Забременели след ин витро - тема 49

  • 55 067
  • 735
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 459
Надявам се да няма риск от стряскането, защото и аз постоянно се плаша от всичко...

# 496
  • Мнения: 28
Здравейте,мамита.
Искам да попитам има ли дами от Пловдив с ин витро в Турция и къде в Пловдив се следят? Леко бременеене

# 497
  • Мнения: 135
Каня се от много време да пиша по темата с притесненията, но не ми остава време покрай грижите за малчо. Исках просто да го дам като съвет от човек минал по целия път като вас Simple Smile Забелязах, че почти всички в тази тема изкарват бременността си много тревожно като постоянно се ходи по прегледи при няколко доктора и се пускат нови и нови изследвания и нови и нови тревоги....Което в напълно нормално след дългия и труден път изминат, за да се стигне до заветните две черти. И аз бях така- първите няколко месеца, бяха пълен ад. След 4 години мъки, 4 инсета и 3 инвитрота, след много кървене и загуба на едното ембрионче в 8 г.с.....направо бях напрегната до мозъка на костите си, не можех да се изпишкам нормално без страх за кървене...В един момент обаче си казах стига! Спрях да чета, да изследвам, да ходя на прегледи всяка седмица, реших, че след тия мъки заслужавам поне една страхотна бременност - и си я направих Simple Smile Пътувах, спортувах, излизах, срещах се с хора, хапвах си без свян, пиех вино и се наслаждавах на макс. Имах едно невероятно раждане - лесно, позитивно, спокойно! И сега имам едно прекрасно, спокойно бебе, което плаче само, когато е гладно и се събужда с усмивка Simple Smile Та съветът ми към всички вас момичета е да си позволите да изживеете тези прекрасни 9 месеца по най-невероятния начин, защото го заслужавате! И защото всяка тревога после ще рефлектира върху малките човечета, а все пак всичко вече е за тях Simple Smile

Надявам се да няма риск от стряскането, защото и аз постоянно се плаша от всичко...

# 498
  • Мнения: 69
Каня се от много време да пиша по темата с притесненията, но не ми остава време покрай грижите за малчо. Исках просто да го дам като съвет от човек минал по целия път като вас Simple Smile Забелязах, че почти всички в тази тема изкарват бременността си много тревожно като постоянно се ходи по прегледи при няколко доктора и се пускат нови и нови изследвания и нови и нови тревоги....Което в напълно нормално след дългия и труден път изминат, за да се стигне до заветните две черти. И аз бях така- първите няколко месеца, бяха пълен ад. След 4 години мъки, 4 инсета и 3 инвитрота, след много кървене и загуба на едното ембрионче в 8 г.с.....направо бях напрегната до мозъка на костите си, не можех да се изпишкам нормално без страх за кървене...В един момент обаче си казах стига! Спрях да чета, да изследвам, да ходя на прегледи всяка седмица, реших, че след тия мъки заслужавам поне една страхотна бременност - и си я направих Simple Smile Пътувах, спортувах, излизах, срещах се с хора, хапвах си без свян, пиех вино и се наслаждавах на макс. Имах едно невероятно раждане - лесно, позитивно, спокойно! И сега имам едно прекрасно, спокойно бебе, което плаче само, когато е гладно и се събужда с усмивка Simple Smile Та съветът ми към всички вас момичета е да си позволите да изживеете тези прекрасни 9 месеца по най-невероятния начин, защото го заслужавате! И защото всяка тревога после ще рефлектира върху малките човечета, а все пак всичко вече е за тях Simple Smile

Надявам се да няма риск от стряскането, защото и аз постоянно се плаша от всичко...

Здравейте, чудесен пост. Благодаря ви, за който. Много сходен с моите виждания /макар и да не съм преживяла чак толкова/. Аз съм в 36 г.с. първо инвитро ми е. Първите 3 месеца, освен в токсикоза, в болница за прокървяване, ги прекарах и в страх. След това си казах стига, пътувах, дишах чист въздух, правих преходи /съобразени със състоянието ми/, влизах си в морската вода, пих си по чаша вино. Дори си опресних шофьорските умения, благодарение на мъжа ми/не бях шофирала 13 години и ми беше почти комплекс/. В трети триместър имах някои здравословни грижи, преодолими. Сега ме гони страх от първото раждане. Не толкова страх от болката /има такъв разбира се/, колкото треперене над това бебето да се роди живо и здраво. Често пускам и допълнитилви изследвания по мое усмотрение. Вашият пост ми вдъхна много позитивизъм. Благодаря ви. Вярвам, че човек трябва да има къса памет за лошите неща и да гледа напред, но в последно време се бях вторачила във всичко преживяно до тук и страха ме беше превзел, да не се проваля накрая... Надявам се и аз да мога да се похваля със здраво бебе и леко раждане. Дай Боже, всеки му, независимо на какъв етап сме.

# 499
  • Мнения: 156
Здравейте! След два неуспешни трансфера ми предлагат да направим хистероскопия, за да се огледа матката. Има ли жени от вас, които са правили и след това са забременяли?

# 500
  • Мнения: 303
Здравейте, Момичета. Към края на 6г.с съм.  Нормално ли е все още да нямам симптоми?  До преди 3 дни имах   киселин които изцяло изчезнаха , само апетита ми остана , много леки ПМС от време на време,  леки болки в кръста и нощното потене което и то не е както преди...  Не знам дали има значение но в 5 седмица видяхме плоден сак с жълтъчно мехурче..  И утре съм на 2ри преглед но много се притеснявам, че нямам симптоми..

# 501
  • Мнения: 5 953
deisyy, хистерото си е препоръчително преди трансфер, дори да няма неуспешен такъв. Но то не е решение на глобалния проблем. Просто,ако има физически пречки може да се отстранят. Не всичко се вижда на ехографа.

Dalinda, недей очаквай да имаш някакви симптоми. Освен това е много рано. Имам няколко бременности - спонтанни и ин витро. Само при последната може да се каже, че получих някакви симптоми под формата на гадене и много по-силна непоносимост към миризми спрямо предишните бременности.  И на по-късен етап. Болки в гърдите пък съм имала малко и за кратко. Вече като видимо пораснаха в големите месеци.

# 502
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Далинда, и аз се чудех защо нямам симптоми, точно в 6 г.с. И седмица по-късно, като се започна, та до средата на 4ти месец почти пълна програма. Някои мами просто нямат никакви симптоми, като моя приятелка, която случайно разбра, че е бременна в края на 3ти месец. Има нередовен цикъл и отишла да й го предизвикат, след като за пореден път не й дошъл два месеца, а докторката я посрещнала с новината, че има ембрион със сърдечна дейност. Така че, или е рано, или си от щастливките, които ще си карат леко.

# 503
  • Мнения: 303
Благодаря ви, момичета за успокоението.  Дано да няма нищо притеснително а просто да съм от щастливките както казвате. 🍀 Лека бременност и здрави пухкави бебчета на всички Мами! 🤰🙏🍀

Последна редакция: вт, 21 сеп 2021, 15:00 от Dalinda953

# 504
  • Мнения: 316
Аз вече влизам в 9-ти месец и не съм имала никакви симптоми. Цялата ми бременност мина много леко и сега вече чакаме щастливия финал да мине и той благополучно. Не съм повръщала нито веднъж, нямах световъртежи, гадене, непоносимост към миризми и всички останали симптоми на бременността. От деня на трансфера не съм спряла да се движа и да работя, са се навеждам, дори не съм към днешна дата немога да кажа че съм имала и киселини, случвала се е, но се броят на пръстите на едната ми ръка. Така че недей го мисли толкова, а се радвай на тази бременност, защото аз лично съжалявам всяко едно момиче с неразположения, недоспиване и др.

# 505
  • Мнения: 303
Момичета май направих беля,  не знам дали не застраших бебето.  Вдигнах тава която трябваше да я сложа в фурната но си тежеше сиг към 5кг.  Няма кой да ми помага в домакинската работа а трябваше да я сложа..  Дали не направих беля,  гузно ми е сега но...  За сега нямам оплаквания като ПМС и дай Боже да няма и всичко да е ок..

# 506
  • Мнения: 2 058
Dalinda, спокойно. 5 кг не са проблем. Всичко е наред.

# 507
  • Мнения: 1 737
Здравейте, момичета. Правили ли сте пренатални тестове и какво ви е мнението за тях?  Какви резултати сте имали и психически как понесохте очакването?

# 508
  • Мнения: 5 953
Предния път не правих. Но имах сериозен натиска за такъв  от един от следящите ме лекари заради не особено добрия БХС. Доста страх събрах, но в крайна сметка реших да рискувам, тъй като на прегледите нещата изглеждаха нормално, а и финансово се бяхме озъбили след поредния опит. Този път заради по-голямата възраст и не особено доброто качество на ембрионите, реших да направя поне пренатален за най-разпространените анеуплодии. Поне частично да успокоя съвестта си, защото ямкрйана сметка има безкрайно много проблеми, които могат да възникнат. Чакането го понесох относително добре, но основно, защото нямаше нищо притеснително на двата скрининга, които правих. От лабораторията доста се забавиха обаче накрая и ми опънаха нервите.

# 509
  • Мнения: 420
Здравейте и от мен. Вече съм в 6 г.с , но днес просто наистина си изкарах акъла при положение, че не се плаша лесно. Днес имах прокървяване с алена кръв и леки болки като преди цикъл. А предходните дни от 16.09 съм с леко кафеникаво зацапване. Ходих два пъти на преглед нищо няма на ембриончето - 19 мм. със видима сърдечна дейност със жълтъчно мехурче 💙. Но днес вече се изплаших и хукнах естествено отново към спешното. Отново всичко е наред ми казаха, спрях Аспирина ме посъветва моя лекар и 3х2 но шпа + вит С 1000 mg. ,Прогестерон в норма. Просто едвам ще додрапам до моя пръв преглед при АГ в Майчин дом на 23.09.който съм си избрала за проследяване вече. Надявам се да спре вече това зацапване, кръв и да спя спокойна тази вечер.  🍀🤔❤️🙄

Общи условия

Активация на акаунт