Лоши отношения с роднини

Това все едно аз съм го писала. И много добре знам какво е. Само, че при теб е била само майка ти, а при мен . всички роднини. Майка ми, баща ми, баба ми, която съсипа живота на родителите ми държейки баща ми до полата си точно с такова подчинение, а сега и сестра ми, която се превърна в пълно копие на майка ми. Все се шегувам, че сигурно съм осиновена Преди години ми беше много тежко. Много! Сега вече не ми пука. В един момент просто нещо в мен се счупи и всичко към тези хора приключи. И в този момент се почувствах щастлива и жива, осъзнах, че живота може да е прекрасен, когато не си обграден от толкова токсични хора.
Относно децата ми - най-голямата ми радост е, че успях да избягам от семейния модел, в който съм живяла, като дете. Много е трудно - само този, който е успял да го направи, знае колко е трудно. Разбира се, че ги обичам - те са моята радост и гордост. Но, ако в един момент нещата се "счупят", просто ще ги оставя да живеят живота си, както те преценят. Няма да им досаждам, да ги преследвам, да ги натоварвам и постоянно да напомням за себе си. Ако те искат - добре са дошли. Ако не - успех им пожелавам. Търпението ми има праг, който се надявам никога да не прескочат, но ако го направят.......

Касиопея, като те чета ми става безкрайно мъчно!
Аз съм отгледана от другата противоположност майка и баба. Да, със сигурност животът ти ще е по-безгрижен без деца и внуци около теб, но пък ще е празен.
Не искам и да си представям какъв щеше да бъде животът ми без децата ни. Да, много грижи, много проблеми минават ежедневно през нас. Но толкова ги обичам и прощавам и саможертвам, защото ми пука адски много за тях.

За мен само психопатите са родени без чусвство на каквато и да било емпатия към другите. Съжалявам, че го казвам, но и го вярвам.

Момент, за какво точно ти е мъчно за мен? Защо реши, че децата и внуците ми няма да присъстват в живота ми? Аз обичам децата си. Целият ми живот се върти само и единствено около тях. Напуснах работа преди 5 години, за да се отдам на тях. Те са постоянно до мен 24/7. До преди година оставях поне малката при свекърва ми, сега и това не правя. Нито ми тежи, нито се оплаквам. В чудесни отношения съм с тях за сега и искрено се надявам това да не се промени с времето. Лично аз ще направя всичко възможно. Но живота е толкова непредсказуем, че човек никога не знае какво го очаква на "следващия ъгъл".

Не, не... може би аз не се изразих правилно.
Мъчно ми е за това отношение към теб и сина ти от страна на майка ти. С всички тези обиди, които ти сподели, че е отправила към внучето си, както и, че не е искала да го вижда и да присъства в живота му.

От друга страна пък е похвално, че ти не си наследила тази черта, следователно смятам СИ и ЩЕ БЪДЕШ много по-щастлива в живота си (па макар и обременена от грижите по деца и внуци).

Много добре си се изразила - на мен днес нещо не ми е ден

Да ти кажа честно, радвам се, че не присъства в живота ми, както и този на децата ми. Някак по-леко и спокойно ми е, когато съм далече от нея. Винаги съм твърдяла, че тя и баща ми са перфектния пример за това какво един човек НЕ трябва да прави в живота и семейството си. Така че, понякога и лошия пример може да бъде от полза, ако човек успее да се поучи от него

Като се запознах с творчеството на Равена в една тема ми се стори много лека и приятна за общуване дама, която не се взима насериозно и без да й дреме си споделя личния живот. Сега все едно чета за друг човек. Можеш с лекота да признаеш, че не съдиш кой е лежал в затвора и че може да хлътнеш по такъв човек, но към детето, което си родила в мъки си толкова строга и студена. Наистина се надявам тук да изпускаш парата и да не го мислиш наистина. Никой не се развежда заради дете, дори напротив, децата само удължават нещастни бракове. И никое дете не заслужава да бъде зачеркнато, защото не ти играе по свирката. Като толкова те е яд на нея, лиши я от наследство, да не е чакала замъка в Уиндзор. Не я лишавай от любов.

Касиопея, да, права си. Изглежда че нападаме Равена, а не знаем какво наистина се е случило. Аз лично взех страна поради стари постове на Равена, където има странни разбирания за избор на партньор.

Ravenna, а в какво за теб се изразява засвидетелстването на уважение и зачитане, каквито очакваш от дъщеря си? Какво следва тя да прави или не прави, за да смяташ, че ти отдавна нужното уважение? Би ли споделила, моля!

Да така е, но трябва да има желание и от нейна страна. Няма го.
Аз на никого не се моля. И няма за какво. Айде сиктир!
Не съм губещата страна и никога няма да бъда! И да, не ми липсва при това положение. Трябва ли? Поне един телефон да вдигне и да се обади на майка си. Толкова ли е трудно?
И да спре да кове брат си срещу мен, когато той и се обажда, защото тя не вижда по- далече от собстения си вирнат нос! Защото ние се опитваме да живеем все още заедно и последното, от което имам нужда е някой да ми мъти водата.

Аз я разбирам донякъде *просто защото не знам цялата история и не я познавам* Ако и баба ми беше постъпила така с дъщерите си,може би щяха да я уважават повече.Накратко историята баба винаги им е помагала за каквото и да е,правили са огромни грешки ,едната й дъщеря я бие и тормози психически,другата въобще не й е благодарна че цял живот й е помагала,когато тя имаше нужда от помощ и двете я отхвърлиха,дори и брат ми,който като имаше нужда от пари постоянно при баба тичаше,ако тя имаше тази смелост да ги остави да се справят сами,а не да си мисли все пак са ми деца,може би щеше да е друго.Децата ги отглеждаш споделят ти мечтите си,пример едно момиче иска да стане лекар ,дават се пари за уроци ,скъпи училища,и накрая се явява някакъв с неговото си мислене й и казва ,защо ще учиш това и й запълва главата с фантастика,аз бих се разочаровала страшно много и не бих простила.
Майка ми много пиеше и продължава,с много усилия и съм спирала да й говоря с месеци,накрая отиде на лекар изписа хапчета за нервите ,но тя след време ги спря ,не била луда.Е нищо поне спря да пие,но има моменти в които пак потъва,но тя не иска помощ.Видях че с говорене не става и съм я оставила на течението,но вече не й обръщам толкова внимание.
С леля ми не си говоря,заради братовчедка ми,преди години беше правила опити за самоубийство,и тъй като майка й й забраняваше да се вижда с нейната любов,тя заплаши,оттам баба ми звъни аз да оправям кашата,е опитах с добро че й тя била млада,и вършила глупости .Сега е важното че леля ми и дъщеря й си говорят,не се карат и няма самоубийци.

На колко е? Преди това гадже била ли е така - триангулираща?

Нямаше други. На 24 е. И е дяволски красива, с добро бъдеще заради усилията, които сме полагали цял живот с баща и. Никой не и е забранявал да си хване гадже. Не сме я държали арестувана в къщи. Винаги сме били толерантни към приятелите и и социалния живот, който е водила. Просто смятах, че може да е някой от нейната среда, не от купчината боклук - най-големият.
Той я изолира от колегите и. Тя следва медицина 3-та година. И това допълнително намалява (освен дебелата и глава) шансовете да си намери някой нормален и след време да създаде семейство.

Ами, в някои отношения по-добре да падне сама. Дори и да не е с този, може би не може да разбере кои мъже стават и кои не и най-доброто ще е да се опари.

След като е станала на въпреки започни с обратната психология. Забрани й да излиза с колегите. Нищо че не живее у вас.

А този, с който е - какъв е, освен че е б.клук. Какво прави конкретно.

Нищо не прави. Работи над себе си. Осигурил си е бъдещето - една глупачка, която ще го носи цял живот на гръб.
Ходи и симулира работа за по няколко часа бели картофи в един ресторант. Предполагам, че го прави повече, защото тя е гола-вода в готвенето, та да се нахрани човекът. Инак това е никакъв принос за семейния бюджет. Той още навремето, когато идваше у нас недвусмислено си заяви пред нас, че той за работа не ставал и много искал да опита всякакъв фън в живота. Никаква психология не мога да и прилагам. Тя не контактува с мен, защото аз соля винаги възлюбения и.

И защо пък да е сигурно,  че този човек непременно ще провали бъдещето на дъщерята?!? Дори и да приемем, че е паразит, готован, боклук  и т.н.
Не е ли по-вероятно един неин колега-лекар след време да я накара да зареже нейната кариера в името на неговата? И така да провали бъдещето й. Или пък момичето  да случи на лекар с огромно его, което да го превърне в насилник и диктатор-лицемер?
Как може да се прилагат такива тъпи клишета спрямо хората, не мога да разбера?!