Страх от обвързване

Вивиан, Нарциса, интересно ми е вие влюбвали ли сте се и каква е спред вас ролята на влюбването в една връзка?

Има нещо такова... Като с търсенето на работа. Ако си безработен, това означава, че си безинтересен. Докато работиш имаш и предложения да смениш работата. Мамка му...!           

Тези, които наистина търсят майка на децата си, я намират. Винаги, без изключение. На останалите нещо им има , най-често е синдромът аз си мисля, че искам нещо и че давам нещо. Всъщност не дават нищо. Този синдром е по-типичен за жените (аз деца съм му родила/ще му раждам, а той не ме поглежда), но и при мъжете се среща (аз нямам база, но всъщност като ме опознаят, съм сериозен и искам деца). Жените мислят, че отсреща ценят даваното от тях. Мъжете си фантазират, че са нещо, което не са.

Именно. Някак се слага знак за равенство  невзрачен=безопасен=свестен.

Аз да, несподелено.
*

Разочарованията, едно след друго, пораждат цинизъм. Ей това пречи много. Човек ако не се бухне с всичкия си природно надарен наивизъм на една млада възраст, после става все по-трудно.

От кога свестен означава невзрачен???
За мен свестен мъж, свестен за съпруг е нещо далеч по-различно.
Най-важното е да имате еднаква ценностна система, най-общо казано.

Уууууужас.

А майка му защо смята, че вината е в тебе? Твоите родители какво мислят по въпроса?

Не зная какви компромиси са те учили да правиш, че и да пишеш, че момичетата ги учели да правят компромиси. Имам 17 годишна дъщеря и винаги съм я учила да отстоява позицията си, да следва мечтите си, да не се обвързва с първия срещнат и да не прави компромиси с желана физика, етнос, религиозни разбирания. Аз съм учена да не отивам с мъж ако не ми харесва и не уважавам ценностите му, да не създавам семейство и деца ако нямаме условия и ако не се разбираме да се разделим.

В предишен пост ти писа, че най-голямото ти желание е да имаш семейство и деца. Добре, обаче ти явно търсиш оплодител и провайдър, а никой мъж не иска да е с жена, която даже не го харесва.

Връзка с мъжа не си имала. Преценила си, че можеш да преглътнеш мазен, мързелив дебелак след като осигурява апартамента и носи парите. Добре, ама апартамента върви с жив човек вътре, а ти човек не виждаш.

Има нещо садистично в това да презираш външността на мъжа, а в същото време да се сърдиш, че спи с друга. Подсъзнателно ти не искаш да предадеш гените на мъжа - гени за наднормено тегло, непрекъснат глад и мързел. Не искаш евентуалния ви син да е дебел, мързелив и никой да не го иска. Sexy son hypothesis се нарича.

Дебелакът може и да не е спал с колежката, а само да ти го разказва за да те дразни и да си идеш. И като не си си отишла ти го е разказал пак. А може и да търси ревност за да си глади ниското самочувствие. 

Действията ти са на типична стара мома с ниско самочувствие. Това мъжете го усещат и бягат. Бягат със 100 дори когато жената е красива.

Да ти кажа, има си причини невзрачните, дето никой не ги поглежда, никой да не ги поглежда. Природата е направила така, че лошите им гени да не бъдат предадени и да не осакатяват бъдещето на популацията. От невзрачен дебелак да стане добър съпруг не съм видяла. Те са отхвърляни токова пъти, че са спрели да влагат в развитие, хигиена, връзки. Природата ти е дала знак,че мъжът не е за тебе, не сте съвместими, обаче ти си видяла апартамента и си била заслепена.

В тебе е проблема, да. Компромиси с елементарни качества като външност, здравословно състояние, възраст, образование и каквото е важно за дадена жена не се правят преди връзката да се е развила. Никога. Ни-ко-га. Рано или късно това, с което уж си направила компромис почва да боцка и само дето си страдала и си тормозила човека.

Излез от удобството на семейния кръг и почни да се срещаш с мъже, които ти харесват наистина!

Едно и също, едно и също, едно и също...
Всички са маскари.
(мъжете само, естествено.)

Така е, като влезеш по средата на женска раздумка и обявиш на всеослушание какво те боли и сърби.
От почесване не минава, нали? Задълбочава се. Авторката да чете, моля! И да се лекува от страховете си овреме.

Нарциса, освен да ти пожелая следващото ти влюбване да е споделено, та да усетиш разликата. Не, че има нещо лошо в браковете сделки, но несгодите по-лесно се понасят, когато има любов.

Лорелада тоя път е права.
Аз съм много скептична към хората, дето от всяка възможна връзка са разочаровани. Обикновено проблемът е в тях.

Темата е Страх от обвързване и започва със  “ Страх от обвързване- случвало ли ви се е и как го преодоляхте? ”.  Дадени са много съвети,  но никой не е написал още, че е преживял и как е преодолял това.

Проблемите щяха да са други при страх от обвързване според мен, затова няма да пиша по заглавието на темата.

В случая и аз смятам, че ти липсват самочувствие и увереност. Ако ги имаше, нямаше да се плашиш толкова от евентуалните нечитави мъже, защото щеше бързо да приключваш отношенията ви, когато се проявят и разкрият, но поведението ти досега показва друга тенденция - склонна си да ги търпиш дълго, и то не от любов, все тая дали криворазбрана, дали нездрава и т.н., а ей така.
Мъж, който усещаш като компромис и съответно смяташ, че по някакъв начин трябва да неутрализира тези ти чувства, го остави, даже не започвай, не се занимавай, защото е взаимно мъчение. Хем не го харесваш, хем той го знае и вижда, че явно ти липсва самоуважение, за да си все пак с него при положение, че не го искаш наистина.

Като дойде сляпата неделя и си го преживял и преодолял.

Темата е страх от обвързване,  а се оказва, че авторката ходи да живее с мъже, които я отблъскват физически, всъщност иска семейство и дете по принцип, а не намира мъж по неин вкус, а и тези, дето намира не я базарят за слива, спят с други и я крадат.

Вече писахме, че който не иска да се обвързва намира начин да не се обвърже и си живее много щастливо, излизайки с мъже и жени, които го кефят за момента. До 27г възраст не бях живяла с мъж и не бях имала сериозна връзка. Казвах си честно и само десетина мъже прекратиха връзката, но те искаха семейство в скоро време. Ако някой от мъжете, в които бях много влюбена беше изчакал и понатиснал, щях да се оженя и да имам дете с него. Мъжът ми искаше връзка, но беше търпелив, а и в него момент приятелите ми и семейството ми побутнаха нещата предвид възрастта ми и това, че бабите ми нямат други внуци освен мене. Ако никой нищо не беше казал, още щяхме да купонясваме бездетни. Аз, де. Мъжът ми си каза, че иска дете и даде точен срок, в който да реша и след който да се разделим ако не съм готова за брак. Беше ясен, точен и обясни какво мисли да прави. Това съветвам да правят момите и ергените, чиито партньори се моткат и увъртат. 6-12 месеца се дава и нито ден повече. 

Сляпа неделя не е достатъчна за човек, за когото семейството и децата не са особена ценност и който не държи да се обвързва. Помага, разбира се, но както Narcissa писа, рядко се случва след определена възраст. До 20г възраст се влюбвах всеки месец, от 20 до 25г се влюбих 20 пъти, до 28 още 2-3 пъти и край. Никога повече не усетих пеперуди. Това са ми споделяли и 35-40г приятелки моми. Май е хормонално.

При авторката няма страх от обвързване, то и няма с кого да се обвърже. Има синдром на старата мома, който няма връзка с възрастта.

И аз смятам, че при авторката не иде реч за страх от обвързване. Имала съм страх от обвързване на около 25 и малко след това, идеята за съпруг и деца ме ужасяваше. Това значеше край на свободата и независимостта ми, стрии, целулит, съсипани гърди и плочки по корема.