Ох, ваксини, ох, кеф! За всички ще има, голям кеф! 217-та НЕМСКА тема

Направихме си неделен колопоход да видим приятели. 20 км. през горите, приятна работа. На връщане обаче окъсняхме, пийнали и хапнали, в тъмно и дъжд. Леко екстремно, но народа ми се оказа корав, никой не се  преби. Хубава неделя беше.

Някой бил ли е леденият бар Icebar в Лондон?

Само Jever...горчивка си е да.
Някой по-горчива да препоръча?

Бирите по баварско са изключително много и все са горчиви А някои и доста силни. Особено тея, дето се варят зимата
Аз от цялата работа с пандемията имам един единствен проблем, че като са обявили нот бетроююнг, искам да е такъв, а не да работим на пълен капацитет. И да не ни изкарват душите, а други да си клатят краката и да вземат парите.

Пак имам нужда от съвет ,след като ми свършва Elternzeit ,,междувременно ми изтече и договора(временен) към работодателя ми ,какво трябва да направя при положение че искам да остана още вкъщи ,трябва ли да удължавам майчинството ,или просто си оставам като безработна вкъщи??
Ако е така съответно трябва да мина към здравната застраховката на мъжът ми предполагам...

Гея, ако знаеш колкоооо си права!  
Представям си какви паразитки са си водили децата, за да си поспят и починат.

Ама личи си, че не си постоянна в темата - моите съседки всички до една си водят децата и по цял ден пушат и кашлят по терасите. Немски траш.

Фамилиенминистърин каза, че саотделили 2 милиярда точно за това подмомагане в у-ща и фьордерунг. Как ще ги разпределят не знам. И някакви бонуси по-бедните да отиват на почивка лятото.

Явно сме колежки. И аз се нервя от същото. Писна ми от шпетшихт! През ден до 6 часА!

Колеги сме, Пипи, аз отдавна знам, че сме Мен не ме пускат да си взема допълнителните часове защото или някой има болен, или някой в курц арбайт или има много деца... За отпуската през август да не говорим... Така бях побесняла миналата седмица, че бях готова да напусна.

Говори ми... Кюндигунга ми е в джоба, но на тоя етап имам по-важна задача и заради нея отлагам.

Аз чакам да ме пращат на обучение от една година... Ако ме пратят, вероятно ще се загробя за дълъг период от време, ако не ме - по всяко време мога да си тръгна. Като гледам около нас има поне 5 работни места...

Честно казано аз така и не то разбрах да се водят на всяка цена децата на градина, а учениците в ДО..има много родители които работят хоумофис и си оставят децата вкъщи, но ей такива дето Папа Панда ги описва ги пращат..

Аз имам от януари още одобрена отпуска за юли. Миналата седмица една девойка, за която отдавна не е тайна, че е в близки отношения с единия шеф (горд баща на три деца), поискала отпуск за същите дати. Отказали ѝ и ѝ казали, че аз вече имам отпуск за тогава. Шефът направи спешна среща в Тиймс да ни говори за Zusammenarbeit. Защо като един екип не сме си говорили и предварително да сме се уговаряли кой кога ще почива. Демек аз да я питам на 2 януари дали знае кога иска да почива, че да се вмъкна и аз покрай нея. Тази беше също на срещата и само сълза дето не пусна, защото нямало да може да отиде през юли с брат си в Испания. На добра воля казах, че мъжът ми ще пробва да смени отпуската си за август, защото ще пътуваме в България с кола и не сме обвързани със самолетни билети, а и за късмет аусбилдунгът на дъщеря ми почва през септември, а не през август както обикновено. Разрешиха на мъжа ми за август, смених си аз отпуската, съобщих на колежката. Шефът ме похвали, че така се работело. Побеснях на моята си тъпотия, още повече, че колежката от Човешки ресурси, която одобрява отпуски ме пита да не съм полудяла. Каза, че който първи подаде за отпуск, той я взема, предимство имат родители на ученици.

Друг приятен момент. Един колега напусна. Той, аз и девойката, за която писах по-горе работим едно и също нещо, но всеки си има отделни случаи. Те са в една онлайн система, всеки си има данни за вход и на всеки случаите му са в отделна група. Преди една година казаха, че всеки ще има достъп само до своята си група. Т.е. логвам се в системата и виждам списък само на моите случаи. Ако някой ме пита нещо за случай, който не е мой, аз нищо не мога да отговоря, защото изобщо не виждам този случай в списъка. С течение на времето обаче разбрах, че другите двама имат достъп до всички случаи, а аз не. Попитах защо, казаха, че това било грешка, айтитата щели да я оправят. Не я оправиха. Така. Напусна в края на март колегата, събраха ни и казаха, че той има 550 случая, от които голяма част не са решени и има съдебни дела по много от тях. Щели да назначат нов човек, шефовете и те щели да работят и т.н. Добре обаче никого не назначиха, а на мен почнаха в списъка да ми изскачат случаи от този колега, докато един ден не видях, че общата бройка на случаите само за него ден е скочила с над 100, което не е възможно, защото на ден се въвеждат 10 до 20 нови случая. Ясно, че ми прехвърлят много случаи на напусналия, но не ми казват. Съответно исках да знам колко случая са прехвърлили на колежката, която направи драмата с отпуската, но не мога. Реших, че без магария няма да стане и помолих една колежка от офис в чужбина да влезе в системата, да натисне един бутон, с който се генерира екселска таблица с всички случаи и да ми я прати. И какво да видя? Най-случайно имам с 301 случаи повече от колежката или по-точно тя има 499, а аз 900. Това беше в петък, днес сигурно са повече. Да не говорим, че очевидно преди да напусне колегата аз съм имала повече случаи от всички. Което отговаря на въпроса защо аз нямам достъп до всички случаи. За да не виждам броя на другите колеги.

Написах си една реч и бях решила да ходя днес да си искам по-висока заплата. Отлагам за сряда, защото след един час ще ходя на лекар. Ако не ми платят каквото трябва, хич никакъв кюндигунг няма да им дам. Лягам си удобно в хоум офис завинаги или докато не ме махнат, че да разбера и аз нещо от социалната немска държава. Да ги съдят недоволните с нерешени случаи, да става каквото ще. Егати наглите долни хитреци. Да не говорим колко пъти съм чувала немски колега да говори по телефона с някой германец, който не ни е клиент, а противник така да се каже и му обяснява, че така са българите, за съжаление друго не може да се очаква тях и т.н. А ние сме представители на голяма българска фирма и от нея си получаваме парите за да ѝ защитаваме интересите. Колко пъти идват колежки и ми казват "Клиентът пита кога...", а аз им напомням, че не той ни е клиент, а българската фирма и колкото по-недоволен е "клиентът", толкова по-добре за истинския клиент и за нас. Гледат тъпо. Писна ми на шапката, но поне се оплаках. Сега отивам да се моля за ваксина.

Търсете си правата, дами.

Аз бях споменала, че искам да напускам първата ми работа, за да се концентрирам във втората. Казах им устно, помолиха да изчакам да намерят човек. Не намериха, то е и трудно, много специфично  като умения, но не мога да чакам безкрайно,  затова подадох писмено заявление за напускане и в края на месеца ще съм свободна. Работата там ми носеше удоволствие, но е време да помисля в перспектива за себе си. Все пак обещах, че ще им правя чат-пат дизайни на хонорар, трябва да разуча как стои въпроса административно и данъчно. Но много ми олекна, признавам.

Не е само до търсене на права.
Има един момент, в който осъзнаваш, че или си съгласен да останеш в схемата на експлоатация, или просто им казваш много мило, усмихнато и благодарно " сбогом". Без повече опити за търсене на " справедливост" във възнаграждението, изработените часове и възлаганите задачи, които от година на година растат като айсберг, а договорът остава недокоснат. Колкото и да си се опитвал да изясниш този въпрос на тиймситцунген или дори в опит за личен разговор..... Такъв беше моят случай. След 8 години щастлива Zusammenarbeit, напуснах. Никой не можа да повярва. Бяха решили, че съм болна от някаква тежка болест....шефът беше като гръмнат.
Писа ми поне три мейла, мнооого "любовни"....само и само да не напускам. Покани ме да говорим, пак с надеждата, че ще остана. Но бях твърда. И сега съм доволна, че напуснах. Обеща ми, че ще ми даде препоръка, която се дава при напускане. Още не ми я е дал. При положение, че му напомних официално, с мейл и наживо поне два пъти.