Образователен говорилник - 17та сбирка на феите и елфовете

  • 35 688
  • 854
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 912
Тя е в темата от години, но едва ли я чете постоянно. Честно казано, и аз не я чета, защото понякога ми е доста безинтересна.
Избрали са друг път. В смесено семейство, което не живее постоянно в БГ, приоритетите може да са различни.
Отделно поддържането на българския в чуждестранните училища е трудно. Имаме познати деца във ФЛ. Родителите са българи, децата живеят постоянно в БГ. Ами, какво да ви кажа. Виждала съм тетрадките на малкия, който е наш 7-8клас, много е зле положението. Говоримо ясно, че е ок, но писмено пълна скръб. Аз лично не ги разбирам, въпреки че сме приятели. Голямото дете обиколи няколко държави и се върна в БГ, така че му се налага да си ползва неграмотния писмен български.

Наскоро в темата за АК някой пита защо децата си губели времето да учат втори чужд език (извън английския), след като могат да ползват времето за придобиване на нещо друго. Не ми се търси, но звучеше много абсурдно. Сякаш с английския се изчерпва светът.
Мисълта ми е, че на мен ми звучеше направо като провокация, а останалите участници реагираха съвсем ок и явно възприеха въпроса като сериозен.

Да ви пусна си аз една снимка от Камен Дел днес. Много змии имаше по пътеката. Някой познава ли ги дали този вид са отровни:
Скрит текст:

Дъждец, не съм експерт. Ама змията, дет си я снимала ми прилича на усойница. Много са й ясни шарките. Но по сходен начин изглежда и медянката, която е вид смок... Уф, ама че среща... Иначе си знаеш, че ако имаше рогче е пепелянка 😉😉😉

# 226
  • София
  • Мнения: 16 320
Аз само не разбирам защо СОП трябва да се обсъжда в контекста на три, пет, седем училища, които искат да правят изпреварващо обучение?

По мое скромно мнение - заради учениците в същите три, пет, седем училища.
Тъпчем децата си с информация: знания, езици, логика и т.н. и забравяме, че трябва да станат и хора. Да могат да живеят щастливо, в общество на индивиди с различни способности и недостатъци. Да са способни на съчувствие, прошка, толерантност и взаимопомощ. Да са благодарни на това, което имат и да не се възгордяват излишно. Заради собственото им щастие най-вече.

Т.е., по дефиниция, децата в тези три, пет, седем училища не са способни на съчувствие и толерантност, и не стават хора?
В тази връзка /по принцип не съм от хвалещите децата си/, моят син се оказа, че е развил бизнес в училище. Миналата седмица направи оригами пръсти /изглуждат като пръсти на вещица, много добре му се получиха/ и на следващия ден ги е продал в училище за 6 лева /част от тях е подарил на приятели/. Можел и за 12 да ги продаде, но направил отстъпка за класа. Bowtie  Днес ми разказва как вече продавал оригами на съседните класове, но не ги правил сам - имал служители. Joy Той бил мениджър и се оплака, че хората несправедливо мислели, че мениджърите нищо не правили, а само си почивали. Laughing А всъщност това било най-трудното, защото за всичко той отговарял и цялата организация падала върху него. Та, направили фирма, кръстили я, имат си вече лого и постер, и целта е разширяване на пазара в рамките на цялото училище. Печалбата обаче ще събират в каса и накрая ще дадат за благотворителност. /Мисля да му го включа в CV-то за университета. Joy / Цялата работа е изцяло негов идея. Та, все си мисля, че въпреки че не е в пряк контакт с деца със СОП, някак си е развил способност за емпатия и току-виж станал човек от него.

# 227
  • Мнения: 1 862
Хора, възхищавам ви се, но не се правете, че не разбирате за какво говорим с Ежко. Щото всички сме толерантни, но живеем в нетолерантно общество. Уча педагогика в момента. Всичките ми курсови са свързани с обучение на глухи деца. Защото въпросът със специалните деца ме вълнува наистина. Искам децата ми да живеят сред такива деца. Да ги приемат спокойно, а не като атракция. Имам няколко близки деца с аутизъм. Знаете, че товя може да значи и малко и много. Зависи по колко критерии детето е различно.

Давам ви по-директен пример. Живеех си с мисълта, че в частното образование има индивидуален подход. Ако дете прояви агресия, с това дете се работи, с родителите му се работи. Но още в началото усетих, че по-скоро не се подновява договора. Беше културен шок един вид. И не говоря за 3-5-7 училища. Говоря принципно.

А аз се чудя дали детето ми ще почне да заеква след като почне да учи в Питагор 🧐 Близки хора ми споделят за деца, които не са понесли натоварването. Поне ще има с какво да сравнявам и мога да споделям.

# 228
  • София
  • Мнения: 16 554
В двете ЧУ , в които учи малкият ми син преди АК изобщо не беше така, продължаваха им договорите. Не забелязах, ако изобщо се е работило индивидуално с тях, да е дало резултат.

# 229
  • Мнения: 1 862
В двете ЧУ , в които учи малкият ми син преди АК изобщо не беше така, продължаваха им договорите. Не забелязах, ако изобщо се е работило индивидуално с тях, да е дало резултат.

Агресивни деца? Сериозно ли? Явно обобщения не бива да правя. Не се работи индивидуално никъде според мен, това е усещането ми.

# 230
  • Мнения: 6 385
Това обобщение не е вярно. Работи се, но не и до безкрай. Полагат се известни усилия, работи се с психолог, но ако ситуацията продължава дълго, крайното решение е това. Трябва да кажа, че ако слушате САМО родителите, усилия не се полагат от страна на училището. Разбира се има всевъзможни частни случаи. Общо взето нивото на търпимост зависи от много фактори и варира в различните училища.
В училищата, които покриват пазарна ниша на топ обучение и постижения( а не се позиционират, като онези с прилагането на всички модерни методики от типа прогресивни, монтесори и прочие) е съвсем нормално да се дава шанс, но в крайна сметка да се приоритизира общия интерес пред индивидуалния на едно дете с проблеми.
В ПБ в нашия клас дойде дете, което в съседния родители искаха да бъде изключено. Имаше подписка и разговори с директора за него. Детето се вписа с много малко проблеми в нашия клас. Което показа, че монетата има две страни и другите две деца (и техните родители) участващи в конфликта също не бяха невинни. Но родителите им бяха "популярни" сред другите и бяха организирали "коалиция".

Последна редакция: пн, 07 юни 2021, 09:54 от Fancy

# 231
  • Мнения: 5 425
Проблемът е многостранен. Учителите (в общия случай) нямат необходимата квалификация за работа с такива деца, няма къде да я получат, а и пазарът налага да се съсредоточат върху други въпроси. Родителите на децата със СОП често изискват много повече от другите, отколкото самите те дават, да не говорим, че често действат точно в обратната посока спрямо това, което трябва. Родителите на останалите деца (като цяло) са съсредоточени върху гонитбата на резултати и проявяват нулева толерантност към всякакви "препядствия". И се получава една спирала на ескалиране на негативните взаимоотношения, която не е от полза за никого.

# 232
  • София
  • Мнения: 5 426
Защо изобщо се обсъждат СОПчетата? Има си училища, които са специализирани и имат нужните обучени кадри. Детето ми в кръга си има няколко такива, съвсем добре си се държи с тях, а и те. Дете, като дете, в детската обяснявах за хипофизно джудже, не съм забелязала детето ми да се държи по различен начин с него. Просто се чудеше защо не расте. Нормални неща от живота. Родители сме и обясняваме...

# 233
  • Мнения: 17 280
Тук в класа на сина ми има дете със СОП. Когато дойдохме тук на детето му правеше впечатление, че децата не играят с това дете. И така години наред е било. Сега е част от групата, и както майка му каза "за пръв път ходи с удоволствие на училище".
Аз специално виждам децата със СОП като част от класа, и много говорим със сина ми за такива деца и как трябва да им помага да бъдат част от групата. Не мисля, че тези деца трябва да са в специални училища. Както и не виждам детето ми да ги вижда като различни. Например забелязва, че са самотни...но не и че са различни.

# 234
  • София
  • Мнения: 62 595
Отношението към децата със СОП е в различна степен на двуличието. Официолно всички са ок, обаче кой знае защо цитират само деца със сензорни или физически проблеми. В общи линии е хубаво да се бием в гърдите колко сме толерантни към наличието на деца със СОП, но на практика сме толерантни само при условие, че детето не нарушава общата картина. Разбира се, че децата със СОП, каквото и да означава това по нашите географски ширини (защото всичко е соп, дори гениалните са соп, защото не са средно ниво) са различни и то се вижда с просто око, че са различни. Някои съвсем добре се справят в масово училище, но за други масовото училище е пагубно, защото само ги потиска. Повечето деца напълно осъзнават степента, в която се справят и къде направо, къде по заобиколен начин, къде с игнориране, това им се показва и от околните.
Накратко, всеки се чувства най-добре там, където е сред равни и съответстването на средата и очакванията не изискват твърде големи усилия, защото твърде големите усилия може и да не доведат до желания резултат, а това допълнително фрустрира.

# 235
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 635
Е трябва ли да сме толерантни към агресори, независимо дали са със СОП или не?

# 236
  • София
  • Мнения: 62 595
Виждала съм  достатъчно много агресия - физическа и психическа при всякакви деца и възрастни. Повечето в норма, част от тях изключително умни, образовани и всичко. Агресията е част от личностните характеристики - едни хора са с високо ниво на агресия. Едва после може да е свързано с някакви други дефицити и диагнози. В повечето случаи е комбинация от личност, възпитание, групова динамика и чак след това от диагноза. Агресивните са агресивни независимо от условията и те си търсят начин да излеят агресията, търсят жертва, а често биват подкрепяни къде мълчаливо, къде като съучастници от други, които са склонни да се подчинят и да бъдат прихванати от гравитацията на агресивния.

# 237
  • София
  • Мнения: 762
Не знам какво означава "общата картина", но за мен всяко дете може да се включи в нея съвсем успешно (доколкото няма две еднакви деца), стига да не застрашава живота, здравето и чувството за безопасност на останалите. Свободата на всеки да вземе максимума от живота свършва там, където започва да настъпва правата на околните - за жалост много възрастни не го осъзнават, така че не е чудно, че за децата подобен принцип често е неразбираем.
Аз лично нищо двулично не виждам в това, че ми е важно децата ми да отиват спокойни на училище.

# 238
  • София
  • Мнения: 62 595
Има състояния, при които агресията е свързана с тези състояния. Но те уверявам, че агресията в повечето случаи не е заради диагноза. Въпросът е учител и ръководство да реагират веднага и да пресекат проявите на агресия. Дали искат и могат да го направят е съвсем друг въпрос. (Налага ми се да обръщам внимание и да се справям и с тази част от нещата, защото съм обичайно в детски колективи, а там много добре се вижда кой кой е.)

# 239
  • Мнения: 5 425
В едно нещо Анди е права: за всяко дете може да се намери тясно специализирано училище, където да изглежда като СОП. Но не е права за средата от "равни". Всички са равни, но не са еднакви.
И разбира се, че реалната безопасност е приоритет, но много от "заплахите" са резултат от елементарно невежество или недоразумения.

Общи условия

Активация на акаунт