"Сред равни" е израз, който означава не буквално равенство от типа всички хора са равни, а в смисъла, че има група хора, които са със сходни характеристики по някакви критерии, както и самата група може да определи свои вътрешни критерии за това кой може да бъде член на групата, т.е. да им е равен. Това отвъд някакви обективни характеристики, примерно блондинка сред брюнетки - те пак са равни, но блондинката няма да се чувства съвсем сред равни, а брюнетките ще й го покажат по някакъв начин и блондинката или ще трябва да напусне групата, или да се боядиса, за да съответства. Има един или повече категориални признаци, които може да са обективни, може и субективни, договорени в групата.
- Публикувана: 16 май 2021, 16:15 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2021, 13:09 ч.
Образователен говорилник - 17та сбирка на феите и елфовете
Не, не трябва да сме толерантни. Затова писах, че в организации като детски заведения и училища нещата основно зависят от учителите, непедагогическия персонал и от ръководството. Първо е цялостният климат, който се създава като почва да вирее или да не вирее агресията както между децата, така и по вертикала в двете посоки деца-персонал, ръководство плюс родители. В допълнение каква е реакцията на конкретен акт на агресия - дали персоналът може да го идентифицира и какво ще прави или няма да прави нататък. Късогледството е много разпространено като реплики "е, какво толкова" или "а ти какво направи, за да те ударят/скъсат домашното/залеят раницата/обидят". Мога да напиша предълъг списък с такива ключови реплики и поведения.
Няма нищо философско, а е съвсем реално. Не мога да понасям агресията между деца и веднага се намесвам, без значение как точно е проявена агресията - физически или вербално. Физически не е само да се бутнат, а да се саботира друго дете, примерно скъсана тетрадка, чупене на играчка, подвикване, демонстративно игнориране, дори топене пред значимия възрастен - учител или родител.
Няма нищо философско, а е съвсем реално. Не мога да понасям агресията между деца и веднага се намесвам, без значение как точно е проявена агресията - физически или вербално. Физически не е само да се бутнат, а да се саботира друго дете, примерно скъсана тетрадка, чупене на играчка, подвикване, демонстративно игнориране, дори топене пред значимия възрастен - учител или родител.
Двулично писах, че е отношението към децата със СОП. Деца със СОП е различно от агресивни деца. Едно дете може да е с някакви проблеми, но да се държи съвсем дружелюбно. Обикновено то става обект на агресия от групата, защото е различно от останалите, примерно го усещат, че е по-наивно и веднага го нападат. Или детето се върти на чина, но учителката се дразни от това и волно или неволно настройва децата. Може и детето да се отличава с много повече знания или някакви други характеристики и това да дразни останалите, а ревността е страшен мотиватор. Нещата могат да са както един е агресиван към всички, така може и всички да са агресивни към един. И всякакви други конфигурации. Но персоналът трябва ги знае тези неща и да ги държи под контрол, да се сигнализира на родителите и да се работи по въпроса. Но тогава се засягат всички емоционални аспекти у възрастните, защото всеки изпада в някаква своя роля къде на защита, къде на агресия.
Отношението към децата със СОП е в различна степен на двуличието. Официолно всички са ок, обаче кой знае защо цитират само деца със сензорни или физически проблеми. В общи линии е хубаво да се бием в гърдите колко сме толерантни към наличието на деца със СОП, но на практика сме толерантни само при условие, че детето не нарушава общата картина.
Струва ми се, че от тук тръгна дискусията за двуличието. Не съм сигурна какво означава детето да нарушава общата картина, по някакъв начин всяко дете я "нарушава", защото е различно от останалите по куп критерии. Не виждам проблем. Проблем виждам само ако дете (независимо дали със СОП или не, но нали уточнихме, че при достатъчно широко тълкуване всички сме със СОП) застрашава сигурността и правата на останалите. Проблемът за мен не се изчерпва с агресията. Ако учителите не успеят да овладеят динамиката в класната стая, може едно дете да съсипе образователния процес за целия клас. Мога да давам и примери, но съвсем ще разводним.
Да нарушава общата картина е точно това, което писах - не съответства. А дали не съответства като блондинка, дали по материални критерии (знаем го този сблъсък на материалното като символ на статус), семейни, образователни и всякакви, които или са спуснати официално, или са негласно договорени между членовете на групата/класа.
Що не се върнем към хубавите постове за почивки? 
Препоръчани теми