
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ЗДРАВЕ, щАСТИЕ , ВЕСЕЛИ ИГРИ, И СЛЪНЧЕВИ ДНИ !!!
А на майчетата още 100 Х 1 години да посрещат рожденните дни на децата си.
И ние сме на трепетна вълна за рождения ден, вече балони и помпа и шапки и свирки, всичко е взето и е в готовност за рождения ден на Коко.
А Коко вече е добре, и засега е здрав. От началото на ноември до март-април някъде ще пие едни хапчета изписани по здравна каса и безплатни, които иначе са по 104 лева на месец.Така наречените имуностимулатори, действащи на горните дихателни пътища, и евентуално възпрепятстващи друг бронхит,абе ужас някакъв, ама се надявам с това да се оправи и да няма проблеми. Ако не ще се местим да живеем на село............
като цяло в момента това ми е на по -заден план в мозъка, просто защото ми е пълен само с положителни неща за рождения ден, балони, гости, подаръци и само гледам Коко как расте с всеки изминал ден и как всеки ден усвоява нещо ново и забавно.Вече като го питаш на колко ще стане вдига едно пръстче и казва-" на ина" Всичко свързано с крачето , чорап, обувка- всичко е "тате"-мама продължава да е ам-ам ,топката е тата. Абе за разлика от вървежа говора ше ни се забави , ама да е жив и здрав, другото няма голямо значение.
Айде чао, че някакъв памперс ми замириса.




Близо 1 година не съм писала тук
и страдам когато нещо лошо се е случило
.Стисках ви палци за изпитите ,за добри резултати и за по-бързо оздравяване и много бях щастлива на всички снимки който можах да разгледам - всички бебоци са много красиви е то се знае де, нали са ОКТОМВРИЙЧЕТА.Но нека да се представя(нищо ,че на 1 страничка има малко инфо за мен) Казвам се Роси и съм майка на момиченце Виктория родено на 27.10.05г ,живея в едно малко селце Шкорпиловци до Черно море на 50 км от Варна(Варненските мамчета може да го знаят)Вики се развива нормално ,все още неможе да ходи, но за сметка на това пълзи доста бъзо,изправя се за всичко за което се хване и пипа на всякаде до кадето и стигат малките ръчички .Има само 2 зъбчета ,а другите ги чакаме да изникнат от4 месеца .
Освен думите на младоженеца "веселете се за наша сметка, че сега ви е паднало, друг път няма да има". Шаферката беше на 7мото небе, двете ми деца бяха единствените на сватбата и втори център на внимание. Имаше доста мераклии да се занимават с Еличка, та с Данчо си потанцувахме добре. Между другото, Еличка за пръв път тръгна сама да се разхожда извън къщи, много и хареса 
2лв за 5мин. То таман му стане хубаво на детето и люлката спира!
Та така...