Имам ли право? Суицид.

Към момента, доколкото разбрах само ЖениБГ казва, че е психолог, т.е. професионалист. Аз съм логопед, но пак трябва да съм в час с разстройствата. За друг не знам да е казал. Със сигурнот не си меря нищо с Жени, защото сме на едно и също мнение относно "мозъците" и класификатора.

За мен голяма част от популярната литература на тази тема е по-скоро объркваща хората. Въпросът за живота и смъртта е вечен и всеки човек се интересува и иска да си изгради някаквасвоя теория и вярвания. Християнството и другите религии отделят голямо значение на тези въпрос в доктрините си.

Вчера пък и днес се недоволстваше че се неглижирали  хората с мисли са самоубийство и не се взимали мерки навреме и се стига до фатален край, даже и пример се даде за реален случай.
Сега пък не била важна само медицинската част. Няма угодия. Всичко е важно!!!


Андариел, Той и Мангъров и други лекари  имат  дипломи, но масово не сте съгласни с тях. По твойта логика щом като е професионалист значи е прав.

Дипломата не  говори нищо, а начина на мислене.
Придаваш по-голямо значение на образованието по психология от колкото то действителност има.
Психолога няма диагностични права и "лечебните" му права са ограничени.

Ааа, не я купувам аз таз песен любовна за дипломите! Човек първо трябва да има диплома, пък после да разсъждава дали е нужна и какво си мисли Мангъров.
Да, важна е медицинската част, защото към момента само тя е официална. И Наказателният кодекс, ако някой подтиква някого към такива действия.

Медицинската част от обясненията, поднесена по този начин, би била интересна единствено за хора с медицински познания, които биха могли да я разберат. Аз нямам такива познания, както и поне 90% от пишещите в темата. Това не е форум на медици, а и темата е формулирана така, че набляга на моралната страна на въпроса. Можеш да си пишеш, но нито си по темата, нито си интересна за повечето пишещи.

Poni69, Благодаря за високото мнение.
Но Андариел и Жени.БГ ме определят за лаик и за какво беше че чета масова литература а не научна, именно защото боравя с прости думи, разбираеми за всички - а не цитирам учебници и не публикувам линкове.

Чувства, мисли, серотонин, ЯМР, и т. н това са думи от обща култура.

Аз и научната мога да я обясня с думи прости. Какво им е на учебниците, те нали са писани за това, да се учат хората. Ти в твоята професия откъде си се учила, нали от учебници, а не ти го е спуснал Господ това знание!
Няма никаква обща култура, а са си чиста наука. Обща култура е да бистриш масовата литература с комшийката на кафе и да си хвърляте карти таро.

Не си изтрих постовете само по две причини. Смятам, че и за близките е важно да знаят и научните обяснения, в смисъл, че има тежки депресии, които може и да не е възможно да се излекуват. И че в някои случаи те не биха могли да предотвратят суицида. За да не се питат цял живот какво направих или не направих. Това чувство за вина е смазващо.
Но пък в много случаи, ако са запознати със симптомите на депресия (които съм дала в линковете по горе), близките могат да насърчат болния да се лекува навреме и да го подкрепят по време на лечението, което е вече половин спечелена битка. Защото депресията има много лица. Някои от тях са усмихнати.
Другата причина е, че може и някой потребител със суицидни мисли да прочете нашите постове с Анди и да се насочи към лечение. Ако дори един го направи, ще има полза от цялото това писане.

На тези, които съм отегчила, се извинявам.

Аз от където съм се учила съм, не замервам клиенти и колеги с цитати, а давам мнението си , разсъжденията  си, интуитивност, комбинативност  и т. н. за конкретната реална ситуация която възниква, готов отговор в учебника и да искам не мога да нямеря.

Готов отговор как да се помогне на човек със суицидни мисли също няма!
Само ако се надникне в душата му може да се намери, а не в мозъка му чрез техника.
Възниква въпроса, а дали той иска да му се помогне, все пак не вижда смисъл и желанието му е да приключи.
Може да иска да приключи, но от къде е сигурен че ще се пресели успешно в отвъдното. Ако сега живота му няма смисъл, какъв смисъл би имал живота му ако си докара инвалидност и увреждания.

Да бе, само вашите постове с Анди насърчават хората да се "лекуват"!?!?!?!?!?
А другите ги призовават да се самоубиват ли....
Та аз ги насърчавам във всеки мой пост да потърсят професионална помощ, дори и едно действие в обратна посока не съм направила. И не само аз и други потребители.
Най-важната помощ психотерапия и подкрепа от близки. Ако се налага и подпомагане с медикаменти за разумен период от време,  за да не се навлиза в зависимости. Защото лечението на зависимост е по-тежко, и от самия проблем за който са пити хапчетата.

Пишеш някакви общи приказки (а не обща култура), но се съмнявам да тръгнеш нещо да правиш за този човек, освен да си играеш на психолог-аматьор, и философ-аматьор, който четка самолюбието си. Няма какво да разсъждаваш дали имал право или нямал право на нещо, защото ако се случва пред очите ти, ще трябва после да се обясняваш пред полицията къде си дрямала. Да, нищо няма да ти направят, но ще те питат какво знаеш по въпроса. Тогава никой няма да те пита какво си разсъждавала дали душата му е безсмъртна и къде ще се преселва. Съмнявам се да си имала досег с реален човек с такива мисли, иначе нямаше да пишеш али-бали дали искал да му се помогне, за души и прочие.

А цялото писане как не ти трябвал мозъкът, защото била важна душата само показва защо трябва да се учат невронауки. То е като с компютъра ти - хардуерът като се бъгне, или ако ти се бъгне операционната система, не можеш и фейса да си отвориш да видиш на каква екскурзия е ходила приятелката ти.

Андариел, наясно съм с високото ти самочувствие от  години,  и свръх его по всякаква теми.
Имаш право на него, аз имам право да не му се възхищавам. .

Заглавието на темата е "Имам ли право. Суицид. ", какъв е  проблема, че съм написала нещо по въпроса!
Заглавието не е ЯМР на мозък.
Тук в тази тема професионалисти няма!!! Професионалиста излиза с името и биографията си/опит, позиция в момента, има такива теми с консултанти всякакви. Ти си потребител като другите в темата, не професионалист.

Приказките ми за душата били "али бали", това ми показва че си нямаш представа какво се случва в един психиатричен кабинет. Случва се разговор, в кабинета на психиатъра няма техники за изследване на мозък, нито праща пациента/клиента на такива изследвания, освен в случаите когато човек съобщава за продължителна значима/сериозна болкова симптоматика да бъде отхвърлена. В действителност се случва точно така както съм го написала. Психиатъра изписва хапчета след като се запознае с душата на човека, а не със снимка на мозъка му. Като изписването на хапчета не е задължително!
Подиграваш се с всички психотерапевти, защото това е предмета на работата им, да надникват в душите на клиентите си. Да, клиенти, а не пациенти. Не аз, а самите психотерапевти така наричат посетителите си. Професионалистите ги знаят тези неща.

Може да се съмняваш колкото искаш, аз вчера съм написала че има такъв човек/роднина в живота ми не само с мисли но и с действия за самоубийство. Пазенето му да не направи най лошото е постоянно и много трудно. И не си го пазим просто ей така да не се самоубие без достъп до лекари, ама само заради теб няма повтарям вчерашното написано.

Пропуските и на двете ви са големи, и самочувствието голямо. Само вие си знаете и никой друг какво точно работите.

Нямам нужда да си четкам егото, имам непоносимост към ръсене на заблуди особено от "? професионалисти? ".

Ти психиатър ли си, само да питам? Ако си психиатър, ок. за виждането в кабинета на психиатъра, може сестрата да види също какво се случва. Но ако нито си психиатър, нито сестрата в психиатричния кабинет, как точно знаеш какво се случва? Срещите с психиатър и психолог са индивидуални, без зрители.
Не се подигравам над никого, не знам защо си измисляш някакви неща и ми ги приписваш. Да, клиенти са, защото някои хора се обиждат, ако чуят думата пациент. Това е несъществено за работата.

Дипломата си е диплома, така че съм професионалист, щом имам диплома и практикувам. Доста хора ме познават лично във форума, така че знаят какво работя. А колко и какво зная или не зная могат да го преценяват само хора, които са ми равни по образование и практика и няколко други човека, които бяха мои преподаватели и са с по едно "проф." пред името.

Божеее, някой да я спре вече. Стига глупости. Опорочи темата с "разсъждения"...страшен егоцентризъм и егоизъм.

По традиция, най-често срещите са без зрители, но това не е категорично правило.
Моят роднина  с желание да прекрати живота си и е над 18 годишен, при всички срещи с психиатрите беше с баща си.
Сигурно си мислиш, че си измислям, за това ще кажа едно от имената на психиатрите - д-р Александър Попов водещ психиатър във Варна. Дори и аз имах среща с него относно роднината ми и изписаните му медикаменти.
Срещите са и без зрител сестра,  всъщност, от къде го измисли това.
Съдържанието на разговора е поверително, психиатъра и психотерапевта нямат право да изнасят информацията, но пациентите/клиентите нямат забрана да споделят  за разговора си със специалиста ако чувстват че имат нужда от това и с когото преценят.
Съдържанието на разговора е поверително, но не е поверително и не е тайна, че в кабинета се случва разговор и нищо друго.

Аз имам дори и лични посещения при психиатър още в далечната 98 година. Проф Христо Кожухаров - случи се разговор.
След това ми трябваха хапчета за сън, след  проблемна операция, случи се разговор с психиатъра.
И опит с психиатрични експертизи имам - освен комуникация, говорене друго не се случва.

Основното правило в "лечението" на психични разстройства е специалиста да е с прекършено его, а не егото му да препуска като бясно куче. За това е и изискването за лична психотерапия на психотерапевтите.

Моите наблюдения са,че повечето от самоубийците изобщо не са имали време да изпадат в депресивни състояния,пък за хапчета ,лечения и сеанси и дума не може да става ! Аз незнам защо толкова страници се спори и се дъвчат психолози и психиатри след като болшинството изобщо не опира до тях,нито им е до решаване и справяне с проблема...

Как ще коментирате самоубийствата на хора със сериозни професии сблъскали се с тежки житейски проблеми,невъзможност за справяне и последващ съвсем осъзнат и премислен акт ?

Пак ли депресии и че никой не е забелязал състоянието на човека-ами че някои буквално са се върнали от работа,други от почивка и т.н?

Това да не се осъзнаваш като човек, страдащ от депресия, не значи, че не страдаш от тази болест. Тя има много лица и някои от тях са усмихнати, жизнерадостни и успешни. Точно затова трябва да се говори повече за това състояние, за да разберат и самите те, че го носят, тъй като четенето на собственото поведение може да е не по-малко объркващо спрямо разгадаването на чуждото, особено когато очакванията за депресирания са перманентен sad face и това, че са "слабаци", както се намекна. И нищо извън това. И когато не се вписваш в този профил, тогава не се и припознаваш, следователно не можеш и да откриеш "какъв ти е проблемът" и да започнеш да работиш по него. А и откриването, че има и други като теб дава комфорт и опора. Много работохолици всъщност страдат от депресия и именно чрез работата си "бягат" от нея.