Лоши отношения с роднини

Да комлицирано е положението, но ти самата сподели, че човека е на антидепресанти... Да, никой не иска да се занимава с остарели родители с характеропатия. Но за съжаление живота е тежък и лично аз знам колко са се блъскали за мен родителите ми. Така че и баща ми не беше лесен приживе и майка ми не е лесна, но баща си го загубих и ми липсва. Въпрос на светоусещане.

Звучи все едно е за сестра ми или за мен 🤐😔 явно не сме единствените

То и на него сигурно ще му липсват. Човек има невероятното умение да забравя всичко лошо, когато вече го няма. Стига да оцелее. Та и той сигурно ще е така, а може би най-накрая ще успее да спре хапчетата. Засега само ги е намалил. И си пътува свободно. Даже мога да кажа, че е щастлив колкото всеки нормален човек. Пребори се, с много усилия, но успя.

Хм, не знам дали влизам в кюпа, но ми се иска да споделя. Имам една леля, с която винаги съм била близка, но тя с годините взе малко да изчатква - езотерика, НЛП, хомеопатия. Тъй като минавам уверено в графата стара мома (към момента на събитията бях на 32, без мъж и деца, сега пак съм без мъж и деца, но на 34), си беше позволила доста волни коментари на тема психиката ми, претенциите ми, узрялостта ми за осиновяване, липсата ми на амбиция и как аз съм си го правела живота такъв. Значи, огромен фен съм човек да си поема отговорностите, но изказвания как човек сам си е виновен без оглед за какво точно е виновен (от това, че е неженен, до това, че е болен от рак) брутално ме вбесяват с тъпотата си. Освен това точно на тази ми леля успехите в житейското поприще са все с връзки и благодарение на външен вид. Пада си и голям сноб. Всичко това й го казах, след което я блокирах. И така няколко месеца. Баба ми мяучеше нещо, че като по-млада трябва да отстъпя, но й скръцнах. Майка ми ме подкрепи по принцип, въпреки че двете са близки (те са сестри). Мина ми след време и стопихме ледовете, леля си мери приказките, освен това в този период явно са й се отвориха очите, защото изведнъж видя напрежението в скъпоплатената си работа, самотните мои наборки и нежелаещите връзка мъже.
Трябва да кажа обаче, че леля ми е добродушна, няма злоба у нея, само понякога вбесяваща за годините й наивност и мъничко глупост. Ако не бяха тези й качества, сигурно нямаше повече да й проговоря.

Всякакви майки има, баба ми, майката на баща ми, го е ударила силно с бухалка и от удара е развил шизофрения. Причината е, че семейната фирма фалирала, но никой не е имал вина. Бабата от страната на майка ми, всеки ден я врънка за пари, уж за лекарства. Казва, че лекарството е 20 лв, а то е 2 лв. С останалите пари си трупа чанти и обувки, на гърба на майка ми, която от години е без почивен ден и блъска по 12 часа. Същата тая баба, докато бях малка гледаше порно пред мен. Изродско, нали? Свекърва ми настрои цялата рода срещу ММ да не дойдат на сватбата ни, защото не сме направили сватбата, както тя искала (стотинка не е дала за сватбата). Нагледала съм се на майки, бащи и роднини. Още хиляди примери мога да дам. Това, че един човек ти е кръвен роднина, трябва ли да ти е близък?

Не говорих със сестра си много време. Чувствах се добре... По настояване на майка ми възобновихме "отношенията". Чуваме се рядко, обикновено по празниците. Не говоря с родителите на съпруга си. Той с тях - само служебно. Ако имаше начин, сигурно би прекратил нацяло. Правихме компромиси много пъти. След всеки компромис от наша страна имаше временно подобрение, след което нещата се влошаваха още повече. Ами в един момент започват да те правят на глупак и да се гаврят... Всяко търпение си има граници. Да, болно ми е от тези отношения... Но в даден момент инстинкта за самосъхранение се отключва, особено когато имаш и деца и виждаш, че негативното отношение се пренася и върху тях.

Точно така, подобни отношения е добре да се дистанцират от деца. И пред тях носим отговорност.
Не е хубаво да се гледа само от собствен балон. Има и други балони.

Хм, чета ви и си мисля,
Ето аз имам майка, ама тя ми каза,
че нямам !

Buttercake, ти какво направи, за да ти каже така? Много е вероятно да си я наранила дълбоко. Такива думи се казват в силна фрустрация, най-вероятно сте били в изострен конфликт. В спокойно състояние едва ли ги мисли.
Опитвала ли си като дъщеря,  а и по млада  да и се обадиш и да поговорите спокойно? Ако започнеш с едно "Извинявай" и продължиш с мек тон и добро,  едва ли има човек, който няма да отговори със същото.

Със собствените си роднини съм намерила златната среда. Живеем в различни населени места и рядко се виждаме. Чуваме се и си пишем от време на време, явно това помага да нямаме сериозни конфликти и проблеми.
С родата на съпруга ми е съвсем друго положението. Спрях всякакви контакти с тях. Децата ми също, но те продължават да се опитват да ни тровят живота. Не им се получава вече.
Съпруга ми се вижда с баща си и брат си на неутрална територия, в дома им не ходи, заради снахата. Нямам правото да му забраня контакт с тях, а и не искам.
Но и той вижда какво са ни причинили и застава на моя страна в това да не контактуваме, даже решението беше предложено от него и взето от двамата.Преди да го вземем, беше много кофти положението.
Цялото семейство сме доволни от сегашното положение.

Драматичната стилистика 'майката е една' ми е много странна, въпреки че съм в прекрасни отношения с моята. Има хора, има и боклуци - кръвната връзка не прави от боклука човек.
От друга страна, ако някой дрънка безпочвени глупости и после се сеща 'ох, майка ми е' - това въобще не е същото като истинските проблеми с отровни хора, паднали се по случайност родители.

Има, да. С повечето почти не поддържам връзки, освен по някакви редки поводи да разменим по някоя дума. Или нямаме какво да си кажем, или говорят само за пари, имоти, материалното и това отблъсква много в един момент. Тези, с които ми беше приятно да общувам, починаха вече.
Иначе ми е тъжно, че не познавам/помня дядо си по майчина линия. С майка ми не бяха в добри отношения, баща ми като твърде добър и мекушав човек не настоя, а дядо ми с тежкия си характер може би не се е интересувал твърде много. Липсвали са ми цял живот такива отношения.

Моята майка ме заплашва с това още когато бях малка. Че ще ме изостави и аз повече няма да имам майка. Какво лошо може да направи на майка си едно дете, за да предизвика тази жестокост ?
Последният път, когато ми го каза, беше по повод, че избрах синът си пред нея. Понеже тя ме застави да избирам между нея и него. И аз избрах него, защото без него не мога. Без нея да. Ето вече толкова години нямам майка и живея спокойно със семейството си. Посещавам я 2-3 пъти годишно, водя децата, но ми е изключително неприятно. Правя го, за да няма повод да ме тормози.
Колко чуден е животът ? Би трябвало майка ти да не те наранява, нейната любов би трябвало да е безусловна. А в моят живот другите хора са се отнасяли по-добре с мен. С повече топлина и грижа. Как можеш да възпитаваш детето си, че ти си най-важната ? Трябва да е обратното. Всъщност, тя е права. Аз нямах майка, имах господарка.

Бътър, това зчучи ужасно. Как ще те кара да избираш между нея и детето си? Такъв човек винаги ще си намери повод да те тормози, защото на нея повод не й трябва. На твое място бих я отрязала тотално. Нито бих тормозила себе си с посещения на такъв човек, нито бих рискувала да тормози детето ми, или да му влияе.

Ооо, тя много би искала да я отрежа, да не водя децата, за да разкаже на целият свят колко жестоко постъпва дъщеря й с нея, под давлението на зет й. О, да тя би искала да се разгори страхотен скандал, да говорим, да се обясняваме и изясняваме и тя отново да е в центъра на събитията, отново всичко да се върти около нея. Но, аз няма да и дам това внимание.