Лоши отношения с роднини

A може дъщерята да е като майката.

Лицемерието и липсата на внимание и разбиране към роднина: родител, прародител, дете, брат/сестра за мен е недопустимо. Насилието, словесно, ментално или физическо също. Шамарите не са единственото нещо, което се счита за насилие, и това се забравя. Родители, нагрубяващи, потискащи и пренебрегващи децата си, братя и сестр тозмозещи се едни други, дори свръх загрижени майки могат да скапят самочувствието и правилното мислене на всеки. Не изброявам тежките форми на насилие, сексуалняит тормоз и вече наистина престъпното поведение.

Желание има, но след като опиташ два- три, трийсет пъти, желанието някак си намалява. Грешно е да се смята, че "щом е сестра, значи ми мисли доброто и мога да се доверя". Не избираш с кого да си роднина, хората са различни. Както едната сестра ще ходи в черно и ще слуша Сабат, а другата в златно и розово и ще подражава на Лейди Гага, така и едната може да е загрижена и разбираща, а другата не.

Когато тези взаимоотношения ти вредят, няма значение дали са роднини или не, трябва да скъсаш с тях, ако не се вижда оправия. Все пак имаш гоини опит и примери зад гърба си. Надеждата че "Всичко ще се оправи" е измамна. Често в семейството са най- големите врагове.







Позволи ми да изразя мнение като страничен наблюдател.

Не познавам теб, дъщеря ти и съпругът ти. В един спор никога причината не е само в едната страна.
Но забелязвам инат у теб, упорство. С това няма да стигнеш до никъде. Уважение не се втълпява, то се засвидетелства.

Работата на един родител е първо да гледа за доброто на детето си. Не избираме децата си.
Родителите не са по презумпция прави защото са родители. Дай си сметка дали ти си дала сто процента за това момиче. Дали тя няма причина да се отвърне от теб. Създала си я, но сега се отричаш от нея. Що за майка плюе на собственото си дете?

Чувала ли си разказът за майчината обич? Синът се влюбил в зла жена, която мразела майката,  заявила, че ще го вземе само ако той й донесе сърцето й. Синът, оглупял, убил майка си. Носейки сърцето й на новата си жена той се спънал и паднал.
И сърцето проговорило. "Удари ли се, момчето ми?"
Няма майка, която да се отрече от детето си, ако ще и убиец да беше. Може би бяга, защото никога не си я разбирала. Опитала ли си се да погледнеш ситуацията през нейните очи, преди да заявяваш пред всички, че никога не искаш да я видиш отново? Попита ли себе си ти къде сбърка в тази ситуация? Никой не винаги прав. Няма случай в който човек да е сто процента безгрешен. Помисли си върху това.

Пак плетеш интриги, пиле златно ненагледно!
На него не му се вярваше, че се развеждаме, докато не му казах, че на тая и тая дата имаме час при адвокат.
Той може да си е бил отвратен, колкото си иска. И аз бях отвратена от него и не можех да го дишам, но си имах условия. Сега като ги постигнах отново сме добри приятели. Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари.
Заслужила съм си го с този дълъг стаж. Още въпроси или сега всичко ти е ясно?
Не е бягала. Аз я изгоних, защото в комбина с любовника си ми играеха по нервите.
След това си признах грешката и я поканих да се върне. С единственото условие да го разкара от живота си. Тя отказа. Аз какво мога да направя повече в случая? Нищо.
Ами значи оставям нещата в затишие и не правя нищо. Ако след години това положение продължи все така без промяна ще направя завещание и ще я лиша от наследство, докато съм все още трезво разсъждаваща.
На мен лично не ми липсва. Не може да ми липсва човек, за когото съм си дала половината живот, а той ми се отплаща с неблагодарност и незачитане.

Ти си я изгонила веднъж, какво очакваш да направи? Иска ти се да припълзи и да те моли при положение, че ти си я изгонила? Ти на нейно място би ли се върнала, ако майка ти те беше изгонила? Гаджето няма значение, че е заради него - ти си изгонила дъщеря си. А теб ако твоята майка те беше изгонила така как щеше да постъпиш? Такава реакция от твоя страна със сигурност е бетонирала връзката й с гаджето. Младите са така много често, вечната история. Мога да ти разкажа какво се случва в някои от сценариите и това не е нито в твоя, нито в нейна полза. Наистина ли не ти липсва? Или гневът взема връх?

Все едно чета тинейджърка, която са я ударили хормоните и си държи да си тропа с крак, а не зряла жена на годините на майка ми.

А пък това майка да си гони детето, за това, че нещо й накривило шапката. Незряла работа.

Много тъжна тема. За мен винаги родителите са били синоним на безусловната обич, подкрепа, сила, вяра.  Винаги съм знаела,  че ако падна, има кой да ме вдигне и излекува с любов. Страшно е точно те да са катализатор на интриги и проблеми. Такова отношение убива не само самоувереността, но и вярата в хората изобщо. Как да вярваш, че някой те обича, ако дори родителите ти поставят условия за обичта си?!

Родителите също са хора и изпитват всякакви чувства, но след време се предполага, че като по-възрастни и по-опитни и най вече като родители ще преосмислят реакциите и отношението си. Един подобен конфликт не бива да трае твърде дълго, защото може да се окаже отвъд точката на пречупване. Едва ли си заслужава.

Ще има запазена част. Като "добър" родител просто не дръж неща на твое име, иначе детето ти все пак ще получи имушество от майка си, дори и (както гласи цветущата приказка) "газ да пикаеш".

Добре, така ще задам въпроса си. Какво не харесваш в партньора на дъщеря си? И какво е станало, за да я изгониш? От личен интерес питам, защото съм минала през подобно нещо.

Точно така, родителите също са хора и изобщо не са длъжни да търпят всяко изпълнение на децата си. Но в конкретната история е видно, че липсва единство в родителското тяло, раздават се обвинения, че детето е причина за развода, наказва се и то, и мъжът... цялата история звучи много гнило. Равена пуска някакви емоционални късчета информация, от които честно казано тя звучи незрялата и нестабилната. Да разкаже цялата история, и без това явно й тежи, пък да видим къде е камъчето на раздора.

Ако всеки родител зачерква детето си, защото не харесва партньора му няма да му излезе края. В такива ситуации родителят няма право да се бърка в отношенията на детето си, освен ако партньорът не е опасен за него (наркоман, насилник, пияница и т.н.). В останалите случаи стоиш отстрани и толкова. Явно за някои хора е трудно да не се бутат там където не им е работа. Че се и сърдят, че не им връзват на ултиматумите. Аз не бих приела този ултиматум най-малкото, защото е ултиматум. Никой нормален човек няма да накара друг да прави подобен избор. Има нещо яко сбъркано тук.

Аз не искам да бъда ничий съдник, най-малкото защото не знам какво ще ми поднесе утрешния ден.
Пределно ясно ми е, че има и доста токсични деца.

В случая обаче някак не усещам тази майчина тъга у Равена. Можете да я усетите дори и при родителите на най-най-токсичните деца - наркомани, биещи родителите си, престъпници, убийци и т.н....
По-скоро ми прилича на токсичен родител с токсичен инат.

Най-малкото, че се говори с недомлъвки в опит да се изтъкне като права и невинна в тази ситуация. Самият факт, че съпругът ти също се е оттеглил от теб е достатъчно красноречив, че нещата не са точно така както ти се опитваш да ги представиш.

Имам доста примери пред очите ми на токсични деца.
Знам обаче и какво е поведението на токсичните родители. Много е страшно да виждаш как един родител (особено пък МАЙКА (щот мъжете са вече са друга 'бира') изобщо не хае за детето си, отхвърля го, инати се като тийнейджър (както някой по-горе описа) и няма грам от онова майчиното зрънце любов и грижа.

Дотук само четем за пустото му наследство... Сякаш само това те интересува в тъпия живот. Сякаш не ти пука, че си изгубила семейството си, не ти дреме, че мъжът ти се отрича от теб, а ти пука само и единствено какъв дял от имуществото ще ти остави. И единствения ти коз е че щом дъщеря ти 'не слушка' ще я лишиш от наследство... Много важно!!! Не забравяй, че тя си има и БАЩА! Мъж също. А ти нямаш никой, освен наследството си и отровния си характер!
Не знам на колко години си, но на колкото и да си - в един момент ще остарееш достатъчно, че да не можеш да се грижиш сама за себе си и ще стигнеш до там, че ще разчиташ на това някоя филипинска имигрантка (примерно) да ти бърше насрания задник и ще умреш в самота със скъпоценното ти наследство в едната ръка, а в другата ще държиш собственото си самосъжаление, но ще е твърде късно!

Чисто хипотетично ако утре дъщеря й забременее от този любовник, какво ще прави Равена. Мислила ли е? Или и това трябва да се изконтролира.

Ясно е, че няма как да разбереш другата гледна точка, защото ти си израснала в такова семейство, в което винаги е имало кой да те вдигне, когато паднеш. Това е чудесно - така и трябва да бъде. Но света е прекалено шарен, а хората - прекалено различни. Има и други видове отношения между родители и деца. Има много хора, които дори и при живи родители, пак са сами. Аз съм една от тях. Затова е добре да бъдем малко по-толерантни, малко по-разбиращи и малко по-широко скроени, и да приемем, че всеки има право да не иска да поддържа отношения с родителите, роднините или децата си.

И тук идва примера с Равенна - никой от нас не е бил част от живота й, никой не е присъствал на разправиите с дъщеря й, никой не е бил пряк свидетел на случките. Затова не е правилно да изказваме мнение. Не знаем дъщеря й как е постъпила, не знаем гаджето на дъщеря й какво е направил - нищо не знаем. Но сме готови да съдим, защо? Защото иска да продължи живота си спокойно, след като е премахнала от него токсични за нея хора ли? Не, не е правилно това! Лично за мен няма такова нещо, като безкористна, себеотричаща любов към друго човешко същество, пък било то и дете. Не е правилно да има! Не е правилно родителя да стои на пост и да прекара целия си живот в чакане и надежда, блудния син/дъщеря да се завърне и да го подкрепи в момента на нужда, ако той/тя преди това са я предали и зарязали. Същото важи и за децата - не са длъжни да търпят, да мълчат и да прощават цял живот, само защото това са им родителите. Големият човек затова е голям - за да поеме живота си в своите ръце и да го живее според собствените си представи. А не цял живот да се съобразява или с децата си, или с родителите си. Имам много примери около мен за пропилени животи - животи, които са изживяни в името на това някой друг да се чувства добре. Какъв е смисъла от такъв живот? Един ден просто се обръщаш, поглеждаш назад и виждаш, че всичко е минало без да усетиш, а ти си живял живот заради други хора, по начин, по който не си искал. Редно ли е това?


А защо Равенна трябва да прави нещо? Тя е направила това, което е счела за редно. Правилно или не - това си е нейния живот и нейното решение. Дъщеря й, като забременее, ще си гледа мъжа и детето, и това е. Едва ли нещо ще се промени - не всяка баба примира и припада при вида на внуче, и е готова на всякакви компромиси, само и само да й го дадат да го дондурка за два часа. Пример - майка ми. Тя не понася сина ми от деня на раждането, забележете - защото е зодия Скорпион и щял да стане страшен, зъл и злобен курварин, и защото е рус - все едно бил пил белина. Синът ми е на 14 години и тя сега се сети, че бил станал много хубав, много възпитан и искала да го вижда. Е да, ама не! Така че, има и такива баби.

Защото не го знаеш, вероятно не си го изпитвала досега. Но мога да ти го пожелая, най-голямото щастие е да обичаш детето си повече от теб самата. Тогава, само тогава животът има смисъл и смъртта не е страшна. Казвам ти го, преживяла съм го. Аз имам майка, която обича себе си най-много и затова аз трябваше да я обичам безусловно. Непрекъснато трябваше да доказвам безкрайната си любов чрез тотално подчинение. Това беше условието и само така тя се съгласяваше да ми бъде майка. И въпреки животът си докато бях дете, все пак не успя да ме осакати напълно. Имала съм в душата си искрица любов и сега я давам на децата си. Обичам ги повече от себе си. Моята болка е поносима, но тяхната не. Моля се само те да са добре.