Лоши отношения с роднини

Какво ти пука какво ще каже? Какво ти пука, какво ще си помислят някакви хора, които не са ти никакви? За да не й дадеш внимание, й даваш контрол. Не са нужни разговори и обяснения. Спираш да ходиш, блокираш номера и довиждане.

Пука ми, защото аз не съм като нея. Не мога да понасям нейните истерии и скандали. Цял живот се срамувам от нея.

И тя използва това за да те контролира.

Иначе, няма какво да се срамуваш. Ти не си тя. Отделен човек, отделна личност, израстнала си до голяма степен не благодарение на нея, а въпреки нея. Нейните излагации не са твои. Ако някой не го разбира, проблемът е негов, не твой. Истерии няма да понасяш, ако тя няма достъп до теб.

Какво контролира ? Аз нямам майка.

За мен дете, което казва, че се срамува от майка си е също толкова лошо, колкото майка, която казва, че няма дете. Всеки си има негова гледна точка, аз се опитвам да разбера защо с най-близки хора най-много се нараняваме, а с хора които може да не познаваме от дълго сме положително настроени. Може би тя иска да се изясните, което ти разбираш, че търси конфликт?Лоша комуникация....

Не, Вероника. С някои хора няма разбиране. Особено ако говорим за психотици, които са неспособни да контролират себе си. Те нямат критичност. При тях работи поставяне на граници и късане на контакт, ако не се спазват.

Кръвна връзка въобще не значи близост.

Хора, които не струват, не ги трогваш с близост. Те се възползват от това, за да те манипулират. Не разбирам защо е това отричане, че съществуват такива долно качество индивиди.

Вероника не е много близо до разбирането обаче...

Не говоря с биологичния си баща,освен ако той не ме потърси.Нямам никакво желание да общувам с него от 12 години насам.От 5-те му деца само две общуват с него,ама сам си е виновен.

Нека гледаме малко по-далеч от носа си. Има хора с диагнози, има такива, които би трябвало да имат. Има отровни и токсични хора. Грубо е, но е факт. Има паразитиращи хора, вредни хора. Ако всичко се оправяше с разговор, света нямаше да е такъв, какъвто е.
Малко повече толерантност и разбиране към неща, които са ни непознати, никога не са излишни. Допускането, че сме всезнаещи, може да е доста тъжно и смешно. И винаги е грешно.

Говориш наизуст в момента. Изобщо не си запозната със случаят на Бътър и защо майка й е токсичен човек и защо е хубаво да стои далеч от нея. Донякъде говори добре, защото явно си имаш своето розово балонче и не допускаш, че може да има лоши родители, но за съжаление има и за още по-голямо съжаление много деца страдат от това. Най-полезното за самият теб е да се отдалечиш от токсичния човек, за да се самосъхраниш, иначе може да те съсипе психически и физически.
Аз например не говоря с баща си, защото всеки път като се виждахме ме обиждаше, обиждаше баба ми (която ме е отгледала), всичките ми роднини и се прибирах разстроена... като добавим и това, че изобщо не се интересуваше от мен, не ме търсеше и не е правил нищичко за мен. Дълго време не знаех как да се държа с него и като прекъснах контакт сякаш камък ми падна от сърцето, много ми олекна.
С майка ми сме в хладни отношения, защото и тя никога не се е интересувала, държеше се с мен сякаш съм най-незначителното нещо в живота й, предпочиташе компанията на приятели и мъже. Беше излючително пасивна. Нито веднъж не ме е завела на лекар, да купим учебници, дрехи, на море не ме е водила. Лоша дума не ми е казала, но цялото й отношение към мен ми смачка самочувствието. Не я мразя, но ми е безразлична, не я обичам. Някой път звъни и ме пита защо не съм й била звъняла.
Някои хора не бива да са родители. Разрушителни са, те не могат да градят, могат да съсипват. При нас има дълги поколения токсично семейно поведение. Алкохолици, наркомани, насилници, побойници, крадци... Не ги оправдавам изобщо, но е нормално като израстнеш в подобна среда и самият ти да не си много нормален.
Моля да не ме цитирате, че ще поорежа поста след няколко минути.

 
И за да не е спам - не поддържам връзка със свекър ми. А от известно време и със сина му. Предпочитам да контактувам с БНД само при необходимост.
  Със свекър ми имаше години през които не му говорех. След като ме нападна и обвини, че заради мен дъщеря му не му говори. А причината за това си беше сам, той. След като жестоко я беше обидил, че е алкохоличка. А на мен директно ми посегна да ме удря. Не го спря дори това, че в ръцете ми беше 2 годишният ми син.
   После простих - говорим служебно и само по необходимост. Преди месеци научих, че ударил сина си с бастун, счупил му зъбна протеза. И то само защото сина му отишъл да се грижи за него и не го пуснал да излиза, когато беше локдауна.
   Сега свекър ми е интубиран в болница, болен от КОВИД. Не ме вълнува - само за децата се интересувам, как го преживяват. Но и те не са близки с него, защото когато бяха малки и аз го канех да е с тях, той все отговаряше: Нямам време.

За съжаление мога да кажа, че се радвам, че има такава тема. Тъжно, нали?
Защото аз цял живот не съм се разбирала (меко казано) с баща си-от най-ранна детска възраст. Така че въпроса на някои потребители-какво съм направила аз да си заслужа неговото лошо отношение към мен, остава без отговор, тъй като още от детската градина помня случаи на лошото му отношение към мен. Може би, защото съм се родила втора, а в неговия семеен модел е "важно" първородното дете, второто е за "пълнеж".
Нито веднъж в живота ми не ме е похвалил за нещо, не ми е казал "браво", не ме е поощрил, да не говорим за мили думи и прегръдки. Но пък за сметка на това критиката, сръдните и скандалите му бяха ежедневни! Просто така разговаряше с мен. И аз израснах с изключително ниско самочувствие, с мисълта, че за нищо не ставам и не заслужавам да ми се случи нищо хубаво в този живот. И до сега ме е страх да говоря с по-възрастни от мен хора, за да не ми се развикат (глупаво, но факт) което изключително много ми пречи в работата и ежедневието.
И въпреки това винаги съм си повтаряла., че ми е баща. Трябва да продължавам да преглъщам, защото ми е родител, по-възрастен е и е прав. Докато миналата година на поредната ни среща не ме нарече с най-обидни думи, нарече ме "излишна" (най-накрая си призна), пропаднала, провалена....А на другия ден съвсем случайно го хванах да пикае в кухненската ми мивка! От тогава не съм го виждала и чувала. Аз нямам баща.
Айде да ми дойде сега някой потребител да ми обяснява, как с родителите връзка не се къса.....

Вие очевидно не ме разбирате. Аз не съм в конфликт с майка си. Не сме в лоши отношения, нито пък в лоша комуникация. Аз никога не съм я обидила. Напротив, и сега всеки път, когато ме обвини, че вече не я обичам, както когато съм била дете, аз й казвам, че не е вярно. Защото, истината е, че аз я обичам, просто вече не се страхувам от нея. Но, уви винаги ще се срамувам от нея.