Като говорим за търпение - колко време отнема храненето при вас - ние откарваме от половин час до час и нещо. Не знам аз ли бързо се отказвам или какво.
- Публикувана: 17 май 2021, 11:42 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2021, 11:37 ч.
НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 5
В началото за 5-10 минути си изяждаше. Сега към 20. То е въртене ,търси кучето,иска играчки,тъпче ръцете в устата. Става мазало...
Helinor, подариха ми една книга - Най-щастливото дете на Харви Карп. Тя е за съжителстване с тодлъри. Докторът препоръчва да почнеш да прилагаш нещата в книгата откъм деветмесечна възраст. Не съм я изчела цялата, но доста логично и простичко ми звучат нещата, мисля да се вода по тази книга. Има разни трикчета как да пресечеш тръшкането например и т.н. Разбира се, не очаквам да мине всичко гладко, все ще има изненади...но ми харесва като отправна точка да почна с тази книга.
Отнема около 5-8минути храненето. Аз постоянно ѝ повтарям колко е вкусно пюрето, но май усеща моя ентусиазъм за храненето и ѝ харесва за сега.
Наяжда се за около 10 мин., но аз не давам голямо количество - половин пюре от 190 гр, значи около 90. Давам му да държи една лъжица той, а аз го храня с друга лъжица. Това работи много добре при нас.
Предложих веднъж парчета картоф, морков, тиквичка - ами не може да ги хване хубаво, хлъзгат се и не успя да хапне. С моята ръка му дадох от тиквичката и я осмука сладко-скадко.
С помощта на вашите съвети, за което благодаря, успяхме тази сутрин да вземем урина - без да слагам памперса, само колектора и го занимавах и наблюдавах, дадох шише с вода, държах го поизправен, за да не се излее и стана работата.
Интересно ми е да прегледам тази книга на Харви Карп, ще я потърся.
Предложих веднъж парчета картоф, морков, тиквичка - ами не може да ги хване хубаво, хлъзгат се и не успя да хапне. С моята ръка му дадох от тиквичката и я осмука сладко-скадко.
С помощта на вашите съвети, за което благодаря, успяхме тази сутрин да вземем урина - без да слагам памперса, само колектора и го занимавах и наблюдавах, дадох шише с вода, държах го поизправен, за да не се излее и стана работата.
Интересно ми е да прегледам тази книга на Харви Карп, ще я потърся.
Ами доколкото успях да схвана, основната теза на книгата е да уважаваш детето и да зачиташ личността му като се съобразяваш с възможностите и ограниченията му и с твоите възможности и ограничения, точно както трябва да се отнасяш към всеки възрастен. Докторът твърди, че ако ти уважаваш малкия човек, можеш и трябва да изискваш и от негова страна същото уважение и зачитане и споделя различни начини за комуникиране така че да предаваш по-ясно посланията. Звучи лесно и просто, направо перфектно. Вероятно няма да се получи така в действителност. Но за мен е важна нагласата, така че ще се опитам да си я изградя, водейки се по неговите съвети.
Не мисля, че се дъним като родители, виждала съм дву-три годишни деца "в действие" при това не най-палавите. Бях в ступор когато племенничката ми се тръшна на асфалта по лице баш до кучешкото ако и рева половин час незнайно за к'во (редакция - спомних си, че рева защото не искаше да ходи на гости на баба си, защото не я обича). Знам, че ще е ужас, точно колко голям не знам. Затова ми се иска да опитам да вляза в този период с възможно най-дзен нагласата на духа си, пък ще видим на кой Бог ще се моля като стигнем до там.
Не мисля, че се дъним като родители, виждала съм дву-три годишни деца "в действие" при това не най-палавите. Бях в ступор когато племенничката ми се тръшна на асфалта по лице баш до кучешкото ако и рева половин час незнайно за к'во (редакция - спомних си, че рева защото не искаше да ходи на гости на баба си, защото не я обича). Знам, че ще е ужас, точно колко голям не знам. Затова ми се иска да опитам да вляза в този период с възможно най-дзен нагласата на духа си, пък ще видим на кой Бог ще се моля като стигнем до там.
Аз виждам грешки в подхода на майка ми, въпреки че за мен, е пример като родител. Освен всичко, са важни и хората в най-близкото обкръжение - баби, дядовци, лели, чичовци и т. н... Аз съм израснала в голяма, сплотена и хубава фамилия, и много бих искала същото за детето/децата си. Баба ми и дядо ми са изградили немалка част от характера и разбиранията ми за живота. Та в този ред на мисли, аз разчитам и на моите родители, като хора, натрупали житейски опит и със сигурност по-мъдри. Поне ще знам, че когато го оставям за няколко дни, няма да ми го връщат разглезен, даже ще е научил нови неща! И, което е най-важно, няма да противоречат на нашите правила и възпитание.
Според майката на мъжа ми, моите правила щели да важат само в моята къща, а в нейната - пей сърце и каквото искала тя... да да, само така си го представям. 🤫
Времето за хранене е според-зависи. Някой път е за 10мин, друг път отиват 30/40мин.
Според майката на мъжа ми, моите правила щели да важат само в моята къща, а в нейната - пей сърце и каквото искала тя... да да, само така си го представям. 🤫
Времето за хранене е според-зависи. Някой път е за 10мин, друг път отиват 30/40мин.
След два месеца детето ще навърши три години и забелязвам макар и малка светлина в тунела. "НЕ-то" започна около втората година.
Майка много ми помага и го гледа точно както искам. Мъжът ми е този, който има по-различна от моята гледна точка за доста неща и това е голям проблем.
Майка много ми помага и го гледа точно както искам. Мъжът ми е този, който има по-различна от моята гледна точка за доста неща и това е голям проблем.
