Лоши отношения с роднини

Гледам Равена се е развихрила и тук. Темата е станала за нея...

Е точно за това говорим де. Останат ли без пари ще се види търтея реално дали ще поеме отговорност или ще се пусне и ще избяга. Получавайки всичко наготово, това никога няма да се случи


Защото е на 40. Като иска да кара С класа, да си купи сама С класа. Или мъжа й да й купи. Аз ще съм на години, на които ще искам аз да си карам С класата, а не да ходя с метрото, за да може 40 годишната ми дъщеря да си кара С класата. Боже, направо не мога да повярвам за какво говорим - че ние на 65 се пенсионираме бе хора. Какво и пенсиите си ли да им даваме на мамините златни дъщери и синчета?

От магазина ли е тая С-класа, че я коментираме толкова, 'щото ако е втора ръка има и за смешни пари. Ама нали е класа...

Коментираме я тази S, защото майката и дъщерята оревали, че й трябва на дъщерята финансова помощ, т.к. е в много лоши взаимоотношения с мъжа си и .. финансовата помощ (с позволение или без) отишла за нова кола.

Когато взех книжка и влязох в университета си мислех, че тати е длъжен да ми купи кола. Всеки ден му пилех на главата, тропах с крак и се сърдех, че нито ми купува кола /под кола си представях разбира се разни модерни за онова време Мерцедеси и Аудита/, нито ми дава неговия скъп джип, за да си обикалям по улиците и да се правя на голямата работа. Накрая ми писна да го чакам и му вдигнах скандал до небесата - крещях, виках как не го е срам да ме излага така пред хората, как на неговите приятели децата карали такива и онакива коли, пък аз още с рейса ходя и какво ли още не. След скандала не си говорихме 4 месеца. И накрая познайте - звънна ми един ден и ми каза, че ми е купил кола. През целия път към вкъщи си представях всякакви скъпи коли - Мерцедеси и Аудита разбира се. Като ми показа какво ми е купил, направо щях да припадна. И каза: "От мен това - щом си толкова голяма, че да ми държиш такъв тон, значи си достатъчно голяма да си купиш и по-скъпа кола." Колата струваше около 1000 лв. И от този ден нататък не видях един лев от този човек. Срам ме беше да карам тази кола, но тъй като нямаше шанс да ми се купи по-хубава, започнах да работя, да уча, събрах си пари и си купих една идея по-хубава, а след 3 години вече карах и чисто нова от магазина - купена от мен самата. А баща ми тогава ми каза "Моята работа не е да ти купувам скъпи неща, а да направя така, че сама да си ги купуваш." И да, обвинявам го за страшно много неща, но точно за това сега съм му безкрайно благодарна!

Аз я разбирам Равена донякъде , от години бодя борба с детето/ дето вече не е дете / по един въпрос. Няма и няма чуваемост . Говоря , доказвам , обяснявам , не и не . Не съм била права и отказва да приеме моята позиция  . На моменти толкова ми писва , че решавам ще оставя да си счупи главата , ама знам , че като я счупи после много  трудно ще си стъпи на краката. Трудността за комуникация идва от инатия му и труден характер  . То всеки от нас иска сам да си взема решенията за живота , но когато трошиш чужди пари , малко или много трябва да вземеш предвид и мнението на този който ги дава.  Дилемата , хем  да помагаш финансово , хем категорично да отказват да те чуят е трудна  . На няколко пъти вземам решение да спра да помагам финансово и после решавам , че загубата на пари ми е по маловажна от това да загубя връзка с детето си.   Питам се къде сгреших , дали във възпитанието , дали не е някаква моя грешка , че е толкова инат и непреклонен характер . Давам си сметка , че вероятно като всеки родител съм допускала грешки , генерално обаче няма нищо съществено от което да се оплаче . Дете родено и отгледно с любов , в нормално семейство , получило грижа , внимание . Дала съм  още малко време и ако продължава да не чува , ще мина към по крайни мерки. А ако се стигне до там , че да реши , че съм виновна като съм спряла подпомагането  ще приема , че съм се провалила като родител .

Само аз ли си мисля, че в дългосрочен план детето ще е по-благодарно, ако му се спрат парите, вземе се в ръце и стане от него човек, а не ако продължава да се захранва, по този начин захранвайки и "вредния навик" (какъвто и да е той) и пропадайки накрая? Някак си връзката, която се "запазва" във втория случай, не ми се струва много качетвена. Случаят на Касиопея е показателен.

Предварително се извинявам, ако съм се объркала, но разбрах,че Касиопея има сестра, която получава доста от бащата, а допреди няколко отговора си мислех,че децата са третирани различно, защото тя самата е избрала да е самостоятелна, не защото се е пробвала да иска от баща си, а той я възпитава с евтини коли.

И по принцип си права, Лъвица, но ако не си издържаш детето, докато се мъчи да стане лекар, просто не виждам по-добър повод за подкрепа.

В случая на Равена съм съгласна, че трябва да се подходи деликатно, за да може да си завърши тя образованието. Защото прекалено скъпо ще й излезе урокът, ако прекъсне, и нямам предвид финансово, защото Равена обясни, че тя получава достатъчно пари като студентка в Канада. Но вземе ли дипломата, сайонара. Обикновено, позволявайки страхът да води, накрая се изпада в по-лошо положение.

Би се случило да е благодарно, ако е изключително зряло и погледне на нещата в дългосрочна перспектива. Това обаче май рядко се случва. По-скоро следват съвсем размисли от сорта “Спира ми парите, не ме обича, не ме подкрепя, що за родител е, аз ще се оправям сам/а, ще видят те...” Реагират емоционално, объркано, грешните изводи водят до грешни решения и действия, отчуждение, отхвърляне на родителите като авторитет, понякога лоши компании. И колелото се завърта.

100 % съгласна . Точно това ме спира да действам по-крайно. Всичко посочено по горе , съчетано с инат , твърдоглавие, непоклатима вяра в собствената си правота и нулев житейски опит е направо взривоопасна за отношенията дете - родител комбинация . Непрекъснато се налага да си повтарям , че съм по-зряла , по - мъдра , по - уравновесена и това е житейско предизвикателство за характера и устойчивостта ми , и това е за да не взема грешно решение в нередките пристъпи на ярост до които ме докарва .

Гледната точка, че финансовата поддръжка (помощ) на детето е някаква ефективна форма за въздействие и особено за насилствена промяна на неговото поведение, е дълбоко погрешна. Дори и да се постигне очаквания наглед резултат, то той ще бъде нетраен и в повечето случаи фалшив.
Помощта под условие и с претенции не е помощ, а изнудване и налагане на властови позиции.
Ако имам възможност, помагам, безусловно. Съвети, насоки, прогнози и т.н. на база личен житейски опит давам, но без претенции за безалтернативност.
Децата ми не ме търсят да помагам без нужда, но знаят, че винаги могат да разчитат на моята помощ. Е, ясно е, че не бих подкрепил престъпни намерения.

Просто благодарете , че имате разбрани и  разумни деца. Не само действия свързани с престъпност , можат да бъде в някаква степен разрушителни и опасни  .
Няма близък около мен , които да е наясно със ситуацията и да ме упрекне , че  изнудвам по някакъв начин  или упражнявам някакво насилие върху детето си .  Никога не бих действала крайно , изхождайки  само от  моите критерии за правилно и полезно , напротив винаги съм склонна да приема   чуждо мнение и друга гледна точка по даден въпрос  . Проблема е в отсрещната страна , която  категорично не чува нито разумни обяснения , нито доводи , нито факти , който не се е сблъсквал с такъв тип твърдоглавие трудно ще разбере за какво иде реч.

Имам една такава позната. Ако я слушаш - горката тя. Родителите й я изоставили на 16... в апартамент, който й плащали. Те я изнервяли, пък тя на 36 още живее на джобни от тях. И така всичко звучи правдоподобно докато не се сблъскаш с точна една такава неразумност.

Тя каквото си реши - това е. Няма довод, няма логика.

В краткосрочен план, да, такива ще са емоциите. Но в дългосрочен, в това е шансът да си хванеш живота в ръце и да се научиш да ходиш на собствените си крака. Иначе цял живот на хранилката, каквото и да става някой те покрива, съответно си правиш каквото си решиш, без да се напъваш много и да се интересуваш от последствията. И накрая като теглиш чертата, си доникъде, мама и тате няма да са вечни, но поне ще оставят някакво наследство. Доста жалка форма на съществуване ми се струва това. Иначе, че има вероятност да потънеш, особено като не си свикнал да плуваш, има. Но и то и в другия случай е така, защото безусловните неща обикновено раждат пороци. Родителят е не само за да дава, а и да бъде коректив.