Публикувана: 12 окт. 2006, 11:59 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2006, 16:05 ч.

за лъжата

3 869
41
1

Гост

# 15 12 окт. 2006, 15:05 ч.

Мнения: 166

Никой не обича да бъде лъган. Аз пък мразя и когато ме лъжат глупаво. Да лъжеш си е цяло изкуство, затова ме дразнят хора, които въпреки, че не го умеят, го правят. От малка ми се налагаше да измислям оправдания за пред нашите за постъпките на по-голямата ми сестра. Те са доста умни и досетливи хора, така че беше предизвикателство да успееш да скалъпиш нещо, на което да повярват. hahaha

Станах доста добра, въпреки че от доста време ми се е налагало да лъжа само веднъж.
Основната ми мисъл е, че когато лъжеш, трябва да оцениш и уважиш излъгания поне с това да измислиш добре лъжата. Другото си е направо двойна обида! А на мен ми се е налагало дори да се правя, че вярвам! smile3555

# 16 12 окт. 2006, 15:14 ч.

София
Мнения: 7 097

Не лъжа, но понякога премълчавам.
Лъжа мога и да простя, но от този момент нататък не е същото - отношението ми към този човек се променя коренно Naughty

Благородна лъжа съществува - да. Ако по този начин ще спестиш някаква болка на някого - защо не Thinking

# 17 12 окт. 2006, 15:25 ч.

Мнения: 2 040

Не лъжа и мразя да ме лъжат ... понякога когато ме е страх да кажа истината, си повтарям непрекъснато, че никой не бива да живее в лъжа, повтарям си го дотогава, докато набера достатъчно смелост и в едно изречение я изтърся - цялата истина ...
но нямам предвид клюкарска работа ... в такива случаи премълчавам и не взимам отношение .. Peace

# 18 12 окт. 2006, 16:22 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: cvetankamp в чт, 12 окт 2006, 11:59

лъжете ли понякога?прощавате ли лесно когато ви излъжат?има ли такова нещо като" благородна лъжа"?

Не лъжа и мразя да ме лъжат. Единственото нещо, което не бих простила е лъжата - не виждам просто симсъл от нея.

# 19 12 окт. 2006, 16:30 ч.

Цитат на: yanita в чт, 12 окт 2006, 12:37

лъжата си е лъжа, каквато и да е: черна, бяла, долна, горна, безочлива, със-очлива, благородна или от неблагороден произход... остава си лъжа.

Така си е.

# 20 14 окт. 2006, 12:15 ч.

Мнения: 8 505

Няма благорогна лъжа за мен.Чудил се е някой как да си оправдае лъжата и решил,че е благородна.Че какво благородно има в една лъжа!?
А дали прощавам лесно лъжа-не,не мисля.Помня и винаги си имам повече от едно наум за излъгалия ме.

# 21 14 окт. 2006, 13:28 ч.

Мнения: 552

На всички ни се е налагало да излъжем понякога. Кога с користна цел, кога съвсем невинно. Ежедневието ни е пълно с лъжи, като започнем от обещания за по-добър живот като влезем в ЕС и стигнем до обещанията, давани ни от управляващите, за да бъдат избрани - всички тези обещания са един вид лъжи, защото никой няма намерение да ги изпълнява.
На работата ни се налага ежедневно да излъжем - я данъчните, я клиенти, я контрагенти... Съмнявам се да има хора, които показват 100% приходите от труда си и да ги делят с държавата.
Но важното е вкъщи да си почиваме от тези отрицателни емоции и да сме ако не на 100, то поне на 95% честни и откровени с близките си.
За себе си мога да кажа ДА - аз лъжа, но навън - просто живота ми го налага, но вкъщи не толерирам лъжата, премълчавам понякога, но си налагам да не лъжа.

# 22 14 окт. 2006, 14:12 ч.

Мнения: 990

Цитат на: svil в чт, 12 окт 2006, 12:35

По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.

абсолютно съм съгласна Peace

# 23 14 окт. 2006, 19:00 ч.

Popovo
Мнения: 571

Мога да премълча, но не лъжа, мразя и да ме лъжат.
Като ученичка послъгвах майка ми от време на време, но винаги след това ме гризеше съвестта и си признавах.

# 24 14 окт. 2006, 19:33 ч.

Мнения: 6 167

да, лъжа, винаги с благородни намерения.
прощавам лесно лъжа също така.
не обичам неприятности, големи и тежки филми,
които да се разиграват
в живота ми, поезията около лъжата също ми е досадна.

извинявам се, извиняват ми се и продължаваме да си играем

# 25 14 окт. 2006, 19:47 ч.

Мнения: 5 103

Мразя лъжата.
Прощавам я много трудно.
Обикновенно лъжа когато искам да помогна на някой, но това ми се случва рядко.

# 26 14 окт. 2006, 21:01 ч.

Мнения: 3 500

Знаеш, ли замислям се, че от както съм с моя сладур /1,5 год/ никога не съм го лъгала и много пъти съм му казвала, че не искам да ме лъже и това да ме излъже не бих му го простила.Но в интерес на истината знае ли човек какво може да стане.Май съм прекалено крайна и всъщност и аз не си вярвам.А за благородната лъжа - newsm10

, стига да е наистина благородна.

# 27 14 окт. 2006, 23:59 ч.

Мнения: 6 164

Единствено "благородната лъжа" приемам, ако наистина Е благородна. Да, има такава за мен -- пример: Когато майка ми влезе в болница и не се знаеше ще се оправи ли... беше преди години, баба ми се обади от село... излъгахме, че е отишла до магазина и затова не може да отговори по телефона. Жената просто щеше да получи инфаркт по телефона, ако беше научила, там е и сам-сама, няма кой да я успокои, щеше да полудее. След няколко дни майка ми се подобри и тогава й казахме истината, вуйчо ми беше на село при нея и я докара, поне жената не беше сама. Това е благородна лъжа за мен. Без ония "мъжки изцепки". Naughty

Иначе съм лъгала, но не за нещо сериозно.

# 28 15 окт. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: svil в чт, 12 окт 2006, 12:35

По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.

Изневярата не е ли лъжа? Ако питаш мен - доста сериозна! Не е въпросът в това дали излъганият ще разбере за нея, а в самият акт - ограбване на доверието.

Какво е благородна лъжа? Благородна за кого, през чии очи преценена като такава? За мен може да е благородна, но за излъганият...дали?
Случвало ми се е да излъжа, нормален човек съм. И да прикривам истината също (не и благородно). Не се гордея с това в никакъв случай, но чувството за самосъхранение, което притежава абсолютно всяко човешко същество - надделява.
Винаги, абсолютно винаги съм предпочитала и държала да чуя/видя истината, колкото и болезнена да е тя. Лъжата само може да забави нещата, не и да ги промени. За пореден път ще кажа, че за мен важи принципът "Право куме в очи!".

# 29 15 окт. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 2 254

за лъжата...какво за лъжата,ами лъгала съм да.и мен са ме лъгали.има лъжи които обаче не толерирам и си взимам мерки каквито аз намеря за необходими.
ама като си на 15 (години не ракии) и казваш ,че ще преспиш у Катето,а всъщност няма да стане така-има си ситуации които си изискват лъжене и то здраво Mr. Green

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Мъжът не иска да живее с теб, а само гаджета - нормално или НЕ

Причина:

Причина: