото полепва по теб и те убива.
Родители били, едни били, децата да им помагали, бягството било лесно, срам, жалост няма ли?!?
Бягството е спасение и шанс за нормален живот.
Розовите потребителки с поглед до носа не са видяли и грам от обидата, страха, унижението, безсилието, подчинението и срама в едно дете. Дори станало и на 50.
Родители били, едни били, децата да им помагали, бягството било лесно, срам, жалост няма ли?!?
Бягството е спасение и шанс за нормален живот.
Розовите потребителки с поглед до носа не са видяли и грам от обидата, страха, унижението, безсилието, подчинението и срама в едно дете. Дори станало и на 50.
Разбирам и ви съчувствам. Това, което ми направи впечатление беше, че има потребители, които припяват и подклаждат негативното усещане с реплики от типа "точно така, това заслужава, тя е такава, тя е онакава, точно така, нека й" и с всеки изминал пост темата започва да се превръща в нагнетяване на напрежението. Сигурно сега някой ще каже, че аз разбутвам темата, че съм от "розовите потребителки". Може и така да изглежда, но не е. Това, което съм научила досега е, че с подклаждане на негативното отношение към роднина, особено към родител, не се постига нищо хубаво. Достатъчно негативи сте преживяли, в един момент настъпва време на успокоение. Не точно за прошка, защото не е нужно да се прощава. Родителят никога не е изцяло лош, той има поне едно-две положителни неща - те са нещата, които все пак правят така, че човек да може да възприеме положително и себе си. Признава тези едно-две хубави неща, приема, че не може да промени родителите си и не надава ухо на думи, които го карат да събужда негативното отношение, колкото и да си го заслужават. Дистанциране - ок. Когато се налага общуване по някакви поводи старание да не се партнира на лошото отношение с емоционални реакции, а се концентрира върху свършване на работа и толкова. Лошите постъпки са за този, който ги е направил.