Хората често си отиват доброволно. Неразбиране, критика, осъждане... Разбирате ли подобно решение? Има ли право човек да си отиде, когато иска?
Не мисля. Самоубийството е отказване. Не съдя самоубийците, в един момент на всеки му идва да си тегли куршума. Обаче след този момент идва друг. Даден ти е живот, може да не си го искал, но имаш право на него.
Освен това твоят живот афектира други. Повлиял си на някой, помогнал си на някой и той ще те помни. Като си пръснеш черепа ще разбиеш и неговото сърце.
Не казвам да мислиш първо за другите, но самоубийството не е решение. Нито за теб, нито за някой друг.
Тъжното е, че "Всички те обичат когато си мъртъв". Родителите не слушат децата си, в много случаи тяхното неподчинение и "неприемливо поведение" е вик за помощ. "Напиши си домашната, почисти си стаята, ходи с прилежен вид, не отговаряй на родителите си, не показвай неподчинение пред преподавателите и по- възрастните..." Децата не са роботи, в една крехка възраст имат нужда от подканяне и пояснение, не шамар през лицето и "няма да излезеш докато не си оправиш стаята". Всички родители увреждат децата си, това е факт. Дори и най- добрите.
И не само. Неуважението към чуждата гледна точка и липсата на желание за изслушване поражда цялата драма. Когато един човек има да каже много а никой не слуша, той се чувства в безизходица.
