Можем да си го позволим, правим. Който не може да си го позволи, взима бързо първия срещнат, без да се интересува може ли и какво може да предложи той в отношенията си. И не, не става дума за пари. После четем из форума, че совите не са това, което са.
- Публикувана: 12 май 2021, 10:19 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2021, 20:17 ч.
Емоционално недостъпни мъже
Могат да си го позволят единствено тези, които имат около себе си достатъчно количество хора, достатъчно глупави, за да вярват на илюзията, че щом има "кастинг", то винаги е за нещо "качествено".
Лили, трябва да смениш очакванията си към бъдещия партньор. Тия релефните, успяли мъже, без мама орлица и със стабилна финансова и материална позиция в живота, обикновено си падат по друг тип жени.
Колкото и да не ти е по вкуса, ориентирай се към някое скромно, изстрадало, обикновено момче, с което ще успеете да създадете нормална връзка.
Истината е, че на 33 г. още се смяташ за млада и не гониш последния влак, но времето си лети и е хубаво да преосмислиш очакванията си.
Имам близка приятелка, която в момента е на 45 и откакто я помня, все чака принца на живота си. Към днешна дата продължава да вярва, че и отива единствено висок, необвързан мъж, без деца, до 40 години, висшист, със собствено жилище и стабилна работа. Вярва също, че след като го срещне, двамата ще имат деца и ще живеят щастливо до края на живота си.
Междувременно изпуска възможности да се сближи с мъже, които действително биха и подхождали като възраст и житейска ангажираност.
Обремененостите, които отглеждаш в себе си, много ти вредят.
Шансът ти е единствено да намериш добро, семпло и изстрадало момче, от което да не очакваш две висши образования и апартамент в София.
Колкото и да не ти е по вкуса, ориентирай се към някое скромно, изстрадало, обикновено момче, с което ще успеете да създадете нормална връзка.
Истината е, че на 33 г. още се смяташ за млада и не гониш последния влак, но времето си лети и е хубаво да преосмислиш очакванията си.
Имам близка приятелка, която в момента е на 45 и откакто я помня, все чака принца на живота си. Към днешна дата продължава да вярва, че и отива единствено висок, необвързан мъж, без деца, до 40 години, висшист, със собствено жилище и стабилна работа. Вярва също, че след като го срещне, двамата ще имат деца и ще живеят щастливо до края на живота си.
Междувременно изпуска възможности да се сближи с мъже, които действително биха и подхождали като възраст и житейска ангажираност.
Обремененостите, които отглеждаш в себе си, много ти вредят.
Шансът ти е единствено да намериш добро, семпло и изстрадало момче, от което да не очакваш две висши образования и апартамент в София.
Аз съм излизала с мъже, защото слушат Найтуиш и са чели Пътеводителя, а не защото ще ги каствам за съпрузи.
Не разбирам тая фиксация да се обясни многократно, че процесът е двустранен. Знаем. И?
Не разбирам тая фиксация да се обясни многократно, че процесът е двустранен. Знаем. И?
В такава комбинация, на теория има двустранен процес, но на практика няма. "Интервюиращия" прави така, че да няма.
Просто е: идеята за подобни "кастинги" (и промотирането им в предните страници), "не играе добре" заедно с това, че процеса е двустранен.
В такава комбинация, на теория има двустранен процес, но на практика няма. "Интервюиращия" прави така, че да няма.
В такава комбинация, на теория има двустранен процес, но на практика няма. "Интервюиращия" прави така, че да няма.
Скрит текст:
Лили, трябва да смениш очакванията си към бъдещия партньор. Тия релефните, успяли мъже, без мама орлица и със стабилна финансова и материална позиция в живота, обикновено си падат по друг тип жени.
Колкото и да не ти е по вкуса, ориентирай се към някое скромно, изстрадало, обикновено момче, с което ще успеете да създадете нормална връзка.
Истината е, че на 33 г. още се смяташ за млада и не гониш последния влак, но времето си лети и е хубаво да преосмислиш очакванията си.
Имам близка приятелка, която в момента е на 45 и откакто я помня, все чака принца на живота си. Към днешна дата продължава да вярва, че и отива единствено висок, необвързан мъж, без деца, до 40 години, висшист, със собствено жилище и стабилна работа. Вярва също, че след като го срещне, двамата ще имат деца и ще живеят щастливо до края на живота си.
Междувременно изпуска възможности да се сближи с мъже, които действително биха и подхождали като възраст и житейска ангажираност.
Обремененостите, които отглеждаш в себе си, много ти вредят.
Шансът ти е единствено да намериш добро, семпло и изстрадало момче, от което да не очакваш две висши образования и апартамент в София.
Колкото и да не ти е по вкуса, ориентирай се към някое скромно, изстрадало, обикновено момче, с което ще успеете да създадете нормална връзка.
Истината е, че на 33 г. още се смяташ за млада и не гониш последния влак, но времето си лети и е хубаво да преосмислиш очакванията си.
Имам близка приятелка, която в момента е на 45 и откакто я помня, все чака принца на живота си. Към днешна дата продължава да вярва, че и отива единствено висок, необвързан мъж, без деца, до 40 години, висшист, със собствено жилище и стабилна работа. Вярва също, че след като го срещне, двамата ще имат деца и ще живеят щастливо до края на живота си.
Междувременно изпуска възможности да се сближи с мъже, които действително биха и подхождали като възраст и житейска ангажираност.
Обремененостите, които отглеждаш в себе си, много ти вредят.
Шансът ти е единствено да намериш добро, семпло и изстрадало момче, от което да не очакваш две висши образования и апартамент в София.
Еми и моят в момента с който се занимавам е изстрадал. Баща му е починал като е бил малък, майка му го е отгледала сама. Борил се е много сам, постигнал е много сам.
Ако и аз например бях избрала като професия ИТ със заплата към или над 3000, нямаше да има никакъв проблем да съм му на нивото и да съм постигнала същите неща като него. И двамата сме образовани, и двамата сме расли без бащи, и двамата сме се борили, само че той е травмиран от връзките си, а аз от майка ми.
Не казвам че настоявам да продължа с него или нещо такова, а че имаме общи неща и само това че той работи по-добре платена работа му е дала възможност да е нива над мен. Аз нямам собствен апартамемт, да. Но няма да остана без такъв. Може да ми се наложи да изтегля някакъв кредит в бъдеще, за доизплащане на такъв, но няма да ми се налага да си купувам нов изцяло. Да най-вероятно пак ще трябва да живея с мама евентуално в това жилище ако си нямам мъж или нямам пари за наем. Не всеки може да има един апартамент за маам и един за себе си, нека да сме реалисти.
Нямам нищо против скромни и изстрадали мъже за партия за мен. Обръщам внимание на всеки с който мога да си говоря и ми е приятно. Проблемът е че малко хора са такива в последващо общуване след 1-2 срещи. В смисъл разкриват негативни черти, които понякога са били доста "червен флаг".
Имаше един с който излизах миналото лято. Всичко окей, обаче почна да ме командва като някаква малоумна. И си вярваше че може да го прави. Ама чакай сега.... Не стават така нещата и то за някакви дребни неща. Ама иначе в началото цветя и рози, скромен, възпитан, обикновен мъж, с някакво нормално образование, банков чиновник. Няма лошо. Трябва си общуване и хората да се опознаят.
Ако и аз например бях избрала като професия ИТ със заплата към или над 3000, нямаше да има никакъв проблем да съм му на нивото и да съм постигнала същите неща като него. И двамата сме образовани, и двамата сме расли без бащи, и двамата сме се борили, само че той е травмиран от връзките си, а аз от майка ми.
Не казвам че настоявам да продължа с него или нещо такова, а че имаме общи неща и само това че той работи по-добре платена работа му е дала възможност да е нива над мен. Аз нямам собствен апартамемт, да. Но няма да остана без такъв. Може да ми се наложи да изтегля някакъв кредит в бъдеще, за доизплащане на такъв, но няма да ми се налага да си купувам нов изцяло. Да най-вероятно пак ще трябва да живея с мама евентуално в това жилище ако си нямам мъж или нямам пари за наем. Не всеки може да има един апартамент за маам и един за себе си, нека да сме реалисти.
Нямам нищо против скромни и изстрадали мъже за партия за мен. Обръщам внимание на всеки с който мога да си говоря и ми е приятно. Проблемът е че малко хора са такива в последващо общуване след 1-2 срещи. В смисъл разкриват негативни черти, които понякога са били доста "червен флаг".
Имаше един с който излизах миналото лято. Всичко окей, обаче почна да ме командва като някаква малоумна. И си вярваше че може да го прави. Ама чакай сега.... Не стават така нещата и то за някакви дребни неща. Ама иначе в началото цветя и рози, скромен, възпитан, обикновен мъж, с някакво нормално образование, банков чиновник. Няма лошо. Трябва си общуване и хората да се опознаят.
Авторката сама казва, че обича и с очите си, т.е. мъже, които повечето от нас биха харесали. Разбирам я, защото и аз съм такава. Не бих препоръчала снижаване на този критерий, защото все пак физическото привличане е изключително важно. Образованието също е важно, но не решаващо, предвид лесния прием и изкарване на нещо.
Той не мисли,че си под нивото му, защото имаш по-малко пари или друга професия. Защо си го мисли също не е от значение, говорим ти дни наред,че от самото начало те е възприел като втора ръка човек или приятелче. И ти не е трябвало да го толерираш. Как така ще ти заявява който и да е смехурко "Няма да те водя на почивки". А къде иска да ходиш, на гости на майка му? Коментара, който и за мен е най-добрия дотук, искаше да ти каже да си намериш от твоята черга, който не те приема за краен вариант или пък ти него.
Скрит текст:
Проблемите са ми основно ендокринни.
И аз имам инсулинова резистентност и съм ма диета с физическа активност. Ноември ми откриха киста на щитовидната жлеза. Възможно е тя да е причинила шума в ушите, защото той се появи септември. В момента пия терапия, но лечението е много бавно и въпреки че съм стриктна не виждам особено подобрение. Шума си е там, главоблието също, липсата на сън. Юни месец съм на контрола и не ми се мисли ако ми препоръчат операция. Просто ще умра вече, не мога повече с тези неща.
Отслабнах до 48 килограма от 53 начални, но 47 са ми нормалните по принцип. Магнезии скоро не съм пила. Имам сраствания от предна генекологична операция и от тези сраствания получих запушване (силно притискане) на червата и съответно операция по спешност и от тогава не съм изпила едно хапче различно от изписано ми от лекар. Преди това пиех желязо, магнезии, калий, вит Ц, вит Д, сигурно забравям и други. Да е се бях засилила на Вит. В 12, но не стигнах и до него.
Като цяло нямам от кого да взема пари. Евентуално да моля 90 годишната ми баба, но ме е срам просто. То и там са едни сложни, сложни неща. Най-добрата ми приятелка вчера като говорихме обеща че ако й преведат толкова майчински, колкото е сметнала че трябва (имаше грешка миналия месец и ттябва да й преведат доста пари сега) ще отдели задължително поне за 2 сесии да ми услужи. Но там все пак гаранции няма. И тя си има семейство, 2 деца, разходи, и като всеки човек проблеми. Помагаме си двете до колкото можем. Поне с някакъв кураж за някои неща за които ни е страх в ежедневието.
Някой по-горе беше споменал че един подкрепящ мъж ще ми се отрази добре. Това важи за всяка жена, но уви не е така лесно. Съгласна съм с мнението че съм омега жена за въпросният мъж. Поне вече със сигурност. На първата ни среща беше перфектен, но сега вече е хладен и дистанциран. Аз не му се натрапвам. Той по-скоро започна с някакви малки докосвания, на които не знаех как да реагирам първоначално и аз останах хладна.
Относно натоварването и оплакванията, аз не желая да говоря за тях с него или с мъжът до мен. Може да ги обсъдим веднъж два пъти, но това по никакъв начин не ми е всеки дневна тема. Точно обратното предпочитам да си говорим за други неща и да си прекарваме приятно. Съвсем не искам да го заливам с някакви негативни неща. По скоро искам когато сме двамата да ни е хубаво и весело и да ми помогне това да погледна по-леко на другите проблеми.
Никога не съм имала реална подкрепа в живота и сама е трябвало да си давам кураж. Когато се видяхме на първата ни среща, както казах той усети че има нещо и почна да дълбае, разказах му част от нещата и може да ми се смеете, но той направи нещо което ме разтърси и не очаквах. За вас може да е ежедневие, но на мен не ми се беше случвало. Хвана ми ръката и ми каза че всичко ще се оправи, но по такъв твърд и уверен начин че просто ме остави без думи. А рядко ми се случва. Тогава видях в него това което имам нужда и някаква надежда че нещата ще се оправят. На втората ни среща беше кисел, защото си мислеше че си пиша и с други мъже, което не беше така, но телефона ми постоянно получава идвестия от Туитър, Инстаграм, мейли. Не успях да му обясня че цялото ми внимание е насочено към него. После той изчезна по средата на чата ни. Аз не съм го търсила. И той някак си тогава не изглеждаше особено окей и му дадох пространство. Появи се чак сега след 4 месеца, но хладен, дистанциран и не особено заинтересован. В неделя докато бяхме в парка в Банкя той пак повдигна темата за майка ми и ми поставяше някакви условия, за които аз трябваше да му онясня че няма нужда, защото аз самата няма да допусна тези неща че да имам нужда от ултиматум и от едно на друго се разстроих и малко се просълзих. Той не реагира по никакъв начин освен да ме потупа по гърба и да ми каже да не плача. Което пък ме натъжи допълнително. Явно очаквам много, но как да не, след като съм видяла как беше на първата ни среща и как е сега.
Не знам какво се е променило при него, изглежда много по-щастлив, но супер дистанциран и сякаш няма нужда от мен за да е по-щастлив, но няма да откаже компания и секс. Така ми изглежда отстрани. Знае че съм му лесна, защо да не се пробва. Той със сигурност няма какво да губи.
И аз имам инсулинова резистентност и съм ма диета с физическа активност. Ноември ми откриха киста на щитовидната жлеза. Възможно е тя да е причинила шума в ушите, защото той се появи септември. В момента пия терапия, но лечението е много бавно и въпреки че съм стриктна не виждам особено подобрение. Шума си е там, главоблието също, липсата на сън. Юни месец съм на контрола и не ми се мисли ако ми препоръчат операция. Просто ще умра вече, не мога повече с тези неща.
Отслабнах до 48 килограма от 53 начални, но 47 са ми нормалните по принцип. Магнезии скоро не съм пила. Имам сраствания от предна генекологична операция и от тези сраствания получих запушване (силно притискане) на червата и съответно операция по спешност и от тогава не съм изпила едно хапче различно от изписано ми от лекар. Преди това пиех желязо, магнезии, калий, вит Ц, вит Д, сигурно забравям и други. Да е се бях засилила на Вит. В 12, но не стигнах и до него.
Като цяло нямам от кого да взема пари. Евентуално да моля 90 годишната ми баба, но ме е срам просто. То и там са едни сложни, сложни неща. Най-добрата ми приятелка вчера като говорихме обеща че ако й преведат толкова майчински, колкото е сметнала че трябва (имаше грешка миналия месец и ттябва да й преведат доста пари сега) ще отдели задължително поне за 2 сесии да ми услужи. Но там все пак гаранции няма. И тя си има семейство, 2 деца, разходи, и като всеки човек проблеми. Помагаме си двете до колкото можем. Поне с някакъв кураж за някои неща за които ни е страх в ежедневието.
Някой по-горе беше споменал че един подкрепящ мъж ще ми се отрази добре. Това важи за всяка жена, но уви не е така лесно. Съгласна съм с мнението че съм омега жена за въпросният мъж. Поне вече със сигурност. На първата ни среща беше перфектен, но сега вече е хладен и дистанциран. Аз не му се натрапвам. Той по-скоро започна с някакви малки докосвания, на които не знаех как да реагирам първоначално и аз останах хладна.
Относно натоварването и оплакванията, аз не желая да говоря за тях с него или с мъжът до мен. Може да ги обсъдим веднъж два пъти, но това по никакъв начин не ми е всеки дневна тема. Точно обратното предпочитам да си говорим за други неща и да си прекарваме приятно. Съвсем не искам да го заливам с някакви негативни неща. По скоро искам когато сме двамата да ни е хубаво и весело и да ми помогне това да погледна по-леко на другите проблеми.
Никога не съм имала реална подкрепа в живота и сама е трябвало да си давам кураж. Когато се видяхме на първата ни среща, както казах той усети че има нещо и почна да дълбае, разказах му част от нещата и може да ми се смеете, но той направи нещо което ме разтърси и не очаквах. За вас може да е ежедневие, но на мен не ми се беше случвало. Хвана ми ръката и ми каза че всичко ще се оправи, но по такъв твърд и уверен начин че просто ме остави без думи. А рядко ми се случва. Тогава видях в него това което имам нужда и някаква надежда че нещата ще се оправят. На втората ни среща беше кисел, защото си мислеше че си пиша и с други мъже, което не беше така, но телефона ми постоянно получава идвестия от Туитър, Инстаграм, мейли. Не успях да му обясня че цялото ми внимание е насочено към него. После той изчезна по средата на чата ни. Аз не съм го търсила. И той някак си тогава не изглеждаше особено окей и му дадох пространство. Появи се чак сега след 4 месеца, но хладен, дистанциран и не особено заинтересован. В неделя докато бяхме в парка в Банкя той пак повдигна темата за майка ми и ми поставяше някакви условия, за които аз трябваше да му онясня че няма нужда, защото аз самата няма да допусна тези неща че да имам нужда от ултиматум и от едно на друго се разстроих и малко се просълзих. Той не реагира по никакъв начин освен да ме потупа по гърба и да ми каже да не плача. Което пък ме натъжи допълнително. Явно очаквам много, но как да не, след като съм видяла как беше на първата ни среща и как е сега.
Не знам какво се е променило при него, изглежда много по-щастлив, но супер дистанциран и сякаш няма нужда от мен за да е по-щастлив, но няма да откаже компания и секс. Така ми изглежда отстрани. Знае че съм му лесна, защо да не се пробва. Той със сигурност няма какво да губи.
Той е кисел, защото мисли, че чатиш с други мъже. В същото време изчезва в средата на чатове и като се появи след 4 месеца ти припкаш да се гледаш с него. Поставя условия,аже за собствената ти майка и ти се просълзяваш, при което той седи като пън, но и ти не си тръгваш.
Какво да се промени при него, че да изглежда супер щастлив и защо да не е щастлив? Той си е същия ръб, ами ти си се опитвала да си втълпиш, че не е.
Прочети това, което си написала и ще установиш, че проблемът си е в твоя телевизор.
За мене връзка между тебе и конкретния мъж не е възможна. Не сте съвместими, никак даже.
Видях в друг пост, че се срещаш с приятелки с деца и нямаш контакти с други хора. Необвързана жена на средна възраст, която иска връзка, какво прави с жени с деца? Не умираш ли от скука? Аз, дето имам деца не излизам с такива.
Лили, с напредване на годините приоритетите ти ще се сменят. Категорично ще се случи, дори сега да не смяташ така.
От начетен, обаятелен мъж с добро образование и атрактивна визия, с когото може да си говорите за техника и IT прогрес, изведнъж ще изпиташ болезнена нужда от грижовен, добър и семпъл партньор, който да пазарува, да носи пари вкъщи, да се грижи за дома и да бъде до теб, когато си болна.
Идеята ми е да не губиш време в нереални очаквания, за да не пропуснеш между другото някое грозновато, бедно и безимотно момче, което работи като монтьор или шофьор на камион.
От начетен, обаятелен мъж с добро образование и атрактивна визия, с когото може да си говорите за техника и IT прогрес, изведнъж ще изпиташ болезнена нужда от грижовен, добър и семпъл партньор, който да пазарува, да носи пари вкъщи, да се грижи за дома и да бъде до теб, когато си болна.
Идеята ми е да не губиш време в нереални очаквания, за да не пропуснеш между другото някое грозновато, бедно и безимотно момче, което работи като монтьор или шофьор на камион.
Лили, казваш че даваш шанс и говориш и с други мъже, но виждаш червени флагове. Ако този мъж, за когото пусна темата не е червен флаг, просто не знам как ги определяш. От всички разкази за малкото ви срещи аз едва една реплика от него харесах. Отношението му към теб, държанието, думите...просто зарежи. Говори ти, че не иска да те води никъде и не иска нищо да ти купува, очевидно се изхвърля с финансовите си възможности(така ми прозвуча), говори с часове за бившата, на последната среща пък за настояща тръпка. Разправят ти другите за това, че те имал за приятелка. Айде бе, аз моите приятели не ги докосвам непрекъснато. Очевидно иска друго, но те унижава, а и ти се унижаваш като приемаш това, само за да не те помисли за зле скроена.
Имам чувство, че в теб се борят две жени. Едната е вечната жертва, а другата е тази с високите стандарти, които никой не покрива. Едната иска минимума, другата максимума. Такова излъчваш, такова привличаш. С първата страна, привличаш мъже които ще те мачкат и унижават. С другата отблъскваш нормални мъже, които могат да ти бъдат партньори. Трябва ти баланс. Има предполагам доста литература по въпроса.
Пожелавам ти успех с работата, жилището, мъжете и живота!
Имам чувство, че в теб се борят две жени. Едната е вечната жертва, а другата е тази с високите стандарти, които никой не покрива. Едната иска минимума, другата максимума. Такова излъчваш, такова привличаш. С първата страна, привличаш мъже които ще те мачкат и унижават. С другата отблъскваш нормални мъже, които могат да ти бъдат партньори. Трябва ти баланс. Има предполагам доста литература по въпроса.
Пожелавам ти успех с работата, жилището, мъжете и живота!
Какво се изумявате на "кастинга"?Нима не е нормално жената да си избере мъжа по някакви критерии?Аз не понасям слабохарактерни,мрънкащи ,страхливи,мързеливи и взимащи пари от мама мъже.Ами срещна ли такъв е нормално да му пожелая попътен вятър.И съвсем нормално да се ориентирам към мъж притежаващ обратните качества.Знаех какво искам и търсих точно това .Което не означава ,че не съм луда по мъжът ми все още,ако не бях ,нямаше да сме тук сега