Страх от обвързване

От написаното става ясно, че авторката е имала две сравнително дълги разочароващи я връзки и сега изпитва страх следващата да не е също като предишните.  Това е и причината да е резервирана към всички.Не обвинява мъжете от връзките си,по-скоро търси какво да промени в себе си.  Освен това е осъзнала, че следва определен грешен модел и трябва да го промени. Може би този страх в момента е полезен за нея, защото я предпазва от следващо  разочарование.

То затова колкото по-остаряваме, по-трудно става.
На 35г си изградена личност с изградени навици. Имаш среда, интереси и трудно правиш компромиси.
А кръга от свободни и свестни намалява.
Отделно губиш и наивността след няколко разочарования. И влюбването е като шестица от тотото.
Ако мечтаеш и за деца, започваш да се чувстваш притиснат от времето.

Авторке, уж внимание от мъже получаваш, а компромис с мъж, който ти е под критериете, че и изневяра си простила..
Ако пренебрегваш себе си, няма да получиш уважение и любов.

Критерии, когато са с покритие, не се свалят. Доколкото чета авторката, ядовете й идват точно от свалянето на критериите й, от друга страна ми убягна какви са тези критерии, освен че търси съпружески и бащински материал. Ми, да не я плаша, но по-лесно ще направи кариера, отколкото да намери какъвто и да е мъж - независимо строен, красив, богат или дебел, грозен, беден - който отговаря на желанията й за брак и деца.

Ако образованието й позволява, аз лично бих посъветвала да опита с някой от добро семейство с по-интелектуални служби, родителите висшисти (ако и назад в поколенията имат традиции в образователния ценз, още по-добре), по възможност поне 3 поколения граждани, може и да не са някакви чутовни богаташи. Дори синът да живее с родителите, по има шанс да се изнесе, ако се появи жена, а в същото време този тип у нас не са точно най-желани ергени, но пък като цяло са кът. И обратно - да избягва типа на шумния селски новобогаташ, дребното бизнесменче с корени на село - такива са едни уонаби бохеми, вечно треперещи да не се минат, да не им вземат свободата, да не им отмъкнат татковия апартамент в местния ж.к.Младост - подобни с лопата да ги ринеш, от клуба в Студентски град до селската дискотека.

Критериите ми са да е на моите години или малко по-голям, финансово стабилен, да иска да има семейство, да има добро възпитание и да знае, че както се отнася с жената до себе си - това говори за самия него. От там нататък - искам да имаме еднакъв стил и стандарт на живот - по тази тема не искам и няма нужда да задълбавам и конкретизирам.

Да, факт е, че съм проявявала търпение в олимпийски количества и това си е изцяло за моя сметка. Тук има и една причина, която е свързана със семейството ми. Психолозите казваха, че именно там и в деството ми водят началото си проблемите ми във връзките (каква изненада 😄). Най-общо казано : баща, който вечно отсътстваше, имаше си любовница години наред, която не беше тайна и не я криеше, нямам спомен някога вкъщи да е помогнал с нещо (било то с пари или да завърти една крушка), майка ми така и не събра желание да се разведе (за да не се води пред хората разведена), нейният баща беше един вид авторитетната мъжка фигура, който помогна на майка ми да си създаде малък бизнес, с който да ни отгледа мен и сестра ми, да учим в добри училища и университети и да не ни липсва нищо материално. За сметка на това ненавиждаше зет си и виждаше мен и сестра ми като негови произведения и грешки на майка ми.
Към днешна дата и баща ми, и дядо ми са починали -  баща ми от 10 години, а дядо ми от няколко месеца.

Достатъчно интелигентен човек съм, за да си дам сметка, че тези неща са дали отражение върху мен и отношенията, които създавам. Затова и направих тази тема, за да чуя още странични мнения. Наистина, психолозите често звучат все едно цитират женско списание, а приятелите, колкото и да са критични понякога, все пак не винаги са най-обективните.

А какво ти казаха психолозите - че повтаряш модела на майка си ли?

Vivian, напълно нормални са ти критериите, но някои са доста абстрактни. Това за еднаквия стил и стандарт на живот звучи като от статия от женско списание.

Семейството ти не е ненормално. Такива са доста семейства. И моят баща е ходел по жени без да се крие като шушумига. Много български бащи отпреди 30-40 години не помагаха в къщи, а ако можеха и пари не даваха. На много места съм живяла, навсякъде го има хойкането. Моите майка и едната баба са разведени, но и да не бяха  какво от това?

Мисля, че търсиш под вола теле.

Всички здрави хормонално мъже биха искали да ходят, но не всички имат енергията, парите, желанието. Нормата е мъжът да опитва да ходи с жени, а не обратното. Грижовен и верен са консепти, нужни на безимотния, смотания, дебелия.

Търпението е хубаво качество, стига да не чакаш някой да се промени на стари години. Може да изтърпиш 2 години на квартира на таван за да стегнете апартамента, да изчакаш 1 година мъжа да поработи далече за стаж, нещо такова. Да чакаш някой да спре да ходи по жени и да спре да ти краде пари от портфейла е глупост, не търпение. За такива случаи трябва да си  One strike and out - едно провинение и шута.

Искането.на семейство - Много мъже знаят, че жената иска семейство и лъжат, че и те искат за да седят с нея известно време. Трябва да дадеш срок. 6 месеца връзка и питаш какво мисли да прави и кога.

И това

Nevena Virolan, не смятам, че съм стара мома
Търпението ми е било, защото така съм била по-далеч от вкъщи. Не казвам, че е правилно.
Критериите ми може би звучат абстрактно, защото не искам да се впускам в конкретика, не смятам, че е нужно. Специално по отношение на еднаквия стил на живот ... ако аз искам вечер да ходим на фитнес или кино, или изобщо някъде извън дома, а той чака да стане 19 часа, за да му сервирам салата и и ракия и да гледа новините, определено не смятам, че ще си допаднем 😂 Това имам предвид.

Vivian, не твърдя, че си стара мома, а че действаш като такава.

Киното и фитнеса вечер, заедно с партньора са в сферата на научната фантастика след появата на дете. След второто дете понякога е такава лудница, че може да почнеш и на себе си да наливаш ракия. За протокола - на кино вечер не сме ходили откакто забременях с първото дете, което вече е пълнолетно, а на фитнес заедно изобщо не сме ходили откакто имаме деца, нито денем, нито нощем. Излизахме поотделно и тайничко, чак като заспят, около 22 часа. Веднъж излязохме до 3 сутринта, в България, без тях и като наближихме входа, видяхме светнатите лампи и чухме превъзбудените им гласчета 🥳🤩. Майка беше очарована 🤩, но все пак жива. Нямаме роднини наоколо и се редуваме да излизаме вечер, всеки с приятелите си. Това извън карантината. Сега всичко е затворено.

Излизай с мъже, които обичат кино и фитнес и виж как ще се развият нещата.

Направи си един списък с качества, на които държиш. Примерно елегантен, с обноски, да ходи на кино и фитнес, 32-38г, всички, за което се сетиш и излизай само и единствено с мъже, които са такъв типаж.

А какво значи, че търпението ти е било за да си далече от вкъщи? Не обичаш да седиш у дома или си в конфликт с родител? Ако е конфликт с родител е логично да се изнесеш първо, а не да чакаш принца с апартамента. Мъжете май не гледат сериозно на живееща с родител и не припкат да я настаняват и обгрижват.

Оооо, определено не се нуждая от настаняване. Визирах периоди назад във времето, когато сме имали неприятни моменти вкъщи, от които съм страняла.
Но това са нормалните неща от живота.

Не съм чела абсолютно всички мнения; извинявам се, ако повтарям някого, но си мисля следното: възможно ли е да те привличат мъже, които имат някаква характеристика, която върви в комплект с нежелани за теб негативи? Например: пишеш, че харесваш мъже, които знаят как да се държат с жената до себе си. Прекалено шлифованите в това отношение мъже обаче са такива, които общуват с много жени и се специализират в "сваляне на звезди", т.е. женкари. (Не твърдя, че е точно това, разбира се, просто възможен сценарий).
Според мен е добре, че не задълбочаваш отношения, в които виждаш потенциални проблеми. Няма смисъл да губиш още време от живота си след две такива връзки.
С казаното дотук, бих те посъветвала да опиташ да разшириш кръга на мъжете с които излизаш. Излизай на по среща - две дори с хора, които по принцип не би избрала по една или друга причина. Набелязвай си наум качествата им и може би в един момент ще се изкараш от злополучния модел.
И няма лошо да имаш "едно наум" и да не се доверяваш абсолютно напълно, просто защото с когото и да си, той може да постъпи нечестно в даден момент спрямо теб. Колкото и да е точен и свестен. Просто трябва да приемеш това.

Хаха, много ми хареса мнението по този въпрос в една друга тема , позволявам си да го постна:
Особено ми допадна определението 'непростимо нахалство'.

Не съм съгласна за “грижовен и верен”! Имотното ми състояние е доста добро, финансовото също. Не чакам на някого и ни визирам това като казвам “грижовен”.

Точно за казаното от Ragnarok в първия абзац  си мислех, когато разпитвах за типа мъже, който харесваш. И това да търсиш нещата, на които държиш в хора, които просто не са такъв тип, но отказваш да го приемеш. Обичайно човешките качества и  интереси вървят в комплект и могат да се предвидят други аспекти на връзките, ако се загледаш в нещо конкретно.

Аз не разбрах защо реши, че психолозите няма да ти помогнат и спря да ходиш? Нито един ли не ти вдъхна доверие, за да продължите и да изчистите нещата? Едно е да знаеш нещо на рационално ниво, съвсем друго е да го усещаш и на емоционално. Съмнявам се, че са пропуснали да ти кажат, че това не става от днес за утре.

Не става дума за твоето финансово състояние - жените имат винаги някакви кандидати. Ставаше въпрос за мъжете, които не представляват интерес за жените - кофти гени, невъзможност непосредствено да осигурят на наследниците си добър живот. Като няма пари и не е хубав, трябва да компенсира с друго. Малко по-назад писах, а и ти имаш наблюдения, че не компенсират.