Лоши отношения с роднини

Като изключим последните ми постове, всичко съм го писала именно от човешка гледна точка. Единствено разните алабалистики на някои психологически школи за твърдата ръка, границите и не знам какво още, ми идват вповече. Не вършат работа тези неща с твърдата ръка и отнемането на любима играчка. Просто не вършат.  Дори точно обратното върши повече работа - вземИ си любимото зайче да му покажеш как си прибираш играчките. Представяш ли си каво ще стане, ако послушам Лъвица и взема на детето любимата играчка, която му е преходен обект (Лъвица знае за какво става въпрос) и при такава заплаха и нахлуване в емоциите на детето? Детето ще изпадне в истерия, а дори да не изпадне, няма да иска повече нищо да направи доброволно, а все ще е под заплаха от това, че ще изгуби нещо скъпо.

лъвице, ама с такива неща като вземане на играчката грам терапия не можеш да направиш. Само ще настроиш човека срещу себе си и той няма да ти се довери, нито ще му помогнеш. А ако на мен като на майка някой психолог ми обясни, че трябва да поставя граници като вземам играчката на детето или телефона му, този психолог тутакси ще има един клиент по-малко. В тази връзка с темата и кранчето, неетично е да се подстрекава родител да спира кранчето на детето си само и само за да накаже партньора му. Никой в професионалната си роля няма право да настройва дете срещу родител или родител срещу дете.  Океаните често са едни прости локви.

Ама, Анди, кой говори в такъв случай да му я вземеш? Диференцираш ли ситуациите?

Ти нали не си мислиш, че всички около теб са идиоти? Или така мислиш?

Да оставим играчките и децата. Когато един човек проявява насилие, вербално, психическо, физическо върху друг, заслужава същото. Един баща, или какъвто и да е там настойник, учител, си позволява да прилага насилие върху дете или по- слаб от него, трябва да бъде спрян. И ако разни умни лелки смятат това за възпитание, всеки нормален човек би го видял като насилие.
Когато не знаеш как да възпитава деца, мила, не го правиш. Да му креснеш и да го накажеш, вместо да му обясниш, защото детето все пак е мислещо същество и противно очакванията ти може да комуникира и разбира, е примитивен подход. След като нямаш търпението да разбереш мисленето на другия и да се опиташ да го рпедразположиш, а вадиш "твърдата ръка", зарежи гледането на деца и си купи саксия. Нея поне като я умориш не подлежиш на освидетелстване.

Къде видя насилие? Разбира се, че взимайки му играчката, ще му обясниш защо и при какви условия ще си я получи обратно. Няма крясъци, няма насилие. Има въвеждане на правила, ред, последствия.

Постоянството върши работа. В каквато и да е посока, дава резултати над средните. 

А защо изобщо трябва да му я вземаш? В случая играчката е метафора, съотнесено до темата с кранчето. Това е емоционално изнудване - аз ти вземам нещо скъпо, най0скъпото ти, а ти ако си го искаш, трябва да направиш това, което аз искам". Страхът от загуба не е добър мотиватор, ако искаш да научиш някого на нещо положително.

А как се спиран хората да извършват определени незаконни действия - чрез загуба на пари (глоби), чрез загуба на свободата (затвор)? Всичко това ли са емоционални изнудвания? А се кахъриш за отнемането на любимата играчка.

За да го научиш на отговорност. Играчките са хубаво нещо, но ако не се пазат, се чупят. Купуват се с пари, а парите се изкарват с труд. И т.н. Разбира се, е подходът с отнемането няма да е първото, което ще пробваш. То е това, което правиш, когато нещата излязат извън контрол. Дъщерята на Равена вече не е дете. Тя иска да има привилегиите на голям човек, но очаква да бъде обгрижвана като малко дете. Двете неща са в конфликт. А фактът, че ситуацията е ескалирала до разводи и късане на отношения е показателен за това колко изпуснато е положението.

Тюлипа, разбирам, че изразът "твърда ръка" ти е направил асоциация с физическо, вербално или друго насилие. Определено не съм вложила такъв смисъл в израза.Обясних какво имам предвид.

Детето ти не извършва престъпление, когато не си прибере играчките или когато си хване гадже, което не харесваш.
Границата с престъплението се прерачва в само някои случаи, примерно зависимост към дрога, хазарт или други неща. Но повечето млади хора правят обичайните младежки глупости, които са без криминални последствия.

Попитах те какво разбираш под "твърда ръка", ти не отговори.

Нека ти дам пример със себе си. Бях на 4 или 5, отидохме на село, едно време там се гледаха пилета. При предишно ходене баба ми ми показа как да им давам жито. Понеже обичам всякакви животни, включително и пилетата, на следващото ходене тутакси изтърчах да им дам жито.
Баба ми ме видя и писна. Как можело да хабя житото за кокошките. Те вече били яли. Как не съм попитала. Колко може да загребе един юмрук на дете на четири, според теб, дали съм изхабила твърде много жито?
А баба ми вече е от тия с железните ръце. При нея ядеш когато тя седне да яде, не сядаш на леглото, не отиваш никъде без да я известиш, не отговаряш, нямаш мнение.
Баба ми опищя селото,  задето съм дала на пилетата шепа жито.

От друга страна дядо ми направи следното: Заразя си работата, седна до мен и ми обясни като на възрастен човек защо не бива да се дава храна след като вече са яли. Точни думи не помня, но никога няма да забравя отношението му. Аз бях дете, а той ме третира с уважение и грижа, докато баба ми се държа сякаш съм й убила скъпоценните пилета.

Всяко дете е парче глина, ако смея така да се изразя. Ако ти го моделираш грешно, то ще стане изродено в сърцевината си същество, което ще приема света по грешен начин и рано или късно, това ще повлияе на отношенията му към другите. Или ще стане свито и с ниско самочувствие, или ще избухне и ще тормози другите около себе си.
Не те знам колко деца си отгледала, но надявам се да не си ги увредила до степен, от която няма връщане назад.

Тюлита, в няколко поредни поста ти отговорих какво имам предвид, даже ще се цитирам за да те улесня. Не говорим за едно и също и не виждам смисъл да се обяснявам повече.

Благодаря и извинявай, че съм ги пропуснала.

Пробва ли версията да отидеш и да попиташ детето защо се цупи? Да му кажеш, че не е редно да си разхвърля играчките, защото пречат на теб докато готвиш и чистиш, примерно? Пробва ли да му кажеш, че трябва да покаже уважение (не пристрастие) към вещите, защото има много деца, които нямат пари за играчки, а дори и за храна? Пробва ли да се отнесеш с това дете като с личност, а не като с малък пискун, който нямаш търпение да изпратиш да спи, за да си починеш?

Тюлита, разбира се, че описаните от теб неща ще се пробват първи, преди това, което казвам аз. Не говоря за конкретно дете, а теоретично, за ситуация, в която дисциплината е изпусната и другите подходи нямат ефект.

Иначе случката, която разказа, ми напомни за една случка от моето детство. Бях на село при баба и дядо и след като се нахранихме, имах желание да измия съдовете. Баба ми каза да не го правя, но аз исках да помогна, и го направих. Но не знаех, че трябва да ги измия и отдолу, защото се намазняват, когато се трупат един в друг. Е, тя разбира се ме изкритикува грубо. И аз по детски, го приех тежко. Наистина, не беше приятно, и нейния подход не беше правилен. Не такъв подход визирам аз. Той срязва ентусиазма у едно дете, което е тръгнало да прави нещо с добри намерения. Но се случва. Възрастните не са безгрешни. И родителите ми имат множество грешни прояви към мен. Простила съм им, хора са, а аз вече не съм дете. Не всичко може, или заслужава да бъде простено, разбира се. Насилието е едно от тези неща, които не могат да бъдат оправдани по никакъв начин.

Интересна тема. Помогна ми да се видя и аз отстрани и да доразбера кой как ги мисли нещата. Да кажа и аз съм майка, но не разбирам тоя закон все родителя да е прав и детето му да изпълнява, за да са в някакви добри отношения, както и "уроците", които му дава, "наказвайки" го със "спиране на кранчето". Ами не става така. Късно е за уроци, може би трябва да се дават до 18г, но и тогава не се знае дали ще ги е научило детето.
Аз си научих моите уроци късно, но така е станало. Всичко можеше да е различно, но като няма подкрепа в семейството, а и като го е нямало това семейство е трудно. Такъв е животът. Важното е да се продължи напред, защото животът продължава и съм прекъснала контакти с дразнителите, за да ми е по-спокойно.

Родителят трябва да се поставя на мястото на детето. Не да го глезоти и да му прощава всичко, но определено като дойде дъщеря ти и каже "Мамо, искам да си пробия носа", да не започнеш тиради как само най- голямата измет има пиърсинг и татуировки, как ще я изхвърлиш от къщи ако я видиш с пробит нос и подобни. Възможно е да си е харесала някой и да иска да го имитира или впечатли. Или най- малкото да е като връстниците си, които си пробиват носовете и си боядисват косите.

Ако за децата си, най- милото ни, не правим компромиси и не се опитваме да бъдем по- търпеливи, за кого? За шефа, който ни влудява? За грачещата колежка, която ти идва да удушиш?
В края на деня се прибираш у дома и там е семейството ти, единствните хора, на които ще им пука за теб истински.